Джонатан Баркър
И пета ще умре (117)

117.
Клеър

Ден четвърти, 18:07 ч.

Клеър последва санитарката на излизане от асансьора на третия етаж, по коридора и до източното крило на сградата. Жената приказваше през рамо.

— Това е втората ни съблекалня, други нямаме. Ако ключът не става на шкафчетата долу, трябва да е оттук.

Клеър беше обиколила болницата и спря само колкото да посети Кейти Куигли (все още в безсъзнание) и да нагледа свалянето на Пол Ъпчърч. Закопчаха го за количка при пристигане пред Спешното отделение и го откараха в единична стая с двама полицаи пред вратата.

Нямаше да се измъкне.

Казаха й, че е в съзнание, но физически неспособен да говори — резултат от припадъка, който беше получил на идване. Лекуващият лекар беше инструктиран да се свърже с нея в момента, когато пациентът заговори членоразделно.

Санитарката спря през врата в края на коридора и я отключи с ключ от връзката си. Лампите светнаха автоматично. Тя задържа вратата, за да влезе Клеър.

— Благодаря, Сю.

— Ще ми се да имахте два, щеше да става по-бързо — каза Сю. — Лявата страна е женската, дясната — мъжката.

Целите стени бяха в шкафчета, имаше и още два реда в средата на помещението, с наредени помежду им пейки. Стена разделяше двете половини.

Клеър извади мобилния си, за да се опита отново да се обади на Пул.

— Тук няма да проработи — обясни санитарката. — Целият етаж е „мъртво“ пространство заради радиологичното оборудване, разположено отсреща. Ще трябва или да се качите на горния етаж, или да слезете на първия. Долу има предаватели.

Клеър се намръщи и пусна телефона в джоба си.

Налагаше се Пул да почака.

Тя се обърна към първата редица шкафчета отдясно и пъхна ключа в първото на горния ред, опита се да го завърти, извади го и пристъпи към следващото шкафче. Едно изпробвано, остават около три милиона още.