Метаданни
Данни
- Серия
- У4M (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The fift to die, 2018 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Елена Павлова, 2019 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джонатан Баркър
Заглавие: И пета ще умре
Преводач: Елена Павлова
Година на превод: 2019
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Плеяда“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2019
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Излязла от печат: 30.09.2019 г.
Редактор: Кремена Бойнова
ISBN: 978-954-409-405-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11355
История
- — Добавяне
16.
Портър
Ден втори, 10:26 ч.
В снежния човек откриха трупа на Флойд Рейнолдс, с дълбок разрез на шията. Някой го беше вързал за металния прът на масивната хранилка за птици и след това бе изградил туловището от сняг около него с постепенно напластяване и заледяване.
Портър и Наш проследиха как криминалистите внимателно свалиха снега на парчета и топки и старателно прибираха и надписваха всяка от тях за анализ в лабораторията им, като постепенно откриваха мъжа отдолу.
— Това е отнело време, много време — промърмори Наш под нос.
— Поне няколко часа — съгласи се Портър.
— Как е възможно подобно нещо да мине напълно незабелязано?
Портър махна с ръка да обхване двора.
— Отзад имаме само дървета, отдясно плетът блокира видимостта откъм съседите, отляво е дървената ограда. За да види някой какво точно става вътре, трябва да мине през вратата от предния двор. Този не се вижда от улицата.
— Госпожа Рейнолдс е била заета с друго, а момчето навярно си е легнало по времето, когато е започнат снежният човек — допълни Наш, който мислеше на глас.
Портър сведе поглед към земята. Тръгна към предния двор.
Наш го последва на няколко крачки след него, като се стараеше да ходи внимателно в следите му и да не прокарва нова пъртина. Направи го по-скоро по навик, отколкото от необходимост. Криминалистите вече бяха претърсили снега и не откриха нищо.
Портър мина през вратичката, спря за секунда и после се упъти към сребристия лексус LS, паркиран отвън. Колата беше спряна отстрани на къщата и не се виждаше от предната врата. Госпожа Рейнолдс мислеше, че съпругът й е излязъл, но най-вероятно дори не бе успял да включи колата на скорост.
Извършителят беше отворил задната врата и беше се пъхнал в колата зад шофьорската седалка.
— Криел се е там отзад, когато Рейнолдс е излязъл, вероятно е бил приклекнал между седалките. Пък и има светлинен детектор горе. Госпожа Рейнолдс каза, че съпругът й излязъл след вечеря — единственото възможно скривалище е задната седалка. Извършителят е чакал Рейнолдс да влезе, може би да си сложи колана и да затвори вратата. След това се е надигнал и е пристегнал оръжието си около шията на шофьора — нещо тънко като струна за пиано, ако съдим по начина на врязването му в гърлото… — докато говореше, Портър се качи отзад в колата и разигра всичко, като се движеше бавно.
Погледна към облегалката на шофьорската седалка.
— Тук си имаме отпечатък на кожата. Изглежда, е опитал да го изтрие и е пропуснал една част. Сигурно е опрял крак в облегалката за опора.
— Криминалистите казаха, че обувката е 45 номер, с метална защита на пръстите. Марката не е известна — каза Наш.
— Нужна е много сила да се убие по този начин човек. Вероятно се с блъскал, опитвал се е да се бие, да прокара ръка под струната. Движенията на Рейнолдс са били силно затруднени — за това се е погрижил воланът. Сигурно се в опитал да отвори вратата, но най-вероятно е държал и двете си ръце на шията. На задната седалка с ключово място за такава манипулация. Рейнолдс не е имал как да се отърве от струната, дори ако е бил по-силен от нападателя. Опората и ъглите действат против него.
Портър се измъкна от задната седалка и отвори предната врата.
— Кървавите пръски по предното стъкло и дъската за управление го доказват.
Воланът и вратата бяха покрити с черна пудра за отпечатъци.
— Нашият извършител го убива, измъква го навън, влачи го чак до задния двор… — Портър отново имитира движенията, превил гръб, мъкнеше невидимото зяло през снега, докато не стигна останките на снежния човек. Трупът на Рейнолдс вече беше изцяло на показ, снегът и ледът бяха премахнати. Портър огледа земята, цилиндъра, черните ръкавици, метлата. Сигурно извършителят я беше използвал да замете следите си, доколкото е възможно. Снощният снеговалеж беше довършил задачата му.
— Смятаме, че се е оттеглил през гората — каза една от криминалистите. Беше същата жена, която Потър и Наш срещнаха при езерото в парка Джаксън.
Детективът кимна в знак на съгласие.
— Така бих постъпил и аз. Вие сте Линдзи, нали?
— Да, сър — отвърна Ролфс. Посочи снежната шир, водеща към дърветата. — Снегът под клоните не е толкова дебел, но все пак го е измел. Изглежда, е използвал клон, не е било така ефективно като метлата. Имаме бледа следа. Излиза една пресечка по-нататък, на Хайъсинт стрийт. Вероятно е бил паркирал там колата си.
— А следи от гуми?
Ролфс поклати глава.
— Нищо, което да идентифицира автомобила на извършителя. Двама униформени полицаи обикалят от врата на врата да проверят дали снощи някой е видял паркирана кола.
Телефонът на Портър звънна. Той погледна екрана.
— Капитанът е.
— Ще вдигнеш ли?
— Не.
Наш се намръщи.
— Глупости. Знаеш какво значи това.
Телефонът на Портър замлъкна. След секунда зазвъня този на Наш.
— Дявол да го вземе!
— Кажи му, че още сме на местопрестъплението. Ще се приберем веднага щом приключим тук — посъветва го Портър.
Наш въздъхна и вдигна на шефа си.
Зад тях изпищя жена.
Портър се обърна и откри госпожа Рейнолдс застанала на задната си врата.
— Боже мили, казах им да ги държат с момчето в дневната. Не трябваше да вижда това! — каза той.
Наш сви рамене и се отдалечи от къщата с телефон, притиснат към ухото.