Джонатан Баркър
И пета ще умре (56)

56.
Пул

Ден трети, 13:35 ч.

Специални агенти Франк Пул и Стюърт Дийнър седяха в паркирания джип чероки на Пул, предвидливо спрян доста по-настрани от Форти Фърст Плейс 519. Уличката беше тиха.

Пул проучваше имота през бинокъла си „Цайс 5260004“ — тежък, но изумително ефективен.

Къщата беше малка, вероятно с две спални и само една баня. Едноетажна. Светлозелената боя беше избеляла и напукана. Имотът бе скрит зад телена ограда. Табела „Под наем“ висеше странично на вратата, закрепена на място с една черна свинска опашка в ъгъла. Алеите, дворът и входът към гаража бяха заринати под поне една педя сняг. Явно скоро не беше изриван. Пред гаража нямаше кола. Дебели пердета закриваха прозорците и пречеха да се надзърне вътре.

— И актът за раждане, и паспортът са пратени тук. Записът от охранителните камери в Транспортната агенция показва Либи да си получава шофьорската книжка лично, с помощта на фалшивите документи, само три дни след освобождаването й от затвора — сподели Дийнър.

— Изглежда ми като изоставена къща. Няма отпечатъци в снега, които да водят към нея. Не виждам какво има вътре, завесите са спуснати — Пул свали бинокъла. — Сигурно е някаква междинна станция. Който и да е помогнал на Либи да получи документите, използва това място за адрес и нищо повече.

Той си закопча якето и уви шала около врата си.

— Отивам да хвърля едно око отблизо.

Дийнър изгледа изпод вежди сипещия се сняг.

— Кога се предполага да се разкара тази гадост?

Пул не се дразнеше много от снега. Понякога беше по-добре грозотата на света да остане скрита под бяло одеяло.

Вратата на джипа изскърца при отварянето. Пул я хлопна силно. Понякога тази откъм шофьора не се затваряше добре в студа. Чу Дийнър да излиза от другата страна и да заобикаля колата, а снегът хрущеше под подметките му.

Вървяха по тротоара, докато не застанаха срещу имота, след това пресякоха улицата. Пул все още не беше видял нито една кола. Движението изглеждаше ограничено само до местните жители. Това правеше мястото странен избор за пощенска кутия. За такива цели се предпочитаха места с натоварено движение. Хората и спокойните квартали забелязват непознатите, а онези, които използват подобни пощенски кутии, не обичат да бъдат забелязвани.

Кадри от къщата на Либи Макинли заляха мислите на Пул, особено такива на откритото от него вътре. Усети киселина в устата си. Щеше му се да може да забравя подобни неща, но умът му упорито ги нареждаше направо на витрината.

Имаше две пощенски кутии, и двете — на стълб на края на пътеката в двора. Тази отляво беше предназначена за вестници, нямаше вратичка и беше празна. Пул отвори металната кутия до нея и извади няколко пощенски пратки.

— Разпродажба на книжни издания, адресирана до Либи Макинли, и карта за дарения на ветерани, адресирана до „Получател“, и двете пратени тази седмица. Някой следи тази кутия… — каза Пул на Дийнър, преди да ги прибере обратно вътре.

Дийнър огледа улицата.

— Около половината пътеки са изринати наскоро. Щом проверим вътре, би трябвало да говорим със съседите. На тиха уличка като тази несъмнено ще намерим някой достатъчно любопитен, вторачен в тази къща.

Вратата в зелената ограда беше замръзнала на място и на Пул му се наложи да я подръпне, преди да успее да отвори резето. Тя се завъртя колебливо през дебелия сняг и двамата тръгнаха по пътеката към входната врата.

— Франк! — Дийнър тихо повика партньора си по име и посочи с ръкавица към вратата. Ключалката липсваше, на нейно място направо зееше дупка. Бравата изглеждаше разбита. Горният й ръб беше издраскан и очукан. Някой го беше удрял. И рамката беше цялата в драскотини.

Пул разкопча якето си и бръкна за пистолета, преди да бутне вратата. Посочи с пръст Дийнър, след това ъгъла на къщата. Партньорът му извади оръжието си и изчезна отзад в търсене на задната врата.

Пул посегна към бравата. Въпреки че поддаде, му се наложи да я задържи, за да не се разпадне. Болтовете, които трябваше да поддържат цялата конструкция, или бяха свалени, или разхлабени и той имаше чувството, че всичко ще се разглоби в ръцете му. Езичето се прибра с тракане. Той бутна леко вратата.

Тя водеше към малка дневна. Някой бе нападнал с нож възглавниците на износения кафяв кожен диван. Купчини пълнеж отрупваха стаята, бял тополов пух. Отоплението беше изключено.

— Проверка от ФБР! Излезте незабавно на открито! — гласът му отекна из къщата с отзвук, какъвто имат само празните, изоставени жилища.

Той влезе вътре.

Стените бяха покрити с графити. Многоцветни емблеми на банди, имена и всевъзможни послания: „Даша те обича“, Литъл Микс и „Екс-трейн се събира“ Пул нямаше представа какво означават дори и половината.

В другия край на къщата задната врата се отвори с шумно изпукване. Дийнър влезе в кухнята с изваден пистолет и дуло, насочено към тавана. Кимна на колегата си и зави в коридора от дясната си страна. Извади от джоба си малко фенерче, включи го и го намести под оръжието. Завъртя лъча из коридора.

Пул пресече стаята и го последва. Мазилката тук беше ритана или удряна — имаше десетки дупки от горе до долу. Някой беше търсил скривалище в стените или просто хлапета се бяха забавлявали, и двете версии изглеждаха еднакво логични. Някога златист, сега мръснокафяв, мокетът вонеше на урина.

В първата спалня откриха на пода матрак, заобиколен от празни кутии от храна и напитки. В ъгъла имаше смачкано одеяло. Някой беше залепил вестници за прозорците под пуснатите пердета. Тоалетната беше използвана наскоро, но тъй като нямаше вода, чинията преливаше със замръзнала каша, в която Пул отказа да се вгледа. Ваната не беше в много по-добро състояние. Вратичките към спирателния кран липсваха и разкриваха напукани пластмасови тръби.

Продължиха към втората спалня.

Тук нямаше матрак, само скъсан спален чувал и очукано газово котлонче за къмпинг. Някой го беше използвал или за готвене, или да се топли, или и за двете. В стаята смърдеше на застоял дъх на трева.

Върнаха се в дневната. Мазе нямаше. Къщата беше празна.

— Според мен тук се навъртат бездомници, а може да е и скривалище за местни хлапета. Има смисъл да е междинна станция — Пул прибра оръжието си. — Откога е необитавана къщата?

Дийнър се беше върнал в кухнята да рови из чекмеджетата и шкафовете.

— Над година… — той се втренчи в сифона на мивката. — Някой е налял тук цимент.

— Хлапетата правят такива работи… — Пул се загледа в графитите по стените на дневната.

Дийнър продължи:

— Не успях да открия много информация за имота. Първоначалният собственик е починал, а къщата остава на трите му деца. Те живеят извън щата. Обявена е за продан. Според мен са се опитали и да я дадат под наем — но не се е намерил кандидат… — той извади мъртва мишка изпод мивката, държеше я за опашката и я хвърли в ъгъла. — Не разбирам защо. Чаровна къщурка.

Пул не обърна внимание на мишката, която тупна на пода недалеч от краката му.

— Може и да има нещо тук… — проследи графитите с лъча на фенерчето си.

Дийнър дойде при него и излезе на светло.

— Прилича просто на хлапашки драсканици. Вандали, банди, такива неща.

Пул посочи малко каре с текст, написан с черен маркер.

Понеже за Смъртта да спра не съумях,

охотно тя спря да ме вземе.

Тъй с нея насаме в каретата седях

с Безсмъртието.^[1]

— Това не са хлапашки работи, а цитат от „Каретата“ на Дикинсън. Виж и това… — той посочи друго каре с текст, написан със същия почерк:

Кръговрата на живота и смъртта

с вода и лед аз бих сравнил

замръзне ли водата — става лед

ледът стопи ли се — създава се вода

умреш ли — значи пак ще се родиш

родиш ли се — обречен си на смърт

между водата и леда преграда няма

красив е и животът и смъртта.^[2]

— Това е от Ханшан, китайски поет от династията Тан — отбеляза Пул.

— Откъде, дявол да го вземе, знаеш пък за него?

— В колежа имах приятелка, която си падаше по будизма. Цитираше постоянно стихове от една книга и това също беше в нея.

— Ясно. А защо е подчертано?

Пул се замисли за момент и поклати глава.

— Не знам.

Дийнър се премести на няколко стъпки нататък по стената.

— Тук има още едно, със същия почерк.

Да се завърнем у Дома, да се върнем назад,

без полза са стремежите ни пресметливи,

наслада просмуква деня от начало до край.

От синия океан на смъртта

животворната сила като амброзия блика.

Животът крие смърт; смъртта таи живот

Тогава има ли място страхът къде е страхът?

Птиците в небето пеят няма смърт, няма смърт!

Ден и нощ приливът на Безсмъртието

Се спуска тук на земята.^[3]

Пул се намръщи:

— Струва ми се, че това е тибетска молитва, но може и да греша. Не съм сигурен защо са подчертани и тези думи — дом, страх и смърт.

Дийнър се почеса по врата.

— Умни деца, но все пак деца. Не мисля, че това има нещо общо с Либи Макинли.

Пул извади телефона си и се приготви да снима стената.

— Защо не идеш да поговориш със съседите? Искам да документирам това, просто за всеки случай.

Колегата му изсумтя.

— О, не, аз обикалях квартала при убийството на Макинли, докато ти си седеше удобничко на топло в управлението. Ако някой ще излиза навън в този студ да ходи от врата на врата, това си ти.

Пул колебливо погледна стената.

— Не се притеснявай, всеки сантиметър ще заснема — увери го Дийнър.

Агентът кимна, бутна входната врата и излезе на ледения вятър навън.