Джонатан Баркър
И пета ще умре (43)

43.
Пул

Ден трети, 9:23 ч.

Пул стоеше в средата на стаята, дадена им в управлението на Чикагската полиция, и се взираше в стената.

Агентите от полевия офис в Чикаго бяха прекарали нощта във възстановяване на стената с данните от апартамента на Портър с помощта на снимките, направени на място.

Детективът беше подходил извънредно старателно. На Пул не му отне много време да проследи значението на всеки цветен маркер. С червено бяха отбелязани появите на Бишъп, със синьо — местоположението на журналиста или подвижната станция на местна медия, докладвала за това, и с жълто — домовете на всички, изчезнали или убити по метод, сходен с тези, използвани от У4М.

В Джаксън Парк имаше жълт маркер при езерото, където бе намерено тялото на Ела Рейнолдс. Портър настояваше, че Бишъп няма нищо общо с изчезването или смъртта й, но все пак бе изпитал желание да я отбележи на картата, а след това се опита да махне топлийката. Пул счете това за интересно. Знаеше за поне още три убийства в Чикаго през последните три месеца и те не бяха отбелязани на хартата на Портър, защо тогава това на Ела Рейнолдс?

Нямаше топлийка за Лили Дейвис. Съществуваше, разбира се, сериозна вероятност Портър да е имал намерение да я сложи и така и да не с успял.

Пул не беше виждал собствения си апартамент от два дни. Знаеше, че съпругата на Портър е починала наскоро. Детективът спокойно можеше да не се е прибирал между момента на изчезването и преди ФБР да изземе данните.

Но все пак.

Той се отправи към новата бяла дъска, приватизирана от нечий друг кабинет в сградата. Не беше питал откъде. В горния ляв ъгъл написа името: ЛИБИ МАКИНЛИ, добави полицейската й снимка, многобройни снимки от местопрестъплението в дома й и бележките си.

Вързана за леглото.

Пръстите на ръцете и краката отрязани.

Ухо, очи и език премахнати.

Многобройни порязвания — мъчение.

Отмъщение.

Фалшива самоличност (шоф. книжка/паспорт на Кейлин Селки).

45 кал.

Бяха пуснали за проверка името, Кейлин Селки, и научиха, че става дума за седемгодишно дете, убито преди 24 години в Уудсток, Илинойс. Ако беше оживяла, сега щеше да е един месец по-малка от Либи Макинли. Различните документи, които откриха, не бяха фалшиви, а съвсем истински, държавни. Което ще рече, че Макинли някак се беше сдобила с копие от акта за раждане на Селки и картата й за социално осигуряване и ги беше използвала да получи паспорт, а след това с помощта на трите беше кандидатствала и получила шофьорска книжка под чуждо име. Това беше процес, които е отнел доста време, но вероятно лесно го беше научила в затвора. Пул предположи, че може дори да е поработила по въпроса зад решетките, за което обаче щеше да й трябва помощ. Тя беше имала достъп до компютри и интернет, така че търсенето щеше да е възможно, но някой отвън трябваше да е написал писмата и да ги е пратил.

Под информацията за Либи Макинли последният изброен предмет беше кичурът руса коса. Агентът драсна черта от текста към снимката на косата, залепена в горния край на следващата колона. Надявал се беше криминалистите да намерят ДНК, в корена на някой от космите, но случаят не беше такъв. Спретнатият кичур беше отрязан от главата на собственика си, не откъснат. Нямаше идентифицираща информация. Анализът на косата разкри, че собственикът е пристрастен пушач както на тютюн, така и на марихуана. Освен това по времето на растежа на този конкретен кичур човекът беше вземал ксанакс, много разпространено лекарство за нерви. Не можеше да се определи дали косата е мъжка или женска. Лабораторията оценяваше възрастта й на около двайсет години. Побързаха да посочат, че това означава, че самият кичур е на двайсет години. Нямаше как да определят възрастта на човека, от когото е отрязан. Свален бил от нечия глава преди петнайсет до двайсет години, това беше заключението. Двете черни ластичета, които придържаха кичура в двата края, се оказаха най-обикновени, изработени от компания, наречена „Гууди“, и можеха да се купят във всички дрогерии и магазини.

— Къде искаш да го сложа?

Пул се обърна и откри Дийнър с голям бял кашон за папки в ръце — кутията с документи, открити от детективите Наш и Нортън в апартамента на Ла Сал, подреден от Бишъп преди четири месеца.

— Остави го на онази маса.

Дийнър стовари кашона със силно издумкване.

— Всичко тук е индексирано и заснето. Можеш да го разгледаш на таблета си. За какво са ти оригиналите?

— Прегледът на снимките не ми върши работа. Имам нужда от по-осезателен стимул.

— Аха, ами тогава по-добре се захващай бързичко. Хърлес каза, че си губиш времето да ровиш в това тук. Иска да говорим със съседите на Макинли и надзорника й.

— Защо не го свършиш ти?

— Така ли?

Пул кимна.

— Започни с униформените ченгета. Те вече са говорили с повечето съседи. Прегледай за онези, които са около къщата й. Обадих се на нейния надзорник. Веднага щом успея да си уредя среща, ще ти звънна и ще се видим при него.

Дийнър мразеше да седи заключен в службата и Пул си знаеше, че ще се хване за възможността да излезе навън по работа, дори в това време. Знаеше също, че разговорите със съседите нямаше да доведат до нищо. Не му пукаше. Просто искаше Дийнър да не му диша във врата.

Колегата му се насочи право към вратата и си взе палтото от облегалката на единия стол.

— Хърлес сигурно ще се върне от полевия офис до час. За теб ще е по-добре да не си вече тук, преди да се е появил.

Пул му кимна отново набързо и се върна към кашона. Не се притесняваше от Хърлес.

Започна да вади опакованите папки хартия и да ги слага на масата в спретнати купчини.