Джонатан Баркър
И пета ще умре (116)

116.
Наш

Ден четвърти, 17:23 ч.

След повече от час вътре той имаше чувството, че стените на къщата на Ъпчърч го притискат. Обади се на Клеър в болницата.

— Клеър, положението е лошо. Наистина лошо. Бишъп и този тип… — той притисна телефона към ухото си и полека пресече мазето, повторно премина от самоделната клетка към големия фризер, превърнат във водна цистерна до стълбите, после се върна, като внимателно използваше чистите плочи за стъпване на пода, за да не зацапа улики. Спря вътре в клетката. Криминалистите проверяваха всички повърхности. Наш проследи как един внимателно събира кървава проба от петно повръщано в задния ъгъл.

Стори му се, че Клеър върви и говори едновременно, беше задъхана.

— Имаме идентификация на момичето от горния етаж — Кейти Куигли, Свидетелката на Йехова, която изчезна вчера с момчето, открито в пикапа, Уесли Харцлър. Стабилна е и в реанимация, все още в безсъзнание. Кръвната проба потвърди наличието на пропофол. Смятат да я оставят да спи до края на действието му. Веднага щом се събуди, ще говоря с нея. По тялото си има няколко електрически изгаряния. Изглеждат леки, няма сериозни контузии.

Наш сведе поглед към множеството автомобилни акумулатори, поставени до цистерната. Вече беше разказал на Клеър за тях. Не искаше да мисли за приложението им в момента.

— А Лариса Бийл?

Клеър каза нещо на друг човек и после отново се върна на телефона.

— Тя е в критично състояние. Също е упоена, което обаче е същинска благословия. Вкараха я за операция преди трийсет минути… — Клеър понижи глас. — Накарали са я да глътне стъкло. Има разрези в устата, в гърлото и стомаха. Вътрешностите й са разкъсани. Не искам и да мисля колко е било болезнено.

Наш затвори очи.

— Какво имаме тук, Клеър? Това надминава всичко, което Бишъп е правил преди. Каква е връзката му с Ъпчърч?

— Опитвах се да се свържа с Пул, но телефонът му ме прехвърля на гласова поща. Още откакто узнахме името, Клоз търси нещо, с което да свърже двамата, но засега не намира връзки. Винаги сме смятали Бишъп за самотник. Тази работа е много странна. Смятаме, че са превърнали фризера в нещо като басейн за сензорна депривация.

— В какво?

— Басейн за сензорна депривация. Били са популярни през петдесетте. Солена вода се нагрява точно до 34 градуса, на практика температурата на кожата. Щом попаднеш вътре, сетивата ти изчезват — не виждаш и не чуваш нищо от външната среда. Във вода с телесна температура имаш чувството, че се рееш. Предполага се да те отпускат, дзен щуротия.

Наш сведе поглед към ръждивия метал на спомагателните кабели, захвърлени до цистерната.

— Това в никакъв случай не е било отпускащо.

Телефонът на Клеър изписука.

— Задръж за момент. Имам друго обаждане.

Наш проследи как криминалистите опаковат зеленото одеяло от ъгъла на клетката, внимателно го сгъват, преди да го сложат в големия плик за улики.

Трябваше да се махне оттук.

Качи се по стълбите обратно до кухнята и полека я пресече в очакване Клеър да се върне на телефона. Когато я чу, вече беше на втория етаж, пред стаята с манекена и всички рисунки.

— Наш?

— Аха, тук съм още.

— Обади се патрулната кола, която води Ъпчърч в управлението. Припаднал на задната седалка. Насочват се към болницата.

— Припаднал ли?

— Казаха, че се разпищял, опитвал се да си стигне главата, но с ръце, оковани зад гърба, не успял. Блъскал си челото във вратата. Резервният му вариант, така да се каже. Смитат, че е получил нещо като припадък.

— Може ли да е номер? Опит за бягство?

— Не ми изглежда вероятно, но няма да рискуваме. Казах им да не отварят отзад, преди да стигнат тук. Току-що пристигна и патрулната кола с ключа, която си пратил. Отивам да го взема и да видим дали ще намерим шкафчето, което отключва. Ще помоля полицаите да се навъртат наоколо и да помогнат за обезопасяването на Ъпчърч. Няма да го изпуснем.

— Добре, дръж ме в течение какво ще намериш. Ще остана тук, докато криминалистите приключат… — Наш влезе в малката стая. Някои от рисунките бяха прибрани, другите — наредени на леглото, а един криминалист ги снимаше старателно.