Джонатан Баркър
И пета ще умре (112)

112.
Наш

Ден четвърти, 16:06 ч.

— Наш, чуваш ли ме? — изпука гласът на Еспиноза в малката слушалка, скрита под дебелата качулка на якето на детектива.

Наш устоя на желанието да почука по нея.

— Прието, командир на отряда, чуваш се ясно.

— Готови на три! — обади се Броган, задъхан и с леко приглушен глас. Те с отряда му бяха паркирали през една пресечка и се влачеха през снега в опит да заобиколят къщата отзад незабелязани.

Клеър взе адреса на този Пол Ъпчърч от „Доверен шофьор“ и Клозовски го потвърди през Транспортната агенция и окръжния регистър. Името му излизаше на нотариалния акт. Живееше на адреса на практика от десет години насам.

Наш седеше в Кони, на две пресечки от улицата на Ъпчърч. Колата се беше задавила с гъст дим. Ауспухът издрънча, когато го изкашля. Голям кашон на Amazon.com стоеше на предната седалка. В него се намираха пушка и две плоски петкилограмови тежести. Под дебелото подплатено яке детективът носеше бронежилетка.

— Виждам вече задната фасада на къщата — каза Броган. — На втория етаж има три прозореца, по-малък на тавана и два на приземния етаж. Мамка му…

— Какво има? — попита Еспиноза.

— Задният двор с ограден с метър и нещо висока мрежа. Снегът е над половин метър, преспите са натрупали направо до горния край на оградата. Ще трябва да я преодолеем. Задържам екипа зад къщата в съседния двор. Веднага щом напуснем това място, ще се виждаме ясно. Оценявам преминаването до оградата на трийсет секунди, десет за прескачане и още двайсет да стигнем до задната врата и да опитаме да проникнем. Няма къде да се скрием на цялото това пространство. Тук е голо отвсякъде.

— Ясно — потвърди Еспиноза. — Наш, тръгваш по мой знак. Ако видиш звънец, не го натискай. Чукай. Много от звънците на тези стари къщи не работят, а отвън няма как да знаеш дали е така — позвъняването може да ни коства време. Просто чукай силно. Щом го направиш, броя до пет. Ще дадем време на Ъпчърч да отвори. На пет бусовете ни идват от двата края на улицата. Броган и момчетата му ще влязат от задната врата… — той замлъкна за момент. — Ще стоиш на малката предна веранда. Изглежда, имаме девет стъпала с една площадка с перило. Ще е тесничко, няма да има място за маневриране. Ако Ъпчърч отвори вратата, изблъскай го, използвай тежестта на този кашон за таран. Момчетата ми ще са точно зад гърба ти, те ще го обезопасят. Просто се постарай да го зашеметиш и да го разкараш от пътя.

— А ако не отвори?

— Ако не отвори, ще трябва ти да се махнеш от пътя ни. Отрядът ми ще дойде зад гърба ти да избие вратата, след това ще ударят къщата, докато момчетата на Броган влизат и обезопасяват отзад. Броган?

— Да, сър?

— И двата отряда обезопасяват приземния етаж. След това искам да слезеш долу в мазето и допълнителните подземия. Аз тръгвам нагоре и ще се заема с втория етаж и тавана.

— Прието.

— Наш, постарай се да не ни се пречкаш. Нямаш шлем. Не искам да изгубим човек заради късметлийски изстрел.

— И аз предпочитам да не ме губите — съгласи се Наш.

— Задръж… — обади се Еспиноза. Добави: — Линейките дойдоха. И двете ще влязат зад бусовете на специалните части от двата края на улицата, следвани от патрулни коли, които да запечатат квартала, в случай че този тип успее някак да се измъкне от къщата. Всички ли са на място?

— Задна фасада, на място — докладва Броган.

— Източна улица, прието.

— Западна улица, прието.

— Патрули 6, 144, 38 и 1218, всички по местата.

Тишина.

— Наш? — подсказа Броган.

Детективът си пое дълбоко дъх.

— Готов съм, прието.

— Добре, тръгвай към къщата. Номер осемдесет и три от дясната ти страна. Синя с бели декорации. Следваме те плътно.

— Прието.

Наш си пое дълбоко дъх през устата, задържа го, след това го изпусна бавно през носа.

Това никак не го успокои.

Ръцете му трепереха. Сърцето му блъскаше като побесняло. В течение на кариерата си беше участвал в стотици операции на специалните части, но паниката му така и не намаля. Портър веднъж му каза, че щом тръпката отслабне, тръгнеш ли на подобна мисия спокоен, настъпил е денят, в който ще те гръмнат.

— Готови или не, пак идваме — каза на глас.

Скоростният лост на Кони винаги заяждаше на неутрална позиция. Той го натисна по-здраво и превключи на скорост. Старата кола запълзя по улицата.

— Бавно и полека, Наш, внимавай за леда. Изринали са тази сутрин, но улицата е много зле — каза Еспиноза. — Още шест къщи отдясно. Ще я видиш, когато изкачиш онзи хълм.

Гумите на Наш се бореха за сцепление. При карането по сняг и лед имаше специален чалъм. Много бързо или твърде бавно и колата ще забуксува и ще се пързаля. Кони искаше да ускори, но той я сдържа. Първо видя щръкналия покрив, поръбен със синьо и бяло, след това и номера на къщата редом с входната врата. На улицата имаше няколко паркирани коли, превърнали се в гигантски бели преспи под снега, марката, цветът и моделите им не се различаваха. Пространството пред къщата обаче беше свободно и достатъчно дълго да не му се налага да паркира на заден. Вкара колата в него и я прехвърли на неутрална скорост.

Еспиноза пак изпука в малката слушалка:

— Наш на целта, всички екипи слушат моята команда!

Наш премисли дали да не остави колата да работи. Дали един доставчик би оставил двигателя? Не беше обръщал внимание. Имаше смисъл обаче в този студ. Влизаш и излизаш, влизаш и излизаш, няма защо да я спираш…

Ъпчърч би могъл да използва колата ти да избяга.

Той сериозно се съмняваше, че Ъпчърч въобще би стигнал чак до улицата, но и тази мисъл стигаше да угаси двигателя и да прибере ключовете. Моторът на Кони се задави отново, осъзна, че вече не работи, и затихна със стенание.

Наш вдигна кашона от Амазон, отвори вратата и излезе навън в бурята. Снегът пак се беше усилил, снежинките бяха дебели по цял пръст. Знаеше, че това ще намали видимостта. Вятърът го биеше по голите бузи, докато заобикаляше колата и се насочваше към предполагаемото място на входната алея, изгубена под одеяло от сняг.

— Имаме движение — заяви Еспиноза в ухото му. — Пердето на втория стаж от лявата ти страна.

Наш не беше забелязал.

Намираше се до стълбите.

Изкачи ги внимателно, с една ръка държеше кашона, а с другата стискаше металното перило.

Когато стигна малката веранда, видя и звънеца, понечи да посегне към него, после си спомни какво му каза Еспиноза само преди няколко минути.

Съсредоточи се, задник такъв. Съсредоточи се.

Искаше му се да погледне през рамо. Копнееше да огледа цялата улица, за да се увери, че всички са си точно по местата, но не го направи. Вместо това почука на вратата — три тежки удара, достатъчно да го заболят кокал четата.

С ъгълчето на окото забеляза бусовете на отряда да приближават бързо от двата края на улицата. Спряха с пързаляне насред платното, задните им врати, вече отворени, бълваха мъже в черни бронежилетки.

В ухото на детектива Еспиноза раздаваше заповеди:

— Напред! Напред! Напред!

Никой не дойде да отвори.

Наш виждаше какво става вътре през тесен прозорец до вратата — коридорът беше празен. Когато чу хрущенето на подметки през снега на стъпалата зад себе си, се завъртя наляво и отстъпи встрани. Томас или Тибидо, не разпозна кой от двамата, нападна старата дървена каса с голям черен метален таран — два удара и ключалката се огъна, вратата се изкоруби и мъжете в черно нахлуха покрай Наш в къщата.

От задната страна се разнесе силно издумкване, което разтърси прозорците. Шокова граната.

Броган изкрещя:

— Вътре сме! Имам тяло на кухненската маса! Жена! Иначе кухнята е чиста!

— Дневната е чиста!

— На стълбите за мазето съм — слизам надолу!

— Говори Еспиноза, на площадката на втория етаж съм! — командирът на отряда шепнеше в радиостанцията. — Банята е чиста. Спалня едно е чиста. Спалня две…

Той млъкна. Наш натика слушалката по-навътре в ухото си.

— Стой! Не мърдай! Не…

Детективът извади пушката от кашона на Амазон и хукна навътре. Стълбите, които водеха към втория стаж, бяха в дъното на дневната. Изкатери ги по две стъпала наведнъж. На малката площадка горе Еспиноза беше прицелил оръжието си към нещо или някого във втората спалня. Друг член на отряда му стоеше зад него с оръжие, насочено към пода.

Наш проследи влизането на Еспиноза в стаята.

Гласът на Броган се разнесе отново в слушалката, вече не крещеше.

— О, по дяволите, що за гадост е това… Исусе… имаме друго тяло тук долу, още едно момиче. Мазето е чисто.