Към текста

Метаданни

Данни

Серия
У4M (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The fift to die, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2020)

Издание:

Автор: Джонатан Баркър

Заглавие: И пета ще умре

Преводач: Елена Павлова

Година на превод: 2019

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Плеяда“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2019

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Излязла от печат: 30.09.2019 г.

Редактор: Кремена Бойнова

ISBN: 978-954-409-405-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11355

История

  1. — Добавяне

114.
Наш

Ден четвърти, 16:07 ч.

Наш пристъпи към отворената врата.

Еспиноза беше в малката стая с оръжие, прицелено в мъжа, седнал зад бюро пред прозореца — същия, зад който бяха забелязали движение отвън.

Мъжът ги беше видял да се приближават.

Не опита да избяга.

Просто си седеше с гръб към полицаите и с провесена глава се взираше в бюрото си. И двете му ръце бяха отпуснати върху плота с разперени пръсти.

— Нямам оръжие.

Еспиноза му се нахвърли. Свали чифт белезници от колана си, сграбчи лявата ръка на мъжа и я изви зад гърба му, после и дясната, и ги закопча заедно зад стола. Другият полицай от отряда, Тибидо, не отклони пушката си от мъжа, беше и прицелил право в главата му.

Наш не можеше да свали поглед от големия хирургически разрез, започват от лявото ухо на арестувания и изчезващ под черна плетена шапка. Плътта беше червена и възпалена, покрита със засъхнала кръв. Пресече стаята, за малко да се препъне в камара дрехи, и смъкна черната шапка.

Мъжът беше почти плешив, главата му — избръсната преди няколко дни, косата бе започнала да расте на редки, неравни ивици.

— Химиотерапията е виновна. Съжалявам, сигурно изглеждам ужасно. Извинете.

Мъжът фъфлеше, трудно произнесе „ужасно“.

— Пол Ъпчърч? — Еспиноза го вдигна от стола му. — Имате правото да запазите мълчание…

Речта му затихна на заден фон. Наш се зае да оглежда стаята.

Беше стая на момиченце. Розова и ярка. Малкото легло беше покрито със завивка с картинка на Хелоу Кити и плюшени животни. Стените бяха целите в рисунки. Някои изглеждаха направени от дете, други — от талантливата ръка на възрастен, идеално оцветени и очертани.

В ъгъла на стаята стоеше манекен, с размери на дете и прилика с малко момиченце. Манекенът беше облечен в подходящи дрехи. Червен пуловер, сини шорти. Докато Еспиноза мъкнеше Пол Ъпчърч назад от бюрото, Наш видя и рисунките, върху които доскоро бе сложил длани — рисунки на момиченце в същите дрехи като манекена. Очевидно се бе опитвал да ги оцвети, но се бяха превърнали в ужасни драсканици. Незатворени флумастери обсипваха бюрото.

— Моля ви, не я наранявайте — каза мъжът, когато Еспиноза и Тибидо го преведоха покрай манекена и извън стаята, кървясалите му очи — все така втренчени в рисунките.

— Детектив Наш? — обади се Броган от слушалката.

— Да?

— Трябвате ни в кухнята.

— Идвам.

Когато Наш стигна долния етаж, забеляза Ъпчърч в антрето, вече обкръжен от полицаите, да напредва към стълбите. Чу го да ридае в микрофоните им, но не се развълнува.

Пресече малката и оскъдно обзаведена дневна.

Двама мъже обграждаха кухненската маса в съседното помещение.

На масата лежеше труп на момиче, облечено в същия червен пуловер и сини шорти като манекена и рисунките горе. Ръцете й бяха скръстени на гърдите с дланите нагоре. В отворените й шепи се намираше малка кутийка, здраво пристегната с черна панделка.

— Жива е, но е в безсъзнание — уточни Броган и нежно опипа главата й. — Намерих засъхнала кръв, но не виждам рана… — обърна се към Наш. — Долу в мазето има и друго момиче. Също в безсъзнание. Няма видими рани.

Наш не отлепваше очи от бялата кутийка в ръцете на девойката.

— Може ли да са били упоени?

— Възможно е.

В същия момент парамедиците нахлуха и обкръжиха момичето. Жена и двама мъже. След секунди бяха затегнали на ръката й маншета на апарата за кръвно налягане. Единият вдигна клепача на момичето и огледа окото с фенерче, докато колегата му я държеше за китката.

— Пулсът е шейсет и три.

— Налягането е 102 на 70.

Опипаха тялото, главата и крайниците на жертвата.

— Няма следи от физически травми. Не мисля, че кръвта е нейна. Вероятно е оттам… — жената посочи локвата на пода, размазана и засъхнала на линолеума.

Наш не я беше забелязал досега.

Третият парамедик вкара количка с носилка през вратата и я спря до масата.

— Чакайте! — Наш си сложи латексовите ръкавици от джоба си и внимателно вдигна бялата кутия от протегнатите ръце на момичето, преди парамедиците да го преместят на носилката и да се заемат да го привързват към нея.

Наш постави кутийката на масата и дръпна черната панделка. Тя се развърза с лекота.

Детективът не забеляза тишината, възцарила се в стаята, не осъзна, че всички са спрели да се движат, включително парамедиците. Вдигна капачето и го остави настрани.

Кутията очевидно беше една от тези на Бишъп.

Вътре имаше малко сребърно ключе със синя капачка на главичката, в метала беше гравирано Дж. Х. С. С., положено на подложка от памук. Наш го извади и го постави до кутията. Вътре нямаше нищо друго.

— Според мен това е ключ от болнично шкафче — каза жената парамедик. Тя се обърна към мъжа, който още държеше апарата за кръвно налягане. — Рик? Ти какво мислиш? Ключ от „Строджър“, нали? Дж. Х. С. С?

Той кимна и се обърна към Броган.

— Къде е другото момиче?

— В мазето. В същото състояние. Според мен е упоена. Има разрези около устата, но изглеждат повърхностни.

Парамедикът посочи момичето на носилката и по-точно крака й:

— Има следа от убождане на бедрото. Определено е инжектирана скоро. Предвид първоначалните й показатели, бих предположил пропофол или някакъв друг седатив… Тя е стабилна, което подсказва за фармацевтично предизвикано състояние — от лекарство, не домашна смес. Ако беше в безсъзнание заради травма, показателите й нямаше да са стабилни… — той се обърна към останалите. — Кат, вие с Диас я качете и я закарайте в „Строджър“. Кажете на Майк да дойде в мазето с носилка. Ще извадим другото момиче и тръгваме след вас. Вземете кръв по пътя и съобщете, че искаме пълни токсикологична картина и на двете.

Жената кимна и хвана единия край на носилката, партньорът й — другия, и двамата заедно изкараха спящото момиче от малката кухня.

Наш последва другия парамедик, който хлътна по стълбището в дъното на кухнята в пастта на мрака отдолу, следван от Броган.