Джонатан Баркър
И пета ще умре (36)

36.
Пул

Ден трети, 6:44 ч.

Прекараха там цяла нощ.

Криминалистите влизаха и излизаха от очуканата къща на Либи Макинли в тънки найлонови костюми и бяха поне дузина. Пул ги гледаше от шофьорското място на черокито си. Колкото и да бяха внимателни, направо не му се мислеше какво причинява цялото това тъпчене на местопрестъплението.

Специален агент Хърлес стоеше на предните стълби, притиснал към ухото си мобилен телефон. Специален агент Дийнър се намираше някъде вътре.

Пул проследи как Хърлес прекъсва обаждането и пресича улицата към паркираната му отсреща кола.

Той свали прозореца.

— Мъртва е от няколко дни според съдебния лекар. Смятаме, че убиецът е започнал… че я е вързал за леглото горе-долу по това време в сряда и й е отделил много време, поне десет или дванайсет часа от първата рана до последната. Започнал е с пръстите на краката й, завършил е с тези на ръцете. Очите, ухото и езикът са били отрязани в хода на процеса.

— Ами разрезите?

— Патологът казва, че ги е правил постепенно. Вероятно е редувал разрезите и премахването на телесни части… — обясни Хърлес. — Държал я е в леглото. Уринирала е и се е изхождала на място. Ремъците на десния й глезен са срязали мускулите до костта.

Пул не смееше да затвори очи. Знаеше, че иначе ще види цялата сцена да се разиграва във въображението му. Щеше да види Бишъп да връзва тази жена за леглото и да я измъчва в течение на поне половин ден и писъците й да остават без отговор.

— Струва ми се доста небрежно… за него. За Бишъп.

— Той се развива. Вече знаем кой е. Не е нужно да бъде предпазлив, колкото преди — каза Хърлес.

— Може би.

— Смяташ, че е нещо друго?

— Нещо, да.

— Доста си загадъчен.

Пул отвърна:

— Той никога не е нарязвал тяло по този начин. Пръстите на ръцете и краката — това са все нови неща.

— Както казах, ескалира.

— Предполагам.

Хърлес пристъпи от крак на крак. Дъхът му се виеше около него в ледената нощ като дим около пушач. Отново бе започнал да вали сняг на големи и тежки снежинки.

— Следвал си дотук хлебните трохи на Портър, нали?

Беше повече твърдение, отколкото въпрос. Пул кимна.

— Има добри инстинкти.

— Добри инстинкти ли? Работил е с този човек близо седмица и въобще не се е усетил. После, когато имаше шанс да го закопчае, просто го пусна. Остави го да си тръгне право през половината щат на Чикагската полиция. Трябваше да хване Бишъп още преди пет години, нямаше да сме тук и тази жена… — той кимна към къщата, — щеше все още да диша. Не го забравяй.

Пул не каза нищо и не откъсна очи от къщата. Повредената кола на алеята, колелото до нея…

— Била е изолирана тук, напълно затворена. Когато проверим надзорника й, според мен ще открием, че изобщо не е успял да я изведе от къщата. Вместо това е идвал при нея.

Беше ред на Хърлес да замълчи. Преди година можеше да се скара на Пул за подобно твърдение, но агентът се беше доказал многократно. Точно по тази причина пожела и прехвърлянето му в екипа си.

Специален агент Дийнър излезе на предната веранда на къщата, видя и двамата и им помаха.

— Трябва да погледнете нещо — извика им той.

Пул излезе от джипа и последва Хърлес обратно през улицата, свел глава да се предпази от снежинките, които режеха като бръсначи от лед.

В къщата все още нямаше ток. Криминалистите бяха пуснали генератор в задния двор и през коридорите и стаите се виеха оранжевите кабели на удължителите. Навред бяха накацали двойни халогенни прожектори на жълти метални стойки и изпълваха всеки квадратен сантиметър с ярка светлина и остро очертани сенки. Хърлес и Пул последваха Дийнър през входната врата към задната спалня, където още лежеше Либи Макинли. Фотографът полека обикаляше леглото й и заснемаше всеки сантиметър от преживения от нея кошмар. Пул направо чуваше писъците да изригват от замръзналата й, пълна с кръв уста.

Друг криминалист сваляше 3D филмова камера от триножник в средата на стаята. Когато работеше, камерата се въртеше на върха на триножника и заснемаше изцяло стаята от всички ъгли, както на отделни кадри, така и на видео. След това щяха да я преместят в друга стая и да повторят процедурата — щяха да заснемат цялата къща и вероятно двора. Компютър се занимаваше да събере образите в едно цяло и така агентите бяха в състояние виртуално да обходят местопрестъплението отвсякъде, по всяко време, както е било днес. Пул не се нуждаеше от тази технология. За добро или за лошо, имаше почти перфектна памет, фотографска. Не би успял да изчисти от ума си видяното тук дори ако животът му зависеше от това. Гледките, миризмите и звуците горяха запечатани в главата му.

Четири от халогенните прожектори озаряваха леглото. Бяха силни, но светкавицата на фотоапарата беше по-силна. Пул отклони очи.

Дийнър стоеше до дрешника, пред отворено чекмедже. Държеше малко фенерче с лъч, насочен вътре.

Пул проследи лъча и надзърна в чекмеджето.

— Всяко едно от тези е можело да я върне обратно в затвора. Защо да рискува? — попита Дийнър.

Пул извади от джоба си чифт лилави латексови ръкавици и си ги сложи, след което бръкна в чекмеджето. Извади шофьорската книжка и паспорта, и двете със снимката на Либи Макинли, но с името Кейлин Селки. Остави фалшивите документи върху скрина, пак бръкна в чекмеджето и извади матовочерен пистолет, 45-и калибър.

— Зареден е.

— Не ми изглежда дори да се е опитала да го докопа — посочи Хърлес.

— Не би имала шанс — каза Пул. — Бишъп най-вероятно е нахлул при нея изненадващо и я е повалил. Докторът ще открие нещо в токсикологичното изследване — сигурно седатив, пропофол или нубейн. У4М е използвал и двете.

Хърлес се обърна към колегата си.

— Нали каза, че е била затворена. А на мен ми изглежда, че е планирала бягство.

— Достатъчно е само да стои на крачка пред демоните. И сантиметър пред ноктите им стига — промърмори под нос Пул.

— Какво, по дяволите, ще рече това? — нацупи се Дийнър.

— Просто цитат, попадна ми веднъж в роман на Тад Макалистър — обясни му Пул. — Не мисля, че е страдала от агорафобия. Криела се е от някого. Страхувала се е.

— От Бишъп ли?

— Убил е сестра й, може би някак е успял да й прати съобщение в затвора, заплашил я е с нещо. Според мен този Франклин Кърби, когото е убила, е бил важен за него. Ето защо сцената е различна. У4М не е убил Либи Макинли заради Талбът или в отговор на престъпленията, в които е бил замесен богаташът. Според мен тук е търсил отмъщение. Искал е тя да страда, да изпита болка…

Пул забеляза нещо, щръкнало изпод сгънат кафяв пуловер. Бръкна вътре и го извади. Оказа се полароидна снимка на две жени в леглото, голи. Беше протъркана по ръбовете и цветовете — избелели.

— Това момиче започва да ми харесва — каза Дийнър.

— Стара е. Отпреди петнайсет-двайсет години, предполагам. Никой вече не използва полароид.

— Тук има още нещо — посочи Хърлес ръба на пуловера и срещуположния му ъгъл.

Пул го видя. Бръкна вътре. Оказа се кичур руса коса, дълъг десетина сантиметра, вързан с покрито с найлон черно гумено ластиче от двата края.