Джонатан Баркър
И пета ще умре (113)

113.
Пул

Ден четвърти, 16:06 ч.

Уейднър седеше на метален стол, завинтен за пода зад маса в същото положение. Стрелкаше поглед из стаята и кършеше пръсти, облегнал едната си ръка на масата, а другата — в скута си.

Пул го гледаше през еднопосочния прозорец.

— Той каза ли нещо, когато са го прибрали?

Директорът Вайна поклати глава.

— Не е оказал никаква съпротива, просто се е предал. Имал е готов куфар, малко над две хиляди в брой и автобусен билет за Чикаго. Още десет минути и е щял да се изплъзне.

— Нещо против да поговоря с него?

Директорът сви рамене.

— С мен не иска да говори. Пробвах вече. Чувствай се поканен!

Капитан Диренцо стоеше отляво на Пул. Той усещаше струящата от него топлина.

— Изцяло е ваш, когато приключа — увери го агентът.

Диренцо изсумтя, но не каза нищо.

Пул отвори металната врата, която разделяше двете помещения, и влезе в стаята за разпити. Затвори след себе си.

Уейднър вдигна поглед и пак се втренчи в ръцете си на масата.

Агентът се настани срещу него.

— Здравей, Винсент. Аз съм специален агент Франк Пул от ФБР. Струва ми се, че си изкарал много напрегната сутрин. Защо не започнем, като ми разкажеш коя е Либи Макинли?

Уейднър спря да потропва с пръсти.

— Адвокат. Сара Уернър. Веднага.

— Несъмнено можеш да поемеш по този път. Предполагам, работил си със системата достатъчно дълго, за да разбираш обаче как ще се разиграе ситуацията, ако го сториш — каза му Пул. — Ако не ми помогнеш, ако намесиш в случая адвокат, и аз не мога да ти помогна. Което ще рече, че ще представим обвиненията както са — съучастие в съдействие и контрабанда, организиране на бягство от затвора, бягство от силите на реда… доста ще лежиш зад решетките. Ако отговориш на няколко въпроса и ми помогнеш, тогава и аз ще ти помогна… — Пул се наведе над масата и към надзирателя. — Искам да сме наясно с едно, Винсент. Не съм дошъл заради теб. За мен си само маша, нищо повече. Нямам причини да те натискам излишно. От другата страна на стъклото обаче са директорът и капитанът ти, които изобщо не са доволни от теб. Оставя ли те с тях, ще те използват да дадат пример на останалите. Ще им бъдеш жертвеното агне. Ако ми помогнеш, ще те взема с мен в Чикаго и ще избегнем цялата работа. Нали натам беше тръгнал? Забрави автобуса. На пистата на „Луис Армстронг“ ме чака самолет.

Уейднър се наведе напред.

— Адвокат. Сара Уернър. Веднага.

— Кажи ми за Ансън Бишъп. Защо му помагаш?

Арестантът не отговори.

— Коя беше жената, на която помогна да избяга? Майката на Бишъп ли е?

Тишина.

Пул щеше да прекара следващите два часа в стаята с Уейднър.