Джонатан Баркър
И пета ще умре (31)

31.
Пул

Ден втори, 19:04 ч.

Специален агент Франк Пул паркира червения си джип чероки в Даунърс Гроув, пред Маклийн Роуд 300, на няколко къщи от 317 отдясно. Досието на Барбара Макинли лежеше отворено на седалката до него.

Това беше единственият известен адрес на Либи Макинли, записан в досието й от нейния надзорник при освобождаването й преди шест седмици.

Пул не биваше да е тук.

Процедурата не беше такава.

На алеята беше паркиран форд таурус от края на деветдесетте. Ако се съди по вида й, колата бе прекарала там известно време. На цвят беше избеляло винена или кафява, трудно беше да се познае в гаснещата светлина. По алеята не се виждаха следи от гуми, снегът върху колата бе натрупал нависоко. Имаше много ръжда, гумите бяха спаднали, накратко — изоставена и забравена кола. Дълги стебла кафява трева и плевели надзъртаха изпод пресния слой сняг, провален опит на зимата да прикрие неподдържаната морава. Къщата беше едноетажна, квадратна, без опити да наподобява конкретен стил. Четири стени и покрив, с пристроен към тях гараж за една кола. Бялата боя много отдавна се бе отказала от позициите си по фасадата и в обелените места под нея проблясваше тъмно дърво. Покривът се нуждаеше от ремонт, видимо провиснал над вероятно твърде малката дневна.

В околните къщи светнаха лампи, но на номер 317 прозорците останаха безжизнени.

Искаш да надзърнеш — прошепна гласче дълбоко в ума на Пул. — Само хвърляш едно око и се махаш оттук. Няма вреда, няма нечестна игра, никой дори няма да узнае…

Пул копнееше да надзърне. Искаше да говори с жената. Портър беше прав. Имаше нещо странно в смъртта на сестра й. Гризеше го и агентът знаеше, че ако не действа сега, ще прекара следващите две седмици в размисъл как да го провери. Единственият начин да се освободи от притеснението беше да иде до онази къща, да позвъни на звънеца и да размени няколко думи с госпожа Макинли.

След като приключи разговора с Портър, той пусна подробно търсене за Франклин Кърби, жертвата на Макинли. Не откри нищо. Човекът бе идентифициран по шофьорската книжка в джоба си. Имаше нейна снимка в досието на Макинли, но не и следа от собственика й в базата данни. Номерът ни книжката принадлежеше на жена на име Лесли Кармайкъл — четирийсет и шест годишна, от Удлоун — а не на Франклин Кърби. Либи Макинли беше ударила и убила човек с фалшива самоличност, макар че Портър все пак позна името му.

Пул излезе от черокито на студения вечерен вятър, затвори вратата на колата и пресече улицата към 317. Не бяха почистени нито тротоарът, нито настланата с плочки пътека, която водеше към вратата. Предната веранда също тънеше под поне десетина сантиметра сняг. Агентът натисна звънеца с пръста си в ръкавица, чу двойните трели вътре и зачака.

Нищо.

Пак позвъни и погледна към алеята.

Обърна се към вратата.

Отвътре не се чуваше нито звук.

Не светеха лампи.

Либи Макинли може да го беше видяла и да беше угасила. Нямаше да е първата под гаранция, която се крие от ченге на прага си. В досието й нямаше информация за настояща заетост. Вероятно имаше малко причини да излиза от къщи. По дяволите, та дори самият Пул не би излязъл в това време, ако нямаше причини.

Пак почука, три резки удара.

— Госпожо Макинли? Специален агент Франк Пул. Знам, че сте вътре. Отворете вратата.

Нямаше представа дали наистина издирваното лице е вътре, но преструвката обикновено вършеше работа.

Пул духна в ръцете си в ръкавици. Имаше чувството, че стои във вана с леденостудена вода. Дъхът му излетя във въздуха и се разтвори.

Той слезе от верандата и прекрачи ниския плет, после притисна лице към големия прозорец. Стъклото беше студено и покрито със скреж. Не се виждаше какво има вътре.

Ако отоплението беше включено, щеше да го усетиш по стъклото, нали? Кои не си пуска отоплението в подобно време?

Той отстъпи и тръгна да обикаля къщата в опит да надзърне във всеки прозорец, покрай който мине. Ако някой от съседите го видеше, щеше да извика 911 начаса. Покрай къщата Пул за малко да се препъне в ръждив велосипед — стар червен „Шуейн“, потънал под дебела пряспа. Имаше също останки от растения в саксии, отдавна мъртви, както и тук-там по някоя роза, увита и забравена през зимата.

Отзад откри дървена тераса. Черно барбекю беше килнато на една страна и оставено така, със струпани около него шезлонги, без ред. Пул се качи на терасата, а дъските заскърцаха под краката му и запукаха шумно.

Може да е гнила. Може да пропаднеш.

Той внимателно си проправи път до задната врата.

Мрежата беше разрязана.

Един разрез, прав, дълъг десетина сантиметра, достатъчно човек да пъхне ръка през вратата.

Достатъчно да отключи комарника и да се заеме с резето с подходящия комплект шперцове.

Пул опита дръжката. Беше отключено.

Бръкна в палтото си, разкопча и извади своя глок, отпусна го ниско покрай бедрото си, насочен към земята. Към дулото беше прикрепено малко фенерче. Той го щракна с показалец.

Бутна леко вратата. Тя се запъна, замръзнала в рамката. Второ бутване, с малко повече сила. Когато най-сетне се отвори, стори го с шумно изчукване.

Миризмата го блъсна първа — сладката, болестотворна миризма на нещо гнило и развалено. Лъхна навън и го предупреди да се качва в колата и да се маха оттук.

— Госпожо Макинли? Специален агент Франк Пул. Влизам в къщата!

Дървената врата водеше в кухнята. Пул я бутна с върха ни обувката си, докато завърташе дулото да освети цялото помещение. В мивката имаше купчини чинии, плотът също беше покрит с тях. Виждаха се и кутии от пица и китайска храна за вкъщи, празни шишета от безалкохолно и вода.

Отоплението беше изключено.

При приближаването си към мивката агентът осъзна, че чиниите са замръзнали в леден блок. Всичко бе покрито с тънък пласт скреж.

Но миризмата…

Пул мина покрай кухненския плот и влезе в малка дневна. Масата беше отрупана с кутии и хартия — формуляри за работа, копия от резюме с гордо написано отпред „Елизабет Макинли“. Имаше вестници, неотворени сметки, дрехи — женска блуза и сутиен, всички захвърлени хаотично.

— Госпожо Макинли? Тук ли сте?

Дъхът на Пул се виждаше в студения въздух. Той забеляза термостата на стената и го погледна. Отоплението беше изключено, а копчето — завъртяно в студено положение.

Отляво имаше отворена врата. Агентът мина през нея в малък хол. Държеше насочени напред пистолета и фенерчето си и се водеше по тях. Отдясно се намираше входната врата, заедно с големия прозорец, през който се беше опитал да надзърне, непрозрачен от тази страна, както и от предния двор. Отляво до стената имаше диван, обърнат към малък телевизор, сложен върху касетки за мляко. Пред дивана стоеше евтина талашитена масичка. Някой беше избутал съдържанието й на пода — списания, дистанционно, няколко сметки и рекламни писма.

Върху масичката бяха подредени на равни разстояния и центрирани три бели кутии, пристегнати с черна лента. Бялото на кутиите бе опръскано с точици кафяво и алено, приличащи на пръски.

Право срещу агента имаше малка баня и друга врата отляво на телевизора, най-вероятно водеща към спалня.

Пул пристъпи напред и обходи с поглед банята. Бялата вана беше нашарена с кафяво, мивката — покрита със засъхнала паста за зъби. Мухлясала хавлия лежеше на мода, смачкана и изритана настрана до тоалетната чиния. Някой беше избърсал петно насред огледалото — неясното отражение на Пул се втренчи в него.

Той отстъпи назад от банята в хола, вече насочил пистолета си към вратата на спалнята. Видя кутиите на масата с ъгъла на окото си. Постара се да не ги гледа. Приближи отворената врата на спалнята по широка дъга, предпочиташе да влезе в стаята направо, вместо да се прокрадне по стената и да нахлуе отстрани. Лъчът на фенерчето, танцуващ по стените, разкри разкривен гардероб и легло.

За четирите подпори на леглото беше вързан труп на жена. Дрехите й бяха отрязани, неравните парчета — пръснати по пода. Плътта й беше покрита с малки червени разрези, хиляди на брой, по всеки сантиметър от голата плът. Очите й ги нямаше, две празни ямки. Устата беше пълна със суха, съсирена кръв. Пул знаеше, че под сплъстената коса и ушите й ще липсват. Щеше да ги намери в кутиите.

Свали фенерчето от пистолета си и прибра оръжието в кобура.

Втренчи се в останките на Либи Макинли.