Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джо Демарко (12)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
House Witness, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
nedtod (2022 г.)

Издание:

Автор: Майк Лосън

Заглавие: Труден противник

Преводач: Богдан Русев

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

Излязла от печат: 22.05.2018

Редактор: Кристин Василева

Технически редактор: Вяра Николчева

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-452-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17317

История

  1. — Добавяне

8

Погребението на Доминик беше през втората седмица на април в църквата „Светото семейство“ в Куинс, а тялото му беше положено в земята в гробището „Маунт Сейнт Мери“.

Беше един от онези дни, в които човек се чувства щастлив от факта, че е жив: температурата беше около двайсет и четири градуса, в лазурното небе нямаше нито едно облаче, пролетните цветя бяха навсякъде. Беше ден, в който човек да отиде на игрището, да се разходи в Сентрал Парк, да си организира пикник — да направи каквото и да е, вместо да гледа как погребват един човек, докато майка му, жена му и децата му плачат за него.

На погребението имаше много гости. В църквата сигурно имаше повече от двеста души и Демарко подозираше, че много от поканените бяха приятели и колеги на Кони от Олбъни. Въпреки напредналата си възраст Кони продължаваше да играе сериозна политическа роля в столицата на щата и тези хора искаха да демонстрират подкрепата си в този труден момент.

След погребението в църквата имаше помен; майката на Демарко отговаряше за организацията. Кони седна на един стол в дъното, където приемаше съболезнованията на присъстващите, макар всички да си даваха съвсем ясна сметка, че няма думи, с които да я утешат. Кони беше с черна рокля до средата на прасците и черна шапчица с воал. Демарко знаеше, че тя беше на възрастта на майка му, но изглеждаше с цяло десетилетие по-стара. Освен това беше по-пълна от последния път, когато я беше виждал, глезените й бяха отекли, а под очите й се бяха образували кръгове с цвят на кафе от недоспиване. Демарко беше виждал снимки на Кони Динунцио, която го държеше в деня на кръщенето му. Онази красива млада жена беше изчезнала, преобразена от възрастта и скръбта.

Съпругата на Доминик беше пълна симпатична жена с тъмна коса, а трите им деца — все момчета — също бяха пълнички. Напомняха на Демарко за Доминик като малък. Не го беше познавал толкова добре, но не се съмняваше, че е бил добър баща, а синовете му го бяха обичали. Тоби Розентал беше съсипал живота на всички тях.

Демарко изчака опашката от хора пред Кони да се стопи, преди да я доближи. Хвана я за едната ръка и каза:

— Лельо Кони…

— Не искам да чувам това, Джо. Искам двамата с Джон просто да се погрижите онзи копелдак да си плати за това, което е направил.

 

 

Тази вечер Демарко заведе майка си в един италиански ресторант в Куинс, в който винаги бяха ходили с баща му.

Когато се беше омъжила, Морийн Демарко беше красиво жизнерадостно момиче, но с възрастта беше станала сурова и огорчена, а в очите й винаги се четеше тъга — което беше донякъде разбираемо. Беше се влюбила в мъж, който беше станал убиец на мафията, и беше прекарала половината си живот в тревоги, че могат да го арестуват или да го убият. А после, когато наистина го бяха убили, така и не беше преодоляла смъртта му и не се беше омъжила повторно.

— Кони се тревожи, че убиецът на Доминик ще се измъкне, защото баща му е толкова богат — каза тя. — Мислиш ли, че ще стане така, Джо?

— Не. Успехът на прокурора е в кърпа вързан. Освен това тя е наясно, че Махоуни ще съсипе кариерата й, ако му позволи да се измъкне.

— Е, ще видим — отговори майка му, която неизменно беше песимистично настроена.

— Има едно нещо, което ми е любопитно, мамо — каза Демарко. — Имаш ли някаква представа с какво Кони държи Махоуни? Не се съмнявам, че тя го държи с нещо; ако не беше така, той нямаше да ме вземе на работа.

Майка му го изгледа продължително, после каза:

— Не. Знам само, че го познава от едно време, когато е работила във Вашингтон.

Добрата му стара майка го лъжеше. Двете с Кони бяха приятелки от цяла вечност и Демарко разбра по колебанието на майка си, че тя знае истината. Но освен това той знаеше още нещо: на света нямаше по-лоялен човек от нея, който да може да пази тайна по-добре. Точно както се беше случило с всички тайни за неговия баща, които беше запазила за себе си.