Майк Лосън
Труден противник (27)

26

Въпреки че всичко вървеше добре, Ела малко се притесняваше.

Вече се беше справила с трима от свидетелите: Едмундо Ортис беше на риболовен кораб някъде край бреговете на Аляска и готвеше за прегладнелия екипаж; старата Естер Бърман вече беше прикована на легло и не реагираше на нищо; а барманът комарджия Джак Морис щеше да свидетелства, че не е сигурен дали Тоби е същият човек, който беше застрелял Доминик Динунцио. Така оставаха двама свидетели: младата сервитьорка Кейти Толивър и Рейчъл Куин.

Именно Рейчъл Куин беше тази, за която се притесняваше Ела. Според информацията, осигурена от компанията в Далас, Куин беше чиста като сълза. Нямаше криминално досие и никога не беше арестувана за нищо през целия си живот, недокоснат като девствен сняг — дори за джойнт в гимназията или шофиране под въздействието на алкохол. Беше юристка, но се занимаваше с някакви финансови глупости на Уолстрийт, а не с наказателно право и изкарваше толкова много пари, че нямаше голяма вероятност Ела да успее да я подкупи. Освен това Ела беше сигурна, че дори само да се обърне към Куин и да намекне, че иска тя да си промени показанията, тази жена веднага ще извика ченгетата.

Другият проблем — и той можеше да се окаже по-сериозен — беше фактът, че дори не беше започнала издирването на алтернативен заподозрян за убийството на Динунцио. А точно това щеше да бъде защитата на Тоби в съда: Тоби не е убил Доминик, убил го е някой друг. И Ела все още не беше намерила въпросния човек.

Но колкото до сервитьорката, Кейти Толивър, Ела знаеше точно какво трябва да направи.

 

 

Кейти беше на двайсет и четири години и имаше дъщеря на четири. Беше арестувана няколко пъти за употреба на наркотици, обикновено кокаин. След като го вземеше, откачаше и започваше да троши разни неща и да напада хората. Бащата на детето й беше агресивен алкохолик и Кейти се беше развела с него година след като се беше родило бебето.

Интересното в случая на Кейти беше, че беше влязла в яростна битка за правата за отглеждане на детето със своя съпруг. Макар че според компанията от Далас битката в действителност беше между Кейти и родителите на бившия й съпруг. Бабата и дядото, а не бащата, искаха да отглеждат детето и бяха твърдо решени да докажат, че Кейти не е добра майка. След което грижата за детето щеше да бъде възложена на бившия й съпруг и тогава щяха да го гледат баба и дядо, които бяха силно привързани към малкото момиченце.

Трябваше да се признае, че Кейти правеше всичко по силите си, за да се представи добре като майка. Беше престанала да употребява наркотици, три пъти седмично ходеше на срещи на анонимните наркомани и си скъсваше хубавия задник от работа. Отглеждането на дете беше финансово предизвикателство за нея; беше неомъжена, работеше на минимална заплата, така че основният източник на приходи бяха бакшишите, които получаваше благодарение на външния си вид. Предвид всичко това Кейти беше в несигурно положение и Ела стигна до заключението, че най-добрата стратегия ще бъде да комбинира моркова с тоягата. Реши да започне с тоягата.

 

 

През следващите няколко дни Ела следеше Кейти Толивър. Тя работеше в бар „Макгилс“ от четири следобед до полунощ пет дни в седмицата. Всеки понеделник, сряда и петък посещаваше среща на анонимните наркомани, провеждана по обед недалече от нейния скапан апартамент в Бруклин. Една жена, която живееше в същата сграда и май имаше десет деца, се грижеше за малкото момиченце на Кейти, докато тя ходеше на работа.

Ела скоро откри, че първото нещо, което правеше Кейти след работа, беше да отиде в един друг бар, недалече от „Макгилс“, и да изпие една-единствена чаша бяло вино, преди да си хване метрото и да се прибере у дома. Докато беше в бара, някой пиян задник почти неизменно се опитваше да я сваля, но Кейти го разкарваше, като понякога изобщо не подбираше начина за това. Момичето просто искаше да остане насаме със себе си в продължение на половин час и да се отпусне, преди да се прибере у дома при детето си.

Другото нещо за хубавата Кейти беше това, че тя пушеше. И тъй като вече в нито един бар в Ню Йорк не беше разрешено да се пуши, тя правеше следното: изпиваше половината чаша бяло вино, без да бърза, после излизаше навън да изпуши една цигара, връщаше се обратно в бара, за да изпие останалата половина от виното си, и едва тогава си тръгваше към станцията на метрото.

Ела реши, че ще има нужда от наркодилър, но не познаваше такива хора в Ню Йорк. Къртис обаче — техникът от поддръжката от дома за възрастни хора, където живееше Естер — пушеше трева, така че може би познаваше някой, който продаваше наркотици. Тя се обади на Къртис, с когото не беше разговаряла след трагедията, която сполетя Естер, и му предложи да му изпрати петстотин долара. Къртис я свърза с един дилър, той я насочи към друг и в крайна сметка тя се сдоби с онова, от което имаше нужда.

 

 

Кейти си тръгна от „Макгилс“ в полунощ и отиде в любимия си бар. Поговори си с барманката и си поръча обичайната чаша шардоне. Ела, която от половин час седеше на една маса, си помисли, че Кейти изглежда уморена, и забеляза бримка на черните й мрежести чорапи.

Към Кейти веднага се опита да се присламчи един тип с абсурдна зализана коса, като се надяваше да я омае със сладки приказки, но Кейти му каза нещо и то го накара да се оттегли с вдигнати ръце, все едно го беше заплашила с пистолет. Тя изпи половината чаша вино, а след това, както правеше винаги, помоли барманката да й наглежда чантата и излезе навън, за да си изпуши цигарата, преди да се прибере с метрото.

Веднага след като Кейти излезе навън, Ела помоли барманката за още едно питие, а когато жената се обърна с гръб към нея, за да вземе бутилката „Столичная“, Ела пусна хапчето в чашата с шардоне на Кейти. Пет минути по-късно Кейти се върна в бара, поговори си още малко с барманката, допи си чашата и уморено пое по обичайния си маршрут към метрото. Ела отново си помисли, че горкото момиче изглежда на края на силите си, и беше обзета от искрено съжаление към нея.

Кейти успя да измине около една пряка и започна да залита. Преди да падне по очи на тротоара, Ела я доближи и попита:

— Добре ли си, миличка?

— Не — отговори Кейти и се свлече на земята, а Ела я хвана под ръка, за да не се удари.

Ела се обади на телефона за спешни случаи.

— Една жена току-що припадна. Трябва веднага да изпратите линейка. Никак не изглежда добре.

Тя бързо каза адреса и затвори, преди диспечерката да започне да й задава въпроси. Някаква жена спря до тях, за да ги попита дали не може да помогне с нещо, но Ела изпъди добрата самарянка, като й обясни, че всичко е под контрол и линейката ще дойде всеки момент.

Медицинският екип пристигна и Ела каза:

— Тя ми е приятелка и си мислех, че е спряла наркотиците, но явно пак е започнала, не знам.

Единият парамедик се зае да прегледа Кейти, а другият попита Ела:

— Какво е взела?

— Нямам представа — отговори Ела. — Преди вземаше всякакви различни боклуци.

Парамедиците вдигнаха Кейти на една носилка и я прибраха в линейката, а Ела ги попита дали може да отиде заедно с тях в болницата. Отговориха й, че не — за съжаление, това беше против правилата. Линейката щеше да я закара в „Маунт Синай“, а Ела трябваше да ги последва с такси.

Когато пристигнаха в болницата, лекарите се заеха да правят онова, което правеха, когато им докарат пациент в безсъзнание и някой е казал на парамедиците, че пациентът е в това състояние заради употребата на неизвестни наркотици. Ела търпеливо седеше в чакалнята и четеше списания отпреди три години. И тъй като се предполагаше, че е добра приятелка, пазеше чантата на Кейти, така че да няма голяма вероятност тя да се опита да се обади по телефона или да си тръгне от болницата, когато се свести, без да даде възможност на Ела да говори с нея.

Пет часа след като я приеха в болницата, в пет и половина сутринта, Кейти излезе в чакалнята, пребледняла като платно. Едва се държеше на краката си.

Ела се приближи и попита:

— Добре ли си, Кейти?

— А ти коя си?

— Аз се обадих за линейка, след като ти изгуби съзнание от свръхдозата наркотици.

— Аз не вземам наркотици — каза Кейти.

— Ами малко се съмнявам, че адвокатът на Джон и Хелън ще повярва на това.

Джон и Хелън бяха семейство Питърман, дядото и бабата на детето на Кейти.

— Какво? — каза Кейти. — Откъде…

— Трябва да поговорим — каза Ела.

— Това моята чанта ли е? — попита Кейти.

— Да. Аз я прибрах, когато те закараха в болницата. И както ти казах, трябва да поговорим.

Кейти дръпна чантата си от ръката на Ела.

— Не те познавам. Махни се.

— Кейти, изслушай ме. Ако не говориш с мен, бившият ти съпруг ще получи правата върху Мади.

— Какво говориш? И откъде знаеш как се казва дъщеря ми? Коя си ти, по дяволите?

— Знам, че всичко това е объркващо за теб, Кейти, особено предвид състоянието, в което се намираш в момента, но наистина трябва да поговорим. Заради Мади.

Ела я хвана под ръка. Кейти се опита да се съпротивлява, но Ела я поведе към една маса в празното кафене.

— Слушай внимателно. Ти си свидетел по делото „Розентал“ и ако не кажеш каквото трябва в съда, ще се наложи да разкажа на адвоката на семейство Питърман какво се случи тази вечер. Ще му кажа, че си прекалила с кокаина или хероина и…

— Аз не вземам кокаин и никога през живота си не съм вземала хероин.

— … и се е наложило да те закарат в болницата, така че си зарязала Мади при бавачката, която е очаквала да прибереш дъщеря си още преди няколко часа.

— Не разбирам какво искаш от мен.

— Знам, че в момента ти е трудно да се съсредоточиш заради наркотиците и преживяната травма и така нататък, но трябва да осъзнаеш нещо: аз съм свидетел на това, което се случи тази вечер. Парамедиците, които те прибраха от улицата, също са свидетели и аз записах имената им. Най-важното е, че на регистратурата е записано как си била приета в тази болница с диагноза свръхдоза наркотици. Ще говорим пак, когато се оправиш, но ако не направиш това, което искам от теб, още тази вечер бившият ти съпруг ще получи правата върху прекрасното ти малко момиченце. А нито една от нас двете не иска това да се случи.

Ела се изправи и подаде на Кейти две банкноти от двайсет долара.

— Хвани си такси до вкъщи. Дъщеря ти има нужда от теб. Но утре ще се видим и ще говорим пак — веднага след срещата на анонимните наркомани, на която ходиш обикновено.

 

 

На следващия ден Ела отново се срещна с Кейти, както беше обещала. Младата жена беше разгневена и едновременно с това изплашена. Ела отново й обясни, че ако не съдейства, тя ще разкаже на бабата и дядото на нейната дъщеря какво се е случило и бившият й съпруг ще получи правата върху детето.

— Какво искаш да кажа на делото? — попита Кейти.

— Нищо друго освен истината, Кейти. Ще кажеш, че си видяла Тоби Розентал да седи на бара; никой не отрича, че Тоби е бил в този бар и си е поръчал питие. Но не си го видяла да стреля по Динунцио. Тоест видяла си някой да стреля и отначало си решила, че това е бил Тоби, но вече не си сигурна. Била си на двайсет метра разстояние от Динунцио, когато е бил застрелян. А в „Макгилс“ е тъмно. Освен това си била заета да подреждаш напитките върху таблата си и не си обръщала много внимание. Разбираш ли, Кейти? Можеш да потвърдиш, че Тоби е бил в бара, но просто не можеш да кажеш със сигурност, че той е бил убиецът.

— Аз го разпознах на очната ставка — каза Кейти.

— Кейти, тази очна ставка е била ужасно организирана. Единственият мъж на очната ставка, който е приличал на Тоби Розентал, е бил самият Тоби Розентал. Никой от останалите мъже в редицата изобщо не е приличал на него. Ако на очната ставка имаше и друг мъж с ръста на Тоби, който да прилича повече на него, ти може би нямаше да посочиш него. Освен това полицаите са те насочили към Тоби. Нали?

Кейти поклати глава, но не каза нищо.

— Не се тревожи. Преди началото на делото отново ще преговорим показанията ти по телефона. Аз ще играя ролята на прокурора. Трябва да сме сигурни, че ще отговориш както трябва. Няма да се срещаме повече. Кейти, ако кажеш на някого за този разговор или ако не направиш онова, което искам от теб, няма да имам друг избор, освен да кажа на адвоката на Питърман, че отново си започнала да вземаш наркотици.

— Защо ми причиняваш това?

— Нищо лично, Кейти. Просто си била на неподходящото място в неподходящ момент.

Ела извади един плик от джоба си и го побутна на масата.

— В този плик има десет хиляди долара. Мади ще има нужда от нови дрешки, когато тръгне на детска градина тази година. По този начин просто искам да ти покажа колко високо оценявам помощта ти.

Кейти се поколеба, без да поглежда Ела в очите, и накрая взе плика.

Ела се изправи от мястото си.

— Скоро пак ще ти се обадя. Дотогава се грижи както трябва за себе си. И за Мади.