Майк Лосън
Труден противник (23)

22

Стажантката се казваше Сара. Беше миниатюрна — може би сто петдесет и пет сантиметра, ако застане на пръсти, — имаше къса разрошена черна коса и носеше големи очила с черни рамки, които изглеждаха така, все едно всеки момент ще паднат от чипото й носле. Демарко предположи, че сигурно е на двайсет и няколко години, но изглеждаше на около шестнайсет.

Бяха й дали едно бюро в недрата на съда, в стая с още двайсетина нископоставени юридически асистенти и служители. Тя му каза, че там е толкова шумно с всички тези хора, които не спират да крещят по телефоните, че обикновено работи в едно кафене на „Старбъкс“ на три преки от съда. Предложи му да се срещнат там.

Когато Демарко влезе в кафенето, Сара веднага му махна. Откъде знаеше как изглежда? После си спомни, че Портър му беше казала, че момичето е проучило и него. Беше му интересно какво е открила. За повечето от нещата, които вършеше за Махоуни, не можеше да се прочете в интернет. Или поне така се надяваше.

Той седна на нейната маса и тя побутна към него една папка, дебела около пет сантиметра.

— Това е проучването за шестте дела, за които ти е разказала Джъстин. Вътре са и контактите на шестимата прокурори. Предлагам ти първо да разгледаш тази папка, преди да продължим нататък. Докато се занимаваш с това, ще отида до съда; в момента се гледа едно дело, което ме интересува. Просто ми се обади, когато си готов да говорим, и аз ще се върна.

— Да, добре — кимна Демарко и отвори папката.

През 2004 г. един бивш мениджър от компанията „Майкрософт“ — не толкова богат, колкото Бил Гейтс или Пол Алън, но все пак фрашкан с пари — е обвинен в изнасилване в Сиатъл. Има една-единствена свидетелка, която е в състояние да подкрепи версията на жертвата, но променя показанията си по време на процеса. Делото не влиза в съда.

През 2006 г. има дело за убийство на пътя във Финикс — онова, за което беше чула Портър на конференцията в Маями. Предприемач, мулти-мулти-мултимилионер, сблъска с колата си един пикап и след разправия убива шофьора — мексиканец градинар. Въпреки наличието на трима свидетели предприемачът е оправдан.

През 2008 г. съпругата на един милиардер в Минеаполис уж се самоубива, като запечатва вратата на гаража с лента скоч, сяда зад волана на своя ягуар и пуска двигателя да работи, докато бензинът в резервоара не свършва. Обвинението се основава най-вече на косвени доказателства: липсата на отпечатъци на съпругата по лентата скоч, несигурното алиби на съпруга и откритието, че съпругът има привлекателна млада любовница. Все пак има достатъчно обстоятелства ченгетата от Минеаполис да решат, че може би в действителност не става дума за самоубийство. Единственият свидетел, който е в състояние да даде показания, че съпругът е бил в къщата по време на престъплението, е блъснат от автомобил месец преди началото на процеса и загива на място. Шофьорът на автомобила не е заловен, а делото не влиза в съда.

През 2009 г. бивша носителка на титлата „Мис Тексас“ е арестувана в Хюстън за това, че е платила на наемен убиец да сложи край на живота на нейния богат, но агресивен съпруг. Причината да я арестуват е фактът, че убиецът междувременно е арестуван за друго убийство и изпява недотам скърбящата вдовица, за да избегне смъртното наказание в щата, където екзекутират повече хора от всички останали американски щати. Има и свидетел, който да потвърди, че е видял Мис Тексас да се среща с убиеца. Но след това, гледай ти, въпросният свидетел изведнъж заявява, че е допуснал ужасна грешка и всъщност не е виждал убиеца и Мис Тексас да се срещат, а осъденият на смърт посредством смъртоносна инжекция се отказва да свидетелства срещу вдовицата. И дванайсетте съдебни заседатели в Тексас отсъждат, че тя е невинна.

През 2011 г. богата наследница на петдесет и няколко години е обвинена в Сан Диего, че е застреляла своя съпруг — плейбой на трийсет и няколко. Жената твърди, че не си е била у дома, когато у тях е влязъл крадец, и именно този крадец е застрелял нейния млад съпруг. Ченгетата обаче откриват тийнейджър, готов да свидетелства, че жената си е била у дома, както и още двама свидетели, които са чули как жената заплашва да убие мъжа си, защото й е изневерил с някаква сервитьорка. Но след това, voilà, тийнейджърът заминава някъде преди началото на процеса, вторият свидетел също изчезва, а третата свидетелка променя показанията си.

През 2013 г. съпругата на един мъж изчезва в Лас Вегас и тялото й така и не е открито. Мъжът си мисли: ако няма труп, няма и веществено доказателство за убийството, така че няма да има и присъда. За негово нещастие, съседка, която страда от безсъние, го вижда да прибира лопата в колата си горе-долу по същото време, когато е изчезнала съпругата му. Заподозреният не е в състояние да обясни какво се е случило. А след това един горски пазач от „Лейк Мийд“ вижда рейндж ровъра на мъжа в парка. Горският дори успява да прочете част от регистрационния му номер. Мъжът трябва да получи доживотна присъда. Но не е осъден.

Точно както беше казала Портър, и в шестте случая подсъдимите бяха по-богати от Господ. Другото общо нещо между всички дела беше фактът, че адвокатите бяха от най-високо професионално равнище и до един имаха заслужена репутация на мошеници, готови да заобиколят правилата. Но Демарко знаеше, че това не означава нищо, защото в действителност повечето скъпоплатени криминални адвокати бяха мошеници, готови да заобиколят правилата. Освен това Демарко забеляза, че във всяко дело беше имало продължително забавяне между ареста и началото на процеса. Това също не беше необичайно — колелата на машината на правосъдието в Съединените щати се въртяха бавно, — но сега му хрумна мисълта, че по-дългият период между арестуването и началото на процеса работи в полза на хипотетичното лице, което се занимава с премахване на свидетели.

Демарко осъзна, че между всеки две дела имаше пауза от около две години, но не знаеше какво означава това. Ако във всичките шест дела със свидетелите наистина се беше занимавал един и същ човек, може би той — или тя, или те — нямаше нужда да работи по-често от веднъж на две години. Другото възможно обяснение беше, че просто не се случва толкова често да съдят свръхбогати престъпници.

Но той не видя в съдържанието на папката нищо, което да показва, че случаите са свързани помежду си. Адвокатите бяха различни. Делата се бяха гледали в различни градове, въпреки че в четири от случаите бяха в югозападните щати. Нямаше нищо, което да подсказва за наличието на един и същ тайнствен кукловод. Портър му беше казала, че е научила за съществуването му от разговори със свои колеги, но каквото и да беше излязло от тези разговори, то не беше документирано от стажантката. Портър явно искаше той сам да си направи изводите.

Демарко затвори папката, помисли още няколко минути и се обади на Сара. Даде й номера на кредитната си карта, продиктува й данните от шофьорската си книжка и я помоли да му резервира полет до Лас Вегас. След това се обади на Портър, свърза се с гласовата й поща и остави следното съобщение:

— Трябва да се обадиш на прокурорите от всяко дело и да ги предупредиш, че работя за теб; не искам да ме отсвирват, когато се опитам да си уредя среща с тях. Освен това искам препоръчително писмо или някакъв документ, в който да пише, че съм упълномощен да водя разследвания от името на областния прокурор на Манхатън. Нещо подобно, така че да приличам на служител на закона. И ми трябва още днес. Защото утре летя за Лас Вегас.