Майк Лосън
Труден противник (36)

35

Когато Джак Морис разбра, че от прокуратурата ще го разпитват отново, той се обади на Ела.

— Какво да й кажа? — попита Морис.

— Ще ти съобщя допълнително — отговори Ела.

После изпрати на Дейвид Слейд следното съобщение: „Да се срещнем там, където се срещнахме първия път, в 8. Пиши ми, като дойдеш, и аз ще ти кажа в коя стая съм“.

Отговорът на Слейд гласеше: „Крайно време беше, по дяволите“.

Слейд не беше доволен, защото след първата им среща няколко пъти беше настоявал да се видят отново и тя всеки път му беше отказвала с довода, че няма нужда.

 

 

Слейд почука на вратата на стаята на Ела в хотел „Мандарин Ориентал“ точно в осем вечерта. Беше облечен с тъмносин костюм и светлосиня риза, без вратовръзка. Ела трябваше да признае, че е хубав мъж. Преди тя да каже нещо, той избухна:

— Поведението ти е напълно неприемливо. Нямам никаква представа какво се случва със свидетелите и с какво се занимаваш. Не мога да подготвя защитата си, ако…

— Искаш ли нещо за пиене?

— Не, искам да разбера…

Той спря и си пое дъх, за да се успокои.

— Да, добре. Нямам нищо против да изпия един скоч.

Ела извади от минибара две бутилчици „Гленфидих“.

— Нямам лед — каза тя. — Ще трябва да го пием чисто.

Тя подаде на Слейд питието му.

— Успокой се, Дейвид. Всичко върви страхотно. Още първия път ти казах, че няма да се срещаме много често. Не бива да поемаме риска някой да направи връзка между нас двамата. И без това е неприятно, че сме си изпращали толкова много съобщения — дори при положение че телефоните не са регистрирани на наше име. В днешно време човек просто не може да разчита на тях, когато става дума за поверителна информация.

— Да, разбирам, но…

— Ще ти кажа докъде сме стигнали — продължи тя. — Господин Ортис, помощник-сервитьорът, е на борда на риболовен кораб в Берингово море. Никой друг не знае къде е. Няма да се върне в Ню Йорк за делото.

— Да, вече чух, че е изчезнал.

— Госпожа Бърман получи удар и няма да може да свидетелства срещу Тоби.

— Щастливо съвпадение, но като се има предвид възрастта й, сигурно не е толкова неочаквано.

— Съвпадение? — повтори Ела. — Наистина ли си мислиш, че онова, което се случи с нея, беше просто въпрос на късмет?

— О — само каза Слейд.

Изглеждаше зашеметен, все едно никога не му беше хрумвало, че може да се превърне в съучастник в убийство, като използва услугите на Ела.

— Как я…?

— Няма да обсъждам подробностите с теб, Дейвид. Важното е, че госпожа Бърман няма да свидетелства на делото. Сега, по отношение на бармана. Спомняш ли си какво каза Джак Морис на очната ставка с Тоби?

Преди Слейд да успее да отговори, Ела продължи:

— Той каза: „Мисля, че е номер четири“. Тогава полицаят го попита: „Мислиш?“. И Джак отговори: „Не, той е — номер четири“. С други думи, Джак не беше сигурен, че Тоби наистина е човекът, който е застрелял Доминик, докато ченгето не го подкани да го каже. Затова, когато се гледа делото, Джак ще свидетелства, че е сигурен, че Тоби е човекът, на когото е сервирал питие, но не може да бъде сигурен — напълно сигурен, — че Тоби е човекът, който е стрелял. Той не беше напълно сигурен още на очната ставка и на процеса отново ще бъде така. Трябва да ти кажа нещо за Джак. Той има сериозен проблем с хазарта и аз подхранвам този проблем, като периодично му осигурявам пари в брой, така че да може да продължава да играе.

За пръв път, откакто беше влязъл в стаята, Слейд се усмихна.

— Бива си те — каза той.

— Не го постигнах сама — отговори Ела.

Искаше да продължава да поддържа илюзията, че работи с партньор.

— А сервитьорката?

— Кейти Толивър има дъщеря, прекрасно малко момиченце — отговори Ела. — И води съдебна битка за правата върху детето с родителите на бившия си съпруг. В основата на конфликта е фактът, че при Кейти е документирано, че злоупотребява с наркотици. Чиста е от девет месеца насам и посещава срещи на анонимните наркомани, но за съжаление, наскоро се завърна към лошите си навици, при това по особено неприятен начин. Взе свръхдоза от нещо, припадна на улицата, повикаха линейка и се наложи да я закарат в болницата. Посещението й в болницата е записано, разбира се. И така, тя не прибра малкото си момиченце от бавачката чак до шест часа на следващата сутрин. Добрата новина е това, че единственият свидетел на нейното подхлъзване обратно към лошите навици съм аз. Бабата и дядото няма да разберат, ако тя свидетелства какво наистина е видяла на делото срещу Тоби.

— И какво е видяла наистина? — попита Слейд, като вече звучеше развеселен.

— Кейти определено може да каже, че е видяла Тоби на бара. В това няма никакво съмнение. Стояла е само на метър-два от него. Но дали Тоби е застрелял Динунцио? Динунцио е седял на двайсет метра от нея, на слабо осветено място, и сега, месеци по-късно, тя просто вече не може да бъде сигурна, че той е застрелял жертвата — макар че убиецът определено е приличал на него.

— Това ми харесва — каза Слейд. — А последната свидетелка, Куин?

— Все още не съм измислила какво да правя с нея. Може да се наложи просто да се примириш с нейните показания.

— Това вече не ми харесва — каза Слейд.

— Дейвид, към този момент има двама свидетели, които ще кажат, че не могат да идентифицират Тоби. Така остава само една свидетелка, която може да го разпознае, а според нейните показания той е минал тичешком покрай нейната маса, след като Динунцио е бил застрелян.

Като истински адвокат, Слейд искаше да оспори този аргумент — адвокатите са така устроени, че искат да оспорят всичко, — но Ела продължи:

— Дейвид, убиецът е тичал. Спомняш ли си какво е казала Рейчъл Куин на хората, които са я разпитвали в бара?

— Не си спомням точните й думи. Ще трябва да проверя в свидетелските показания.

— Е, аз пък знам точно какво е казала. Така и не е видяла Тоби да седи на бара; била е твърде заета да флиртува с мъжа, с когото е излязла на среща. Казала е, че е видяла как Тоби — или мъжът, когото е помислила за Тоби — се приближава до една маса и застрелва Динунцио. Но Тоби всъщност е стоял с гръб към нея, когато го е видяла да стреля. И след това е казала, че е видяла как той излиза тичешком от бара. Когато полицаят я е попитал дали е видяла убиеца както трябва, тя е отговорила: „Както трябва? Ами той мина покрай мен доста бързо, но смятам, че ще го разпозная, ако го видя отново“.

— Да, но тя без никакво колебание разпозна Тоби на очната ставка — изтъкна Слейд. — Беше сигурна, че той е стрелял.

— Да, но към този момент, както вече ти казах, тя е единственият свидетел, който твърди това, и всъщност не е била сигурна първия път, когато са я разпитвали полицаите. А тъй като другите двама свидетели ще кажат под клетва, че не са сигурни за самоличността на Тоби, според мен ще разполагаш с всичко необходимо, за да създадеш основателно съмнение.

Когато го каза, Ела си спомни как Бил се наричаше „създател на основателно съмнение“. Сега създателят беше тя.

— Не знам — каза Слейд. — Ще ми бъде по-спокойно, ако…

— Да продължаваме нататък — каза Ела. — Да поговорим за човека, който наистина е застрелял Динунцио.

Тя отвори папката на ниската маса между нея и Слейд и извади снимка на Данте Бело във формат двайсет на двайсет и пет сантиметра. Почука с аления си маникюр по снимката и обяви:

— Ето го твоя убиец. Казва се Данте Бело.

Слейд внимателно разгледа снимката и каза:

— Определено прилича на Тоби. Имам предвид, че не може да му бъде близнак, но…

— Данте Бело е висок сто шейсет и осем сантиметра. Тоби е метър и седемдесет. Данте тежи само с два килограма повече от Тоби и е с три години по-възрастен от него. Също като Тоби той има тъмна коса и правилни черти и според мен всеки може да го обърка с Тоби, ако го види да излиза тичешком от един слабо осветен бар. В добавка Данте Бело е дребен гангстер на служба при мафиот на име Вини Каниля.

— Каниля? Името ми звучи познато.

— Би трябвало. Вини откраднал виагра на стойност от двайсет хиляди долара и всички вестници в града се скъсали от майтапи за негова сметка.

— А, да, сега си спомням — разсмя се Слейд.

— Данте Бело — продължи Ела — е дребен гангстер със склонност към насилие. Не е много умен. Осъждан е веднъж за побой и много пъти е арестуван за същото престъпление. Има ясен модел на поведение, при който се напива и пребива разни хора, след като са го засегнали по един или друг начин.

— Но защо е застрелял Динунцио? — попита Слейд. — Как го е засегнал Динунцио?

— Преди да отговоря на този въпрос, спомняш ли си едно убийство с огнестрелно оръжие, извършено в комплекса за социално слаби граждани „Патерсън“ в Бронкс преди около два месеца?

— Не. Защо да си спомням? — попита Слейд.

Като адвокат, той не представляваше хора, които живееха в подобни жилищни комплекси, и не им обръщаше никакво внимание.

— Ето какво е станало — каза Ела. — Един млад чернокож мъж застрелял друг млад чернокож мъж, защото бил облечен със сив суичър, и убиецът решил, че е същият тип със сив суичър, който го измамил при някаква сделка с наркотици. Типичен случай на сгрешена самоличност. Направих много бързо проучване в интернет и без никакъв проблем открих още два случая само през последната година, в които някой е бил убит погрешка. И в трите случая убийството е свързано с престъпни банди. В два от случаите са замесени наркотици — единият е тук, в Бронкс, а другият — в южната част на Чикаго. Третият случай е от Лос Анджелис. Гангстер от латиноамерикански произход застрелял някакъв студент, защото студентът му заприличал на човека, който застрелял брат му. Готова съм да се обзаложа, че ако продължа с това проучване, сигурно ще открия още поне десет случая, в които някой е бил убит, защото са го объркали с друг.

— Искаш да кажеш, че това се е случило и с Динунцио? Този тип Данте го е сбъркал с някой друг?

— Точно така.

— С кого го е сбъркал?

— Около месец преди убийството на Доминик Динунцио Вини Каниля и някои от неговите хора се забъркали в скандал и побой с друга банда в Атлантик Сити. Главатарят на другата банда е Кармайн Фратело. Разменили си удари, носът на Вини бил счупен, а няколко свидетели чули Кармайн и Вини да си разменят заплахи за убийство. В Ютюб даже има видеозапис от побоя. Във всеки случай, според вестник „Дейли Нюз“ конфликтът между Вини и Кармайн е назрявал отдавна. Нямам никаква представа дали това е вярно, но няма значение, защото така пише във вестника.

— И Данте Бело е участвал в този въргал в Атлантик Сити? — попита Слейд.

— Не знам — отвърна Ела. — Името му не се споменава във вестниците, а аз не го видях в клипа, качен в Ютюб. Но това няма значение.

— Няма ли?

— Не — каза Ела, отново отвори папката и извади една друга снимка. — Защото това е Кармайн Фратело.

— Изобщо не прилича на Доминик Динунцио — каза Слейд.

— Напротив. Той също е едър, мургав, с къса тъмна коса. Давам си сметка, че двамата с Динунцио не си приличат като близнаци, но на улицата, в една тъмна дъждовна вечер — защото вечерта, когато е застрелян Динунцио, е била точно такава — или в един слабо осветен бар съвсем не е невъзможно човек, който има документирана история на злоупотреба с алкохол и насилие, да помисли Динунцио за Кармайн.

Слейд започна да поклаща глава и Ела видя, че не е убеден.

— Нека ти кажа какво съм измислила за Данте — предложи му тя.

Когато му разказа целия си план как да натопи Данте Бело за убийството на Доминик Динунцио, Слейд кимна леко.

— Предполагам, че може и да стане. Но ще трябва да помисля как да представя всичко пред съдебните заседатели.

— Със сигурност ще стане — настоя Ела.

Едва се сдържа да не добави: „Ако си свършиш работата както трябва, по дяволите“.

— След като се погрижа за всички подробности, свързани с Кармайн Фратело — каза му тя, — ще се срещнем отново. Но сега трябва да наемеш някой експерт: най-добре инженер или университетски преподавател. Ще го накараш да подготви видео, което да демонстрира колко лесно можеш да разпознаеш човешко лице в ярко осветено помещение от същото разстояние, от което свидетелите са видели Тоби. След това експертът трябва да намали осветлението, за да отговаря на осветлението в „Макгилс“. Така твоят експерт ще може да покаже колко по-лошо се вижда лицето и колко е лесно да сбъркаш Данте Бело с Тоби Розентал или Кармайн Фратело с Доминик Динунцио. А след това — защото към този момент единственият свидетел, който ще идентифицира Тоби като убиеца, ще бъде Рейчъл Куин — ще накараш твоя експерт да демонстрира във видеото колко трудно е било на Куин да разпознае Тоби или Данте, докато е минавал тичешком край нея. Няма как тя да е видяла лицето на Тоби за повече от една десета от секундата.

— Аха — каза Слейд. — Това ми харесва. Имам предвид идеята за експерта с видеото. Можем да направим малка демонстрация на съдебните заседатели, като им покажем как двама различни мъже, които много си приличат, минават тичешком покрай масата на Куин. Ако видеото се направи както трябва, нито един от съдебните заседатели няма да може да определи със сигурност кой от двамата е видял. Освен това ще им цитирам и случаи с хора, които са влезли в затвора заради грешни свидетелски показания, както и такива с убийства, извършени погрешка.

— Добре — каза Ела.

В същото време си мислеше: „Сама ли трябва да свърша всичко, да му го начукам?“.

— Но продължавам да се тревожа за Куин като свидетел — настоя Слейд. — Наистина щеше да бъде най-добре, ако тя не се появи в съда.

— Ами, както ти обясних, няма да бъде лесно, а до началото на делото вече не остава много време. Ако беше успял да уредиш по-продължително отлагане… — Тя не довърши изречението; беше намекнала онова, което искаше да каже. — Както и да е, сега трябва да обсъдим и още нещо. Разбрах, че Джъстин Портър ще разпитва свидетелите отново преди процеса.

— Не се изненадвам — отговори Слейд. — Какъв е проблемът?

— Трябва да решим дали да накараме сервитьорката и бармана да се придържат към първоначалните си показания, или да кажат онова, за което сме се разбрали. Щеше да бъде най-добре да изненадат Портър, като променят показанията си по време на делото, но от друга страна, не искам да ги обърквам и не мисля, че е добре няколко пъти поред да дават едни и същи показания, а после да ги променят.

— Какво препоръчваш? — попита Слейд.

Ела се замисли за момент.

— Мисля да ги убедим да кажат на Портър онова, което ще кажат на самото дело. Вече преговорих с тях няколко пъти свидетелските им показания по телефона и според мен ще се справят. Сигурна съм, че барманът ще се справи. Сервитьорката все още не е толкова добре подготвена, но… ами може би е по-добре още отсега да разберем как ще се справи. Другото е това, че след като Портър разбере, че вече има само един свидетел, който е в състояние да идентифицира Тоби със сигурност, може да се откаже от обвинението срещу него.

— Няма да стане — каза Слейд. — Не и Джъстин Портър.

Слейд пресуши скоча в чашата си и каза:

— Двамата с твоя партньор сте свършили добра работа. Продължава да не ми харесва това, че не сте се справили с Куин, но като цяло… Впечатлен съм. Имали още скоч в минибара?

Ела знаеше, че няма да се затрудни да накара Слейд да прекара нощта с нея. Беше сигурна, че я намира за привлекателна; повечето мъже смятаха така. Изобщо не се съмняваше, че ако му подскаже евентуалната си готовност да прави секс с него, той ще се обади на жена си и ще я предупреди, че ще закъснее на работа и няма да се прибере до малките часове. Работата беше там, че откакто беше починал Бил, тя не изпитваше особен интерес към секса. Не знаеше защо, но вече просто нямаше такова желание. Все едно някаква част от нея беше умряла заедно с Бил. Помисли си, че може би трябва да направи едно кръгче със Слейд, за да рестартира либидото си. Но нямаше да е тази вечер.

— Има още скоч — каза му тя. — И можеш да останеш тук, за да изпиеш още едно, но за съжаление, аз трябва да тръгвам. Може би следващия път, когато се видим, ще имам повече време.

Или повече желание.