Метаданни
Данни
- Серия
- Джо Демарко (12)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- House Witness, 2018 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Богдан Русев, 2018 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- nedtod (2022 г.)
Издание:
Автор: Майк Лосън
Заглавие: Труден противник
Преводач: Богдан Русев
Година на превод: 2018
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2018
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново
Излязла от печат: 22.05.2018
Редактор: Кристин Василева
Технически редактор: Вяра Николчева
Коректор: Симона Христова
ISBN: 978-954-769-452-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17317
История
- — Добавяне
21
Демарко си поръча още една бира, след като Когхил и Дент си тръгнаха, като го оставиха да плати и тяхната сметка, между другото. Той помисли още няколко минути върху чутото, после се обади на Портър. Тя не вдигна, но след малко той получи съобщение, което гласеше: „В съда съм. Ще ти звънна след 20“.
И така, Демарко изчака двайсет минути, като се занимаваше най-вече с това да гледа момичетата, които минаваха отвън, точно както бяха правили Когхил и Дент. Ню Йорк, Ню Йорк. Има ли по-добър град за гледане на момичета? Може би Париж? Но той никога не беше ходил в Париж, така че не знаеше. Мислите му разсеяно се върнаха към историята за бащата на Портър, който беше умрял на игрището за голф „Сейнт Андрюс“. Ако самият той имаше избор между това да види Айфеловата кула в Париж и да играе голф на „Сейнт Андрюс“ в Шотландия…
Телефонът му звънна.
— Имам само пет минути, после трябва да се връщам в съдебната зала. Говори ли с Когхил и Дент? — попита го Портър.
— Да, и трябва да призная, че историята за възрастната дама е интересна, но все пак ми се струва много по-вероятно тя просто да е получила удар, а не да е била отровена.
— Ти не си виждал Естер. Аз съм я виждала. Беше здрава като бик.
— Щом казваш, доктор Портър, но нека те попитам нещо. Ако се тревожиш, че някой може да накара свидетелите ти да изчезнат, защо просто не ги поставиш под полицейско наблюдение? Нали се сещаш, за да разбереш, ако някой се свърже с тях.
— Ти малоумен ли си, Демарко?
— Малоумен? — повтори той.
Тази жена наистина го дразнеше.
— Аха. Как мога да оправдая назначението на двайсет ченгета, колкото ще трябват за денонощно дежурство за наблюдение на трима свидетели? Това не е дело, свързано с организираната престъпност. Дори не е дело за предумишлено убийство. Честно казано, колкото и да се интересува Джон Махоуни от Доминик Динунцио, никой друг не споделя този интерес.
— Да, но тази твоя теория…
— Моят началник не вярва в нея. И виждам, че ти също не вярваш в нея. Но още отсега ти казвам, че ако не направиш нещо, на Тоби Розентал може буквално да му се размине.
— Ей, Джъстин, престани да се опитваш да ме натопиш да свърша това вместо теб. Ти си прокурор по това дело, а не аз.
— Добре тогава, ако го загубя, ще кажа на твоя началник, че съм те помолила за помощ и ти си ми отказал. Хайде, трябва да вървя.
Тази проклета жена беше невероятно нахална да го заплашва по този начин. От друга страна, ако Тоби Розентал наистина бъдеше оправдан, Махоуни щеше да се ядоса, а ядосаният Джон Махоуни не беше човек, с когото е приятно да си имаш работа.
Демарко реши, че най-доброто, което може да направи в този момент, е да каже на Махоуни какво иска Портър, а след това да го убеди да натисне шефовете й в Ню Йорк, за да й осигурят необходимите ресурси. По този начин самият той щеше да се измъкне от примката и да върне топката обратно в игрището на хората, които наистина носеха професионалната отговорност за обвинението срещу Розентал.
Той се обади в кабинета на Махоуни, като си даваше сметка, че най-вероятно няма да може да говори с него, защото големият шеф беше някъде и правеше онова, което правеше по цял ден, така че корабът на демокрацията да продължава да следва блуждаещия си курс. Поръча на Мейвис, секретарката, да му предаде да му се обади възможно най-скоро. Става дума за Доминик Динунцио.
Махоуни му върна обаждането след пет минути, което го изненада. Махоуни рядко си правеше труда да наруши графика си, за да говори с Демарко, а това означаваше, че съдбата на Тоби Розентал наистина е основен приоритет за него. И този факт сам по себе си трябваше да подскаже на Демарко какво е най-вероятно да се случи оттук нататък.
Демарко не беше споменавал пред Махоуни за обаждането на Джъстин Портър, когато му беше съобщила как е изгубила двама свидетели. Нито че е отишъл в Ню Йорк, за да говори с Портър. Махоуни със сигурност щеше да очаква от него да си свърши работата, без да му докладва непрекъснато.
И така, той съобщи какво се случва, и Махоуни започна да ругае. После Демарко сподели и откачената теория на Портър за тайнствения фантом, който обикаляше страната и упражняваше натиск върху свидетелите в дела срещу богати подсъдими.
— Тя откъде знае? — попита го Махоуни.
— Не знае — отговори Демарко. — Стигнала е до това заключение, след като е накарала стажантката си да направи някакво проучване и е разговаряла с прокурорите, които са водили останалите дела. Действа изцяло по инстинкт. — Преди Махоуни да успее да го прекъсне, Демарко продължи: — Тя иска от мен да разследвам тези други дела, за да видя дали няма да успея да открия този фантом и да му попреча да обърне хода на делото „Розентал“. Аз й казах, че всъщност тя трябва да накара полицията в Ню Йорк да се заеме с това разследване и да постави останалите свидетели под наблюдение. Но тя ми отговори, че нейният началник не я подкрепя, не разполага с необходимия бюджет и така нататък. Надявах се ти да се обадиш на…
— Познавам нейния началник — каза Махоуни. — Арогантен фукльо, който е областен прокурор толкова отдавна, че се смята за недосегаем. — Махоуни замълча за момент и промърмори: — И може би наистина е такъв.
— Има и друг проблем — продължи Демарко. — Колкото и да не ми е приятно да го кажа, Доминик не беше знаменитост, така че каквото и да стане с неговия убиец, няма да пишат за това на първа страница. Към този момент най-вероятно вече никой не си спомня за онзи баща на три деца, когото са застреляли. Но ако натиснеш кмета на Ню Йорк…
Кметът беше от Демократическата партия.
— … както и главния комисар…
Човек, за когото Демарко беше сигурен, че има политически амбиции.
— … може би ще успееш да осигуриш на Портър помощта, от която има нужда.
Махоуни не отговори за момент — сигурно си мислеше точно колко натиск може да окаже върху кмета на Ню Йорк и началника на полицията в този град, защото и двамата сами по себе си бяха нещо като знаменитости — и със сигурност вярваха в това.
— Направи го тогава — каза накрая Махоуни.
Демарко не го разбра.
— Какво да направя? — попита той.
— Онова, което иска Портър. В момента нямам друга работа за теб. За мен няма нищо по-важно от това убиецът на Доминик да бъде осъден.
— Чакай малко! — възкликна Демарко. — За да направя онова, което тя иска от мен, ще трябва да обикалям цялата страна, да говоря с останалите прокурори и…
— Не ме интересува. Просто го направи.
Макар и да знаеше, че е безнадеждно, Демарко попита:
— А кой ще плати разходите? Портър каза, че няма бюджет.
— Плащай всичко с кредитната си карта. Аз ще се погрижа да ти възстановят средствата по-късно.
Преди Демарко да повдигне следващото безполезно възражение, Махоуни отсече:
— Джо, онзи дребен нещастник Розентал не бива да се измъкне. И ти трябва да се погрижиш за това, по дяволите.
Махоуни прекъсна връзката, а Демарко си помисли: „Как това изведнъж се превърна в мой проблем, мамка му?“.
Демарко се обади на Портър и се свърза с гласовата й поща.
— Реших да ти помогна, както ме помоли. Обади ми се.
Портър му върна обаждането след по-малко от десет минути и първите й думи бяха:
— Ти си се обадил на Махоуни и си се опитал да го накараш да натисне моя началник, но той ти е казал просто да свършиш работата. Права ли съм?
— Не, не си права. Обсъдих всичко с него и му заявих, че след като съм го обмислил старателно от всички страни, съм стигнал до извода, че е най-разумно да ти помогна.
Портър подигравателно изпръхтя.
— Както и да е — каза Демарко. — Искам тази твоя стажантка да ми помага, докато свърша работата. Искам да видя нейното проучване и да разполагам с нея, за да се занимава с резервациите за пътуването, да прави още справки и всичко останало, което може да ми потрябва.
— Твоя е — каза Портър.