Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джо Демарко (12)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
House Witness, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
nedtod (2022 г.)

Издание:

Автор: Майк Лосън

Заглавие: Труден противник

Преводач: Богдан Русев

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

Излязла от печат: 22.05.2018

Редактор: Кристин Василева

Технически редактор: Вяра Николчева

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-452-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17317

История

  1. — Добавяне

33

Ела установи, че Данте Бело живее в Ийст Вилидж в тухлен блок, построен през четирийсетте години на миналия век, заедно с майка си Лена. В продължение на следващите четири дни тя го следеше, както беше направила с Рейчъл Куин, като се надяваше по този начин да се вдъхнови за нещо.

Той излизаше от апартамента си всеки ден около обед да разходи своето куче — средно голям черен лабрадор. Точно както и в случая с Куин, Ела не можеше да си представи защо един нюйоркчанин, който живее в апартамент, иска да има куче. После Данте се връщаше, преобличаше се и изминаваше пеша шестте преки до един западнал бар на име „Франке Лаундж“. Докато следеше Данте, Ела видя в същия бар да влизат двама от мъжете, които познаваше от снимката пред сградата на окръжния съд, както и самият Вини Каниля. Явно „Франке Лаундж“ беше щабът на жалката престъпна организация на Вини К.

В три от общо четирите дни, през които го следеше, Данте остана във „Франке Лаундж“ до шест вечерта, а след това се прибра в апартамента, за да вечеря заедно с майка си, поне така предполагаше Ела. Нямаше никаква представа какво прави в този бар по цял следобед. В единия от дните заедно е Вини и още един мъж той отиде до някаква заложна къща в Куинс. Ела подозираше, че собственикът на заложната къща помага на Вини да пласира откраднатите стоки, които му носеха неговите момчета.

След като Данте вечеряше с майка си, той излизаше с приятели. Едната вечер отидоха в бар с голям телевизор, където гледаха мач на „Метс“ и играха билярд; другата бяха в някакъв клуб в Бруклин, където играха покер; в две от четирите вечери ходиха в различни барове, където се събираха неомъжени жени с тупирани прически, тесни поли и прекалено тежък грим. Едната вечер Данте си тръгна с някаква блондинка, която беше с пет сантиметра по-висока от него.

Ела не видя нито веднъж Данте или някой друг от хората на Вини да прави нещо, което изглежда незаконно, и не можеше да не се запита откъде изкарват пари. Може би се скатаваха заради удара, който бяха понесли с откраднатата виагра. Но какъвто и да беше случаят, гангстерският живот на Данте изглеждаше невероятно скучен.

 

 

Ела беше стигнала до задънена улица. Не можеше да открие нищо, с което да свърже Данте Бело с Доминик Динунцио. Имаше само две общи неща между тях: и двамата бяха макаронаджии и обичаха кучета. Да, точно така — Доминик също беше имал куче (беше го научила от некролога му), но в неговия случай в това поне имаше някаква логика, защото живееше в собствена къща и имаше три деца.

Но каква полза можеше да има от факта, че и двамата имаха кучета?

Имаше един възможен сценарий: Доминик и Данте разхождат любимците си в някой от онези паркове, където собствениците имат право да свалят каишките на кучетата и да ги пускат да тичат насам-натам и да се съвкупяват. Данте, какъвто си е неуравновесен и склонен към насилие, вдига скандал на някакъв друг собственик, нахвърля се да го бие и Доминик става свидетел, а после Данте решава да убие Доминик, за да го ликвидира като свидетел.

Не, това беше глупаво. Макар че изобщо не й беше трудно да си представи как Данте пребива някого почти до смърт за нещо подобно, щеше да бъде почти невъзможно да докаже, че двамата с Динунцио са били в един и същ парк по едно и също време, и да изгради достоверно обяснение за това събитие.

Предполагаше, че ще може да изфабрикува финансови документи, които да показват, че Доминик пере пари за Вини Каниля и третокласната му престъпна организация. Щеше да се наложи да проникне с взлом в офиса на Доминик и да използва услугите на хакер, за да вкара в служебния му компютър доказателства за престъпното му съдружие с Вини, а след това да създаде някакъв сценарий, според който двамата престъпници се скарват помежду си и Вини изпраща Данте да очисти Доминик, за да не се разприказва. Но този план беше прекалено сложен; имаше прекалено много неизвестни. Щеше да й се наложи да докаже, че един уважаван гражданин без криминално досие през цялото време е водел двойствен живот, в който е работел за някакъв дребен дон от мафията.

По дяволите!

И тогава на Ела й хрумна една нова мисъл, която поне според нея самата беше блестяща: кой е казал, че между Данте Бело и Доминик Динунцио изобщо трябва да има някаква връзка?

 

 

Ела отново си облече удобни домашни дрехи, направи си кана кафе и за пореден път пое на лов за съкровища в интернет. Този път се зае да търси статии, в които се споменаваха Вини Каниля или Данте Бело, и попадна на истинска златна мина.

Месец преди Доминик Динунцио да бъде убит, Вини Каниля и неговите момчета се бяха замесили в някакво сбиване в Атлантик Сити и случаят беше стигнал до вестниците заради хаоса, който бяха предизвикали. Вини отишъл да играе зарове в казино „Боргата“ и в същото време там влязъл друг гангстер на име Кармайн Фратело, придружаван от приятелката си и няколко от своите хора.

Според пресата между Кармайн Фратело и Вини Каниля отдавна назрявал конфликт и преди да се усетят какво става, Вини и Кармайн започнали да се обиждат и да демонстрират колко са страшни, антуражите им се намесили, някой ударил някого и започнал масов бой. Няколко невинни свидетели се озовали на пода, имало преобърнати столове, разлети питиета, пръснати чипове и всички охранители от казиното се притекли на помощ, за да разтърват общо шест или седем яки италианци.

Естествено, след като ги разделили, и двамата — Фратело и Каниля — отправили една и съща заплаха: „Ще те очистя, мамка ти“.

А причината Ела да научи всичко това беше, че както често се случва тези дни, някои от свидетелите бяха записали боя с мобилните си телефони. Един мъж беше качил видео в Ютюб, на което се виждаше как от носа на Вини Каниля блика кръв. Но не това привлече вниманието на Ела.

Вниманието й беше привлечено от Кармайн Фратело. Той беше едър мъж с наднормено тегло и къса тъмна коса. Доминик Динунцио беше едър мъж с наднормено тегло и къса тъмна коса. По всичко останало Кармайн не приличаше особено много на Доминик. В сравнение с тях двамата Тоби Розентал и Данте Бело си приличаха достатъчно, за да ги сметнат за първи братовчеди, докато лицето на Кармайн беше по-закръглено от това на Доминик, носът му беше по-дълъг, брадичката му беше по-заоблена, а косата му беше по-оредяла от тази на Доминик.

Но всичко това нямаше значение. На Ела й стигаше двамата да си приличат достатъчно.

 

 

Ела имаше нужда от още едно жизненоважно късче информация, за да натопи Данте Бело за убийството на Доминик Динунцио. Трябваше да разбере къде е бил Данте вечерта, в която беше убит Доминик Динунцио. Ако Данте имаше солидно алиби, на Ела щеше да й се наложи да започне отначало. Но ако се съдеше по онова, което беше научила за него през четирите дни, в които го беше следила, Данте най-вероятно беше вечерял с майка си или беше висял във „Франке Лаундж“, когато бяха застреляли Доминик. И ако наистина беше така, това не беше никакво алиби. Ако някое от мутренските приятелчета на Данте се закълнеше, че Данте е бил с него, нито един съдебен заседател нямаше да му повярва.

Същото важеше и за майката на Данте. Коя майка не би излъгала, за да защити родния си син?

От друга страна, ако в онази съдбоносна вечер Данте е бил в ареста или ако съществуваше снимка, на която се виждаше как той преминава покрай будка за събиране на магистрална такса, или ако имаше плащане с кредитна карта в Джърси по същото време… е, тогава Ела отново щеше да бъде прецакана. А ако искаше да разбере къде е бил, тя не можеше да се сети за по-добър начин от това просто да го попита.

Ела не искаше Данте да я вижда на живо, затова се обади в апартамента му в единайсет часа сутринта, като предположи, че току-що е станал от леглото и се приготвя да излезе с кучето си. Вдигна майка му и Ела поиска да говори с нейния син.

— Спи — отговори Лена.

— Събудете го — каза Ела. — Обажда се инспектор Маргрет Рос от Сто и пети полицейски участък.

Там наистина имаше инспектор Маргрет Рос, която работеше в отдел „Грабежи и убийства“.

— Инспектор? — повтори Лена Бело.

— Точно така — потвърди Ела — и се обаждам във връзка с разследването на сериозно престъпление, така че наистина трябва да говоря с него.

— Моят син не е направил нищо лошо.

Ела не си направи труда да спори, само настоя:

— Трябва да говоря с него, госпожо. Незабавно.

Изминаха пет дълги минути, преди Данте да вдигне слушалката.

— Кой се обажда, да му го начукам?

Какъв чаровник само.

— Както вече казах на майка ви, господин Бело, обажда се инспектор Маргрет Рос от Сто и пети участък.

— Да, и какво?

— На петнайсети март тази година мъж с вашето описание е убил продавач на име Джеймс Ким в един магазин за алкохол в Куинс.

— Какво? — каза Данте.

— Миналата седмица ни се обади свидетел, който ни даде видеозапис от мобилния си телефон. На записа се вижда как мъжът излиза от магазина за алкохол и програмата за разпознаване на лица ни насочи към вас.

— Глупости — каза Данте.

— Не, господин Бело, съвсем не са глупости. Но мога да ви кажа, защото и без това ще излезе наяве в съда, че лицето на мъжа не се вижда съвсем ясно на видеозаписа, така че програмата ни посочи и петима други възможни извършители, които приличат на вас. Но сред тях само вие и още един заподозрян имате криминално досие и точно това е причината да насоча разследването към вас.

— Ей, аз не съм направил нищо в никакъв проклет магазин за алкохол. Нали ви казвам, че това са глупости.

— Успокойте се, господин Бело.

— Ти се успокой, да ти го начукам. Ти ми се обади да ми кажеш, че съм убил някого, и…

— Единствената причина да ви се обадя, господин Бело, е да ви дам възможност да ми отговорите къде сте били приблизително в седем и половина вечерта на петнайсети март. Ако имате достоверно алиби, мога да ви извадя от списъка на заподозрените.

— Март?! Това беше преди четири шибани месеца. Откъде да знам къде съм бил, по дяволите? Ти ми кажи къде си била преди четири месеца!

— Аз нямам нужда от алиби, господин Бело, но ако не искате да бъдете арестуван за убийството на господин Ким, вие имате нужда от такова. Има два варианта: да изпратя няколко полицаи, за да ви приберат и да ви доведат в участъка, или да ми сътрудничите.

— Как мога да ти сътруднича, дявол да го вземе? Не знам къде съм бил, да му го начукам!

— Господин Бело, ще ви дам два дни, за да проверите. Ако имате календар на телефона си, погледнете в него. Проверете извлеченията от кредитните си карти и вижте дали не сте направили покупка по същото време, когато е бил застрелян господин Ким. Обадете се в банката, ако се налага. Вижте дали не сте имали среща с някого — уговорка, която може да бъде потвърдена от друго лице. Ако можете да ми покажете някакъв документ, който доказва факта, че не сте били в Куинс същата вечер, когато е бил убит господин Ким, това ще бъде достатъчно за мен. Ако не… ами тогава просто ще се наложи да продължа с разследването в същата посока, което вероятно означава, че ще ви арестувам.

— Шегуваш ли се?!

— Ще ви се обадя вдругиден по същото време, господин Бело, и ако не сте си у дома, когато се обадя, ще издам нареждане да бъдете арестуван. Приятен ден.

Два дни по-късно, точно както беше обещала, Ела отново се обади на Данте Бело.

— Е? — каза тя. — Къде бяхте вечерта на петнайсети март?

— На мач на „Никс“. Отидох с няколко приятели.

— Наистина ли? — каза Ела.

От тона й ставаше ясно, че намира това алиби за твърде нагласено.

— Точно така. Направих така, както ми каза, и си проверих… календара и там пишеше „баскетболен мач“. Трябваше да се сетя по-рано, защото шибаните „Никс“ паднаха и аз изгубих петдесет долара.

Беше очевидно какво е направил Бело. Тъй като не можеше да докаже къде е бил на петнайсети март, той беше проверил програмата на баскетболното първенство и беше видял, че същата вечер местният отбор „Никс“ беше играл като домакин в „Медисън Скуеър Гардън“. За да изглежда по-достоверно, беше проверил и резултата от мача и беше решил да украси историята с детайла за това, че е заложил петдесет долара и е загубил.

— Пазите ли билета от мача, господин Бело?

— Естествено, че не. Кой си пази билетите, по дяволите?

— Как платихте билета? Онлайн? С кредитна карта?

— Не, купихме си билети от някакъв тип пред залата и му платихме в брой. Решихме да отидем в последния момент и си взехме билети на черно, а не от касата. Какво сега, ще ме арестуваш ли за това?

— Как се казват вашите приятели, с които сте били заедно на мача?

— Джоуи Нети и братовчед му Джими.

— Джими кой?

— Нети, като Джоуи. Нали ти казах, че са братовчеди?

— И къде живеят?

— Тук. В Манхатън.

Ела не отговори за известно време, така че мълчанието да изрази съмнението й.

— Господин Бело, нали си давате сметка, че ако това не е истина и аз го разбера…

— Ей! Не съм обирал никакъв магазин за алкохол. Не съм някакъв шибан наркоман. Не се занимавам с такива простотии. Никога не съм се занимавал. Ти ме попита къде съм бил и аз ти казах. Така че можеш да вземеш онази програма за разпознаване на лица и да си я натикаш отзад.

Данте тресна слушалката и Ела се усмихна. Данте нямаше алиби. Нито един съдебен заседател нямаше да повярва на историята, подкрепена от двама гангстери като него самия, според която той беше ходил на баскетболен мач вечерта, в която беше убит Доминик Динунцио.