Майк Лосън
Труден противник (11)

10

Минаха дванайсет дни, откакто Дейвид Слейд се беше обадил на Джордж Чавес в Сан Антонио, за да го свърже с екипа, който трябваше да спаси живота на Тоби Розентал, и вече започваше да се побърква от чакането. Даваше си сметка, че екипът се нуждае от известно време, за да проучи Тоби и делото срещу него, но почти две седмици трябваше да им стигнат. Започваше да си мисли, че са решили да не приемат случая на Тоби. Което означаваше, че ще изгуби хонорар от един милион долара и ще му се наложи да каже на Хенри Розентал, че малоумният му син ще трябва да отиде в затвора. Чудеше се дали отново да не се обади на Джордж Чавес, когато секретарката му каза, че по телефона го търси някаква жена, която отказва да се представи, но е получила телефона му от някакъв адвокат в Тексас.

Слейд грабна слушалката.

— Дейвид Слейд — представи се той. — Вече почти се бях отказал да се надявам.

— Да се срещнем в бар МО на хотел „Мандарин Ориентал“ в седем часа — отговори тих и спокоен женски глас.

После жената затвори. Дори не му беше казала името си.

Бар МО в хотел „Мандарин Ориентал“ е на трийсет и петия етаж, с гледка към Сентрал Парк и светлините на града. Заведението е малко и уютно, с бар от кован никел и сепарета с високи облегалки. Когато Слейд пристигна, в бара имаше само петима души, от които две двойки. Единствената жена, която беше сама, беше разкошна блондинка с къса коса, която изглеждаше в началото на трийсетте. Седеше на бара и отпиваше от чаша бяло вино. Беше с бяла блуза и черен костюм с пола, която беше достатъчно къса, за да разкрива великолепните й крака. Носеше черни обувки с тънки осемсантиметрови токчета. Ако Дейвид Слейд разбираше нещо от дамски обувки, щеше да разпознае модела на Маноло Бланик и цената им: около шестстотин долара.

Жената леко му махна и се изправи от мястото си. Той не се изненада, че тя го разпозна: беше достатъчно да напише името му в търсачката, за да открие негова снимка. Отблизо видя, че очите й бяха сини, а кожата й — светла и съвършена.

— Да седнем в сепаре — предложи тя.

Гледката пред него, докато я следваше по пътя към сепарето, беше едно от малките, но необикновени удоволствия в живота му.

Дейвид Слейд беше изневерявал на жена си, но само три пъти и последният път беше преди десет години. Имаше красива съпруга, която беше майка на двете му деца, и той не искаше да я загуби. Но знаеше, че ако някога му се удаде възможност да спи с тази жена, ще го направи без никакво колебание.

Слейд си поръча мартини и докато чакаше да му го сервират, подхвърли:

— Казаха ми, че сте екип.

— Така е — отговори жената. — Имам партньор. Но ти никога няма да го видиш и няма да разговаряш с него. Работим по този начин в името на неговата безопасност. От двама ни той се занимава с… как да се изразя, по-комплексните задачи.

Слейд предположи, че „комплексни“ означаваше „незаконни“.

— Първо трябва да поговорим за парите — каза тя. — Цената ни е два милиона. И не подлежи на преговори.

Слейд кимна.

— Предупредиха ме да очаквам това.

— Добре. Имаш една седмица, за да депозираш един милион в нашата сметка. Знаем, че отнема известно време да се съберат толкова пари. Но ако се забавиш повече от една седмица, ние се отказваме.

— Няма да стане — каза Слейд. — Откъде да знам, че няма просто да приберете парите и никога повече да не ми се обадите? Със сигурност не мога да се обърна към полицията.

— Дейвид, ние не рекламираме дейността си. Работим само по препоръка. Ако мамим клиентите си и не вършим това, за което ни плащат, изобщо нямаше да си чувал за нас.

Преди Слейд да възрази още нещо, тя продължи:

— Ще очакваме да получим другия милион една седмица преди началото на процеса. Дотогава ще сме свършили нашата работа. А именно, да ти осигурим възможността за успешна защита в съда. От теб зависи дали ще спечелиш делото, или ще го загубиш. Не очакваме да ни платиш, ако не сме си свършили работата, но ако сме го направили, а ти не ни платиш, мога да те уверя, че ще впрегнем значителните си ресурси в задачата да накажем теб и Хенри Розентал. И не говоря за съдебни действия, Дейвид.

Слейд кимна. Вече разбираше, че няма смисъл да спори с нея. Нямаше никакво съмнение, че ако не се съгласи с нейните условия, тя ще си тръгне. А парите и без това не бяха негови.

— Другият въпрос е за допълнителните разходи, свързани със свидетелите, които отново трябва да бъдат покрити от твоя клиент.

Той предположи, че става дума за подкупи.

— Ясно — отговори Слейд. — Какъв е планът ви?

— Планът ни е да се погрижим всички свидетели, или поне най-важните от тях, да не свидетелстват срещу Тоби. Онези, които все пак се явят в съда, ще подкрепят защитата. Засега не мога да говоря с повече подробности, защото не сме започнали да проучваме лицата. И трябва да бъда честна с теб: никога досега не сме имали случай, в който ни се е налагало да се справим с петима свидетели; няма да бъде лесна задача. И ще ти помогнем да осигуриш друг заподозрян за убийството на Доминик Динунцио. Предполагаме, че това ще бъде защитната ти стратегия: Тоби е излязъл от бара, но не се е върнал, а вместо него е влязъл някой друг, който е убил Динунцио.

— Адвокат ли си? — попита Слейд.

— Не, но моят партньор е.

— От какво се нуждаете от моя страна?

— Всичко, с което разполагаш за свидетелите и Динунцио. Направи копия от всички документи и аз ще изпратя куриер в кантората ти утре, който да ги вземе. Но документите не са най-важното нещо, което искаме от теб.

— А какво е то?

— Време. Трябва да имаш готовност да отложиш началото на делото, ако имаме нужда от допълнително време; при наличието на петима свидетели това е от първостепенна важност. Подготви се да настояваш за отлагане, а след като си го получил, да настояваш за още едно. За кога е насрочено началото на делото?

— Седемнайсети юни. За наказателните дела в щата Ню Йорк срокът за подготовка на обвинението е деветдесет дни след заседанието за предявяване на обвинение. Но никой не очаква това наистина да се случи. И съдията, и прокурорът ще очакват да поискам отлагане и няма да има проблем да го получа. Колко време ви трябва?

— Няма да знаем, докато не сме проучили всичко както трябва: свидетелите, показанията им, жертвата и прочее. В този смисъл засега се подготви да поискаш отлагане, ако се наложи, и измисли начин да поискаш още едно след това. В този момент това е основната ти задача: да отлагаш делото, докато ние организираме нещата.

Тя извади от дамската си чанта сгънат лист хартия и един мобилен телефон.

— Използвай този телефон, за да се свържеш с мен, но само ако е необходимо. Номерът ми е в контактите.

— Как се казваш?

— Дейвид, действително ли мислиш, че ще ти кажа истинското си име? Така или иначе, не ми се обаждай. Изпращай ми съобщения. В днешно време никога не можеш да бъдеш сигурен кой подслушва телефонните обаждания. Ако трябва да говорим, изпрати ми съобщение и ще си организираме среща. Но няма да се срещаме много често. Не е нито в наш, нито в твой интерес да ни виждат заедно.

На този лист има инструкции за най-добрия начин да ни прехвърлиш парите. Имаме богат опит в това и ти предлагаме да ги следваш буква по буква. Ако го направиш по начина, по който предлагаме, ще бъде най-безопасно както за теб, така и за Хенри Розентал. Основната идея е да преведеш парите на посочената сметка. След като ги получим, ние ще направим така, че да изчезнат оттам.

Тя се изправи от мястото си.

— Мисля, че това е всичко засега. Аз ще се свържа с теб, но както ти казах, няма да се случва много често. Не очаквай от мен редовни доклади докъде сме стигнали.

Жената се отдалечи и той я проследи с поглед.

Запита се дали тя спи с партньора си от екипа. Но който и да беше той и дори тя да не спеше с него, този мъж беше извадил късмет.