Майк Лосън
Труден противник (48)

47

Ела си уреди среща с Кармайн Фратело в един от онези мрачни, запуснати барове, които щяха да фалират в деня, в който си отидеше и последният им редовен клиент на възраст между седемдесет и осемдесет години. Фратело беше с хавайска риза в ярки цветове и джинси, в които задникът му изглеждаше по-широк от задната броня на междуградски автобус. Ела беше с дългата червена перука, която си слагаше при всяка среща с него. Чувстваше се силно притеснена, защото органите на реда разполагаха със снимката й, и всеки път носеше перуки в различни цветове, тъмни очила и шапки.

Когато пристигна Кармайн, тя вече седеше на бара.

— Какво става, кукло? — попита я той, когато седна до нея. — Само не ми казвай, че искаш пак да преговаряме показанията ми.

— Не. Трябват ми две други неща. И ми трябват бързо.

— Добре — каза Кармайн.

— Първото е револвер.

— Еха! — каза Кармайн.

— Искам револвер — достатъчно малък, за да се побира в дамска чанта, но достатъчно мощен, за да върши работа.

Ела не разбираше нищо от огнестрелни оръжия — знаеше само това, което беше виждала по филмите или беше чела в романите. Искаше револвер само защото така нямаше нужда да мисли за празните гилзи от патроните и се предполагаше, че револверите засичат по-рядко от автоматичните пистолети. Но и двамата с Бил не бяха притежавали огнестрелно оръжие, а тя никога през живота си не беше стреляла.

— Имам един такъв с къса цев, трийсет и осми калибър — каза Кармайн. — Не може да бъде проследен. Купих го от един тип, който го е откраднал от един друг тип.

— Става — отговори Ела.

Изобщо не я интересуваше дали оръжието може да бъде проследено. След като го използваше, тя веднага щеше да го изхвърли на място, където никога нямаше да го открият.

— Ще ти го продам за… да кажем, за осемстотин долара.

Ела предположи, че Кармайн надува цената и очаква от нея да се пазари, но му отговори:

— Съгласна съм.

— Какво друго ти трябва? — попита я Кармайн.

Тя му обясни.

— Господи — каза Кармайн. — Сериозно ли говориш?

— А ти как мислиш, Кармайн?

— Това ще ти струва повече. Имам предвид, много повече.

— Предположих. И съм готова да ти платя пет, за да го организираш. Но всичко трябва да бъде готово до довечера.

— Тогава по-добре да побързам — каза Кармайн. — Ще трябва да се обадя на няколко души.

Ела извади един от новите си предплатени телефони от дамската си чанта.

— Използвай този. Не се обаждай от твоя.

— Добре. Ще се свържа с теб след един-два часа. Но не се сърди, ако не успея да го организирам толкова бързо…

Кармайн замълча, защото колелцата в малкия му мозък очевидно вече се въртяха.

— Познавам един човек от Ямайка… Както и да е, на какъв номер да те търся?

Ела му продиктува номера, а след това му подаде петте хиляди долара.

Кармайн се изправи от мястото си и се засмя.

— Никога нямаше да предположа, че ще стигнем дотук, когато те видях за пръв път. Ти си опасна мадама.