Майк Лосън
Труден противник (37)

36

В присъствието на Демарко прокурор Портър разпита свидетелите по делото „Розентал“ в малка зала за съвещания надолу по коридора. Джъстин започна всеки разпит по един и същ начин — с непринуденото обяснение, че просто иска да преговорят още веднъж свидетелските им показания пред полицията, както и да им зададе въпросите, които ще им зададе на самото дело, за да се увери, че няма да бъдат изненадани от тях. Нито пък самата тя ще бъде изненадана от отговорите им. Като цяло няма да бъде кой знае какво, обясни им тя.

Рейчъл Куин се усмихна на Демарко, когато седна — което го зарадва, — и приключи със задачата за по-малко от пет минути. Отговорите й бяха произнесени без никакво колебание: ясно беше видяла, че Тоби Розентал застрелва Доминик Динунцио. Въпреки че Тоби беше стоял с гръб към нея, след убийството той беше минал тичешком точно покрай нейната маса. За нея нямаше никакво съмнение, точно както беше казала по време на очната ставка, че убиецът наистина е Тоби.

Барманът Джак Морис беше друго нещо. Когато Джъстин го попита дали е сигурен, че Тоби Розентал е застрелял Доминик Динунцио, Морис отговори:

— Ами, както казах на ченгетата, така мисля. Сервирах на Розентал, но не мога да бъда сто процента сигурен, че той е застрелял онзи човек. Искам да кажа, че бях зает да приготвям питиета, а по това време убиецът беше на петнайсет-двайсет метра от мен, така че просто не мога да се закълна, че е бил Розентал. Макар че може и той да е бил.

Джъстин рязко се облегна назад, все едно я бяха зашлевили, а след това се нахвърли върху него. Напомни му, че когато му беше задала същия въпрос последния път, той е бил сто процента сигурен, че именно Тоби е застрелял Доминик. Отговорът на Морис гласеше:

— Е, аз не си го спомням точно така. И сега ви казвам горе-долу същото, което казах на ченгетата по време на очната ставка. Мисля, че беше той. Но единственият човек, който приличаше на Розентал на онази очна ставка, беше самият Розентал.

Последният въпрос на Джъстин беше:

— Говорил ли е някой с теб за показанията, които възнамеряваш да дадеш на делото?

— Само един човек — отговори Морис.

— Кой? — попита Джъстин, готова да продължи с атаката.

— Той — отговори Морис и посочи Демарко.

Когато Морис излезе от стаята за разпити, Джъстин затвори очи и промърмори:

— Да ти го начукам.

Беше забравила, че диктофонът не е изключен.

Морис беше съвсем спокоен, когато Джъстин го разпитваше. Не се притесни дори когато тя се опита да го притисне, за да каже истината. Кейти Толивър беше друго нещо. Тя очевидно беше напрегната още преди Джъстин да й зададе първия си въпрос, а очите й не спираха да се стрелкат насам-натам, все едно беше уловена в капан и търсеше откъде да избяга. След като Джъстин приключи с встъпителните си думи, Кейти попита:

— Може ли да запаля една цигара?

Джъстин се канеше да й отговори отрицателно, но преди да го направи, Демарко се обади:

— Естествено, запали си. Никой няма да те арестува за тютюнопушене. Виж, лъжесвидетелстването е друга работа.

— Моля? — каза Кейти.

Демарко напълни една чаша до половината с вода от каната на масата и я побутна към нея.

— Можеш да тръскаш тук.

Кейти запали цигара, а след това се зае да лъже — точно както беше направил Джак Морис. Беше сигурна, че човекът на бара е бил Розентал, но дали беше сигурна, че той е застрелял Динунцио? Ами нямаше как да бъде сто процента сигурна. На онова слабо осветление и като се имаше предвид колко далече е била масата на Доминик от бара, а тя не внимавала, защото трябвало да сложи коктейлни черешки и резенчета лимон в напитките, приготвени от Морис… Да, на очната ставка наистина казала, че Розентал е застрелял Доминик, но сега, няколко месеца по-късно, просто нямало как да бъде толкова сигурна, нали разбирате.

След като Кейти излезе, Джъстин остана неподвижна за момент със затворени очи. Накрая заговори:

— Нали разбираш, че ако с Куин се случи нещо или тя реши да промени показанията си, Слейд ще поиска делото да не влиза в съда и съдията ще уважи тази молба?

— Куин няма да си промени показанията — отговори Демарко. — Не знам точно как Слейд — или Ела Филдс — е успял да притисне останалите свидетели, но нея няма с какво да я бутнат.

Джъстин помълча още малко, а после изкрещя:

— Мамка му мръсна!

Демарко заговори:

— Трябва ни съдебна заповед, за да проверим телефонните разговори и банковите сметки на свидетелите. От банковите им сметки може би ще можем да докажем, че са ги подкупили. Но по-важни са телефоните. Ако са се обаждали на Филдс или тя им се е обаждала, ще можем да я открием и да продължим с нея.

— На какво основание можем да поискаме съдебна заповед, Демарко? Нямаме никакви доказателства, че някой е упражнил натиск върху свидетелите — те просто са решили да променят показанията си, на което имат пълно право. А ти не можеш да докажеш, че Филдс или някой друг е общувал с тях. Ако можеше поне да докажеш, че тя е в Ню Йорк…

— Ей! — възрази Демарко. — Твоя работа е да измислиш на какво основание да поискаме съдебна заповед, по дяволите! Престани да се опитваш да ми стовариш цялата отговорност.

Оттам нататък разговорът не продължи по най-добрия начин, защото и двамата свалиха ръкавиците.

Но Джъстин имаше право. Демарко наистина трябваше да докаже, че Ела Филдс е в Ню Йорк.