Майк Лосън
Труден противник (19)

18

Трийсет и един дни след като Ела смени хапчетата на Естер, нейният напушен шпионин Къртис й се обади по телефона, както правеше всеки ден. Предишните трийсет обаждания обикновено продължаваха десетина секунди, като Къртис казваше: „Всичко е наред. Тя е добре“. А Ела отговаряше: „Радвам се. Утре ще се чуем пак“.

Но на трийсет и първия ден Къртис се обади и съобщи:

— Господи! Снощи Естер получи удар. Закараха я в болницата.

— О, божичко! — каза Ела.

И го каза съвсем искрено. Защото сега наистина трябваше да се размърда.

Ела си сложи една перука и хукна към дома. Качи се до апартамента на Естер, почука на вратата и когато никой не отговори, си отключи и се зае отново да смени лекарствата. Извади хапчетата за отслабване и антихистамините от шишенцата за кумадин и дигоксин в шкафчето за лекарства и ги върна обратно в опаковките, които беше прибрала в шкафчето за кърпи. След това взе таблетките кумадин и дигоксин, които беше прибрала в найлоновите пликчета за сандвичи, и ги върна обратно по местата им. Ако някой по някаква причина сметнеше за нужно да разгледа лекарствата на Естер, сега правилните таблетки вече бяха в правилните шишенца.

Оставаше й само да смени и таблетките от кутийката за хапчета с отделения за всеки ден, но не можа да я открие! Трябваше да е на масата в кухнята, но не беше там. Къде беше, по дяволите? Е, явно не беше в апартамента или поне Ела не успя да я открие, макар че го претърси подробно.

Не изпадай в паника, каза си тя. Всичко е наред. Ако някой по някаква причина решеше да провери таблетките в кутийката за хапчета и откриеше, че не са кумадин и дигоксин, въпросният човек след това можеше да попадне на хапчетата за отслабване и антихистамините в шкафчето за кърпи в банята и да заключи, че Естер ги е объркала.

Същото щеше да се случи и ако Естер умреше, впоследствие бъдеше извършена аутопсия и патологът откриеше, че няма следи от кумадин или дигоксин. Но защо някой би решил да прави аутопсия на осемдесет и шест годишна жена, която е получила удар? Нямаше никаква причина да изпада в паника. След като опаковките с хапчетата за отслабване и антихистамините бяха в шкафчето на Естер, имаше логично обяснение защо старата дама е объркала хапчетата в кутийката.

Ела излезе от апартамента на Естер, обади се на Къртис и му каза да се срещнат зад големия рододендрон, където се бяха запознали първия път.

Когато пристигна, Къртис изглеждаше разтревожен за разлика от обичайното си напушено състояние.

— Тази работа не ми харесва, човече.

— Какво не ти харесва? — попита го Ела.

— Това, което стана с Естер. Имам предвид, ти ли…

— Аз ли какво? — попита Ела.

— Не знам. Но ти ме помоли да ти казвам как се чувства тя всеки ден, а след това с нея стана това нещо. Така че ти ли…

— Къртис, вече ти казах, че въпросът е семеен, от правно естество. Естер има много пари, в завещанието й цари истински хаос. Тя няма близки, само далечни роднини, които всеки момент ще влязат в битка за имуществото й. Е, аз съм една от тях и исках да разбера веднага, ако нещо се случи с нея, така че адвокатът ми да се заеме с подготовката. Няма нищо друго.

Ела извади една пачка банкноти от джоба си.

— Тук има хиляда долара. Наречи ги бонус. Но, Къртис, нека да ти обясня нещо. Ако кажеш на някого, че си шпионирал Естер по моя поръчка…

— Шпионирал?

— Точно така. Шпионирал. Точно това правеше — шпионираше Естер, като ме информираше редовно за нейното състояние. И ако някой разбере, че си я шпионирал, ще загазиш сериозно. Ще те уволнят, а ако чисто хипотетично е извършено някакво престъпление, ти ще бъдеш съучастник. Разбираш ли?

— Аха — отговори Къртис.

— Добре. Сега изпуши един джойнт и си помисли какво можеш да си купиш с парите, които ти дадох току-що. И забрави, че си ме виждал.

Ела отиде в една закусвалня и си поръча сандвич с пастърма за обяд; в Ню Йорк правеха най-вкусните сандвичи. Докато се хранеше, тя използва айфона си, за да провери кои са близките болници до дома на Естер. Още във втората й отговориха положително: Естер Бърман наистина беше приета в интензивното отделение.

Ела — все още с перуката, която беше носила, когато отиде да върне хапчетата на Естер на правилните им места — отиде там. Спря на рецепцията, представи се като племенницата на Естер — всъщност не точно, защото Естер беше сестра на баба й, а не на майка й — и попита как е милата й леля. Една медицинска сестра й отговори, че старата жена не е добре.

— Прогнозата не е… обнадеждаваща.

— О, не — каза Ела. — Това е просто ужасно.

Тя се опита да изстиска една сълза от очите си, но не успя. Когато попита дали може да види леля си, й отговориха, че няма смисъл, защото тя не е в съзнание.

— Това е просто ужасно — повтори Ела.

И наистина беше ужасно. За всички — включително и за Естер — щеше да бъде по-добре ударът да я беше убил на място. Ела със сигурност не бе искала да я превърне в зеленчук. Тя не беше жесток човек.

Ела изпрати съобщение на Дейвид Слейд.

Двама са готови, остават трима. Всичко върви както трябва.

Трябва да се срещнем!

Не. Просто се погрижи да подготвиш още едно отлагане, ако се наложи. Но както върви засега, може би няма да се наложи.

Беше самата истина. Нещата май щяха да се оправят.