Л. Рон Хабърд
Катастрофа (70)

Шеста глава

Два часа по-късно Изи, Бумбум и Младши радостно празнуваха освобождението си, като изядоха всичко, което Хелър им поръчваше в „Сардине“.

Когато на масата остана само покривката, той ги прати да отдъхнат, но заповяда сутринта да дойдат при него в апартамента.

Битката не беше свършила. Оставаше най-трудната за превземане крепост — Роксентър. И точно този път Хелър не разполагаше с достатъчно войска.

От обаждането в щаба на армейското разузнаване Хелър научи, че Роксентър е в имението си Покантикъл, на север от Хеъритаун. Мястото било под охраната на набързо мобилизиран полк на Националната гвардия, под командването на цял генерал-майор.

Освен това Хелър узна, че следобед Роксентър щял да замине за Филаделфия, където щял да участва в международната конференция на финансистите (която контролираше с желязна ръка), а вечерта президентът на Съединените щати цял да бъде извикан да се яви пред конференцията. После, в понеделник, президентът трябваше да се обърне към Конгреса във Вашингтон, за да поиска официалното обявяване на война срещу Република Майсабонго.

Хелър знаеше, че му предстои да се опълчи срещу силите, властващи над цялата Земя. Не можеше да се подготви за това кой знае колко добре, но се налагаше да побърза.

Върна се в апартамента, облече работни дрехи и се зае със старото такси. С волтарианска лампа промени цвета му в маслиненозелен, после с пръскачка и четка нарисува по вратите му бели армейски знаци и номера.

Докато работеше, слушаше истеричната военна пропаганда по радиото, сред която важно място заемаше новината за опита на диверсанти от Майсабонго да взривят целия Ню Йорк, предотвратен от армейски танков батальон под командването на полковник Буутс. Често повтаряха предупреждения към шофьорите да избягват големите магистрали, за да ги освободят за военните конвои — нямаше нужда, защото бензинът бе свършил. Освен това предаваха призиви към населението да бди за появата на партизани от Майсабонго, които може би кроят планове да взривят мостове, летища и военни колони. Информацията за тях трябваше веднага да бъде съобщавана на армията.

Пускаха бодра маршова музика. Явно нацията се стягаше за война. Хелър вярваше, че с доста солидна доза късмет може и да предотврати това. Май никой друг не възнамеряваше да опита.

Към осем сутринта облече чиста униформа. Нарами торба в защитен цвят, пълна с инструментите и принадлежностите на боен инженер от Волтарианския флот — предимно бомби.

Влезе Бумбум Римбомбо. Беше облякъл униформата си и приличаше на армейски шофьор.

Пристигна и Изи Епщайн — разтревожен и с хлътнали очи.

Когато дойде, Делбърт Джон Роксентър Младши беше разстроен, защото не намери време да се отбие и да се погрижи за своите оцелели свине от фермата в Ню Джърси.

Потеглиха с много официален вид към Покантикъл, двадесет и три мили по на север.

По пътя не видяха други коли. Всички светофари бяха изключени. Старото такси сега гореше не бензин, а асфалт, разлаган от карбуратора му на водород и кислород, затова се движеше с висока скорост. Бум-бум не се разсейваше с опити да изблъска други шофьори от пътя и стигнаха пред портала на имението около девет часа.

Пред очите им се разкри огромен лагер на Националната гвардия. Навсякъде маршируваха войници.

Пред портала бе построена страховита барикада. Цял взвод с готови за стрелба пушки им препречи пътя.

Офицер с каска на главата тръгна към колата. Националната гвардия бе преизпълнена с решимост да се заяжда с Армията.

— Излизайте с вдигнати ръце! — изръмжа офицерът.

— А, не — сряза го Хелър. — Това е семейно посещение. — Обърна се към Младши. — Я ми дай шофьорската си книжка. — Младши веднага му я връчи. — Тук сме, за да получим разрешението на баща му той да се запише в армията като доброволец.

— Делбърт Джон Роксентър Младши! — промълви офицерът, а очите му ту се впиваха в шофьорската книжка, ту зяпаха Младши. — Исусе Христе, много съжалявам!

Той бързо измъкна бележник изпод колана си и написа припряно пропуск, после го пъхна под чистачките на таксито.

— Хора, бързо отваряйте портата. Имаме заповеди да не пречим на семейните дела.

Той отдаде чест на Хелър.

Минаха по криволичещата алея край палатки, камиони, мотоциклети и два танка.

— Няма да се запиша в армията! — твърдоглаво заяви Младши. — Те стрелят по свине!

— Млъквай — посъветва го Хелър. — Остави ме аз да се разправям.

— Добре, братле, но внимавай да не ме напъхаш в армията!

Спряха пред главния вход на къщата.

Всичко беше прекалено голямо. Както и двамата национални гвардейци, застанали пред вратата.

Хелър даде торбата на Бумбум.

— Не мърдай от тук.

Изи, Младши и Хелър изкачиха стъпалата. От къщата излезе офицер. Погледна пропуска върху предното стъкло на колата. Каза на новодошлите:

— Извинете, но ми е заповядано всеки да бъде претърсен.

Не откри оръжия. Надникна в куфарчето на Изи, видя само документи и му го върна. Отдаде чест и заповяда на един от гвардейците да отвори вратата.

Тримата влязоха в огромния хол, обзаведен със старомодна, огромна мебел. Грамадни увеличени снимки на свирепо гледащия Роксентър висяха по стените.

Иззад затворената врата на друга стая се чуваха гласове. Хелър я отвори, бутна другите двама да влязат и грижливо затвори вратата.

Попаднаха в кабинет, също старовремски и твърде голям.

Зад бюрото Делбърт Джон Роксентър гледаше наежено като разгневен лешояд.

Неговият адвокат Бери от „Суиндъл и Крауч“ стоеше с нещастно изражение до отсрещната стена.

— И да знаеш, че всичко ми е ясно — казваше Роксентър. — Не си свършил добра работа! Заслужаваш да те предам на мис Агнес, дано с малко електрошокове ти вкара ум в главата! Ако се беше погрижил за предпазните мерки, сега нямаше да се моря с това пътуване до Филаделфия, само за да се срещна с онова нищожество президента! Писна ми от твоята некадърност! Би трябвало да ликвидирам и тебе, и фирмата ти! Всички сте срещу мен!

Бери зяпаше изумено Хелър. Пребледня.

— УИСТЪР!

Роксентър можеше да продължава до безкрай гневните си излияния, но осъзна, че си е загубил слушателя. Озърна се с досада към влезлите в стаята мъже.

— Предайте на генерала — каза на Хелър, — че още е рано да тръгвам. — Пак се втренчи в Бери. — Още не съм свършил с тебе! Бери, напомням ти, че каквото мисля аз, е най-важното! СЛУШАЙ МЕ!

Бери със сетни сили сочеше Хелър.

— Сър, това е вашият… сър, онзи с горивото… О, сър… Божичко!

— С горивото ли? Онзи с горивото? — повтори Роксентър. — Какви ги бръщолевиш?

— По-добре аз да обясня — намеси се Хелър. — Дойдохме да ви направим почтено предложение, което ще сложи край на всички неприятности с петрола.

— А бе кой е тоя? — обърна се Роксентър към Бери. — За какво ми дрънка?

— Сър, този с униформата на офицер е Джером Терънс Уистър!

— А това — подхвана Хелър, — е мистър Израел Епщайн. Той ръководи компаниите, които притежават инсталациите за микровълнова енергия, „Крайстър Мотърз“, производството на новия тип карбуратори и автомобили без бензин… освен това контролира всички петролни резерви на САЩ, които в момента са собственост на Майсабонго.

Роксентър изведнъж се тръшна на стола си. Зяпна Изи.

— Чифутинът. Ти си оня проклет чифутин!

Хелър продължи:

— Според мен вие двамата можете да сключите сделка, която ще задоволи всички.

Роксентър лукаво присви очи.

— Да разбирам ли, че вие притежавате патентите за онзи карбуратор, автомобилите и микровълновото устройство?

— Собственост са на компаниите, които аз ръководя — отвърна Изи. — Ето ги и патентите.

Той отвори куфарчето си и остави документите на огромното бюро.

Бери веднага се премести зад стола на Роксентър и започна да ги чете. От шепота му се разбра, че всичко е съвсем законно.

— Искаш да кажеш — попита Роксентър Изи, — че си готов да ми ги предадеш срещу мир?

— Не е точно така — отрече Изи. — Да, ще ви ги предадем, но ще искаме и нещо в замяна.

— О, тъй значи — Роксентър явно се разочарова.

Изви очи към Бери, после пак се загледа в Изи. Усмивката му беше особено неприятна. — Та какво искаш в замяна, чифутче?

— Разполагаме с опции, които утре ще бъдат реализирани и ще ни направят собственици на милиарди, както и на акциите на всяка петролна компания. Можете да вземете 49 процента от парите и 49 процента от акциите.

— Доста щедро — отбеляза Роксентър. — Приготвил си някой скрит капан.

Изи каза:

— Мистър Роксентър, някога сте имал съпруга. Освен това имате двама сина.

Роксентър се стресна, сякаш стреляха по него.

— Съгласно по-рано изготвените семейни завещания — продължи Изи, — вашият син ще наследи фонд от десет милиарда долара. Вие сте попечител на фонда. Искаме от вас да признаете Делбърт Джон Роксентър Младши като свой син.

— Аз се отказвам от всякакви права, ако имам такива — вметна Хелър.

— Това твърдение е възмутително! — избухна Роксентър.

— Нося документите — каза Изи, докато вадеше заверените копия и ги подреждаше на бюрото.

Роксентър ги гледаше стъписано. Адвокатът от Уолстрийт веднага плъзна поглед по тях. И прошепна нещо в ухото на Роксентър. Хелър долови само как мис Агнес била оплескала всичко.

— Настояваме да го признаете — каза Изи. — Освен това искаме да се откажете от попечителството, защото вашият син вече е пълнолетен. Бихме желали да го направите наследник на цялата си собственост, а мен да назначите за изпълнител на завещанието.

— И ако направя това?…

— Петролните компании могат да вземат патентите, а Съединените щати — да си върнат петролните резерви. Рафинериите ще възобновят нормалната си работа…

— Невъзможно! — възкликна Роксентър. — Онези демонстранти вряскат, че били радиоактивни! Не ни позволяват да си вършим работата!

— Ще се погрижа рафинериите да бъдат прочистени от радиацията — обеща Хелър.

— Ха, всичко е пропаганда! — сопна му се Роксентър. — Голяма работа, че хората щели да си сипват радиоактивен бензин в колите! И без това са отрепки!

— Аз мога и да спра демонстрациите около рафинериите — подхвърли Хелър.

Роксентър се облегна на стола.

— Чифутче, хитрец си ти. Ако държа само 49 процента от акциите, ти ще контролираш управителните съвети и фирмената политика. Ще трябва да се откажа от всичко!

— Намеренията ни не са чак толкова крайни — увери го Изи. — Но позволете да ви изтъкна, че пак ще бъдете най-богатият човек в света.

— Ами ако откажа?

— Е, боя се, че тогава присъстващият тук мистър Бери — намеси се Хелър, — ще трябва да ви защитава в съда срещу обвинения по заговор за убийството на вашата съпруга и вашия син. Съжалявам, че трябва да поставя нещата ребром. Всичко останало също ще бъде отнесено в съда и непременно ще загубите делата.

— Това е изнудване! — разгневи се Роксентър.

— А онова е било опит за убийство — хладнокръвно отвърна Хелър. — И като добавим милионите убийства по време на войните, милионите неродени деца заради вашите програми за поощряване на абортите и стотиците милиони погубени хора от инфлацията, за да натрупате бързи печалби от петрола, чудя се защо досега не са ви обесили милиони пъти. Ще се радвам със собствените си ръце да ви надяна примката на шията!

— Не, стига — припряно го спря Изи. — Това е делови разговор.

— Да, но този тип ми причини много неприятности — възрази Хелър. — Това, което той нарича бизнес, е бандитизъм в световен мащаб. Той е обикновен разбойник и нито искам да го виждам, нито да говоря с него. Мистър Епщайн, изразявам сериозното си несъгласие с щедростта на вашето предложение.

— Мистър Уистър, — каза Изи, — бихте ли се дръпнал настрани, за да продължа преговорите. Когато му се предлага възможност да спечели, мистър Роксентър винаги я оценява.

От озъбената гримаса по лицето на Бери плъзнаха противни бръчки. Знаеше, че Изи и Хелър разиграват сценката „добрият враг и лошият враг“. Наведе се към Роксентър да му прошепне някакъв съвет, но закъсня.

Роксентър му заговори тихо, озърташе се лукаво към Изи.

— Чифутче, — започна Роксентър, — май се налага да повикаме тук адвокати, за да съставим договора. Ние ще…

— Не, никого няма да викате — Изи отвори куфарчето си. — Мистър Бери ви е на разположение, а нашият адвокат Блийдъм прекара половината нощ в съставянето на документите.

Изи нареди върху бюрото един по един договорите за прехвърляне на патентите. Остави споразумението за петролните резерви, в момента собственост на Майсабонго. Последваха ги договорът за прехвърляне на 49 процента от печалбите при реализирането на опциите за продажба на акциите и договорът за прехвърляне на 49 процента от самите акции. Извади документа за отказ от попечителството. Последно беше новото завещание.

Роксентър и Бери започнаха да четат.

Изведнъж Роксентър каза:

— Добре. Ще подпиша. Мистър Бери е нотариус и може веднага да завери всичко.

— И ще спрете войната? — добави Хелър.

— Разбира се — каза Роксентър. — Давам ви нерушимата си дума. Когато приключим, просто ще се обадя на президента и край на проблемите.