Л. Рон Хабърд
Катастрофа (17)

Шеста глава

Хелър попита влекача:

— Забелязваш ли някакви признаци за доближаване на второто летящо оръдие?

— Не, сър. Проверявам непрекъснато, откакто се върнахме в нормалното време. И все пак ви препоръчвам изключителна предпазливост, сър. Отново включих пълното поглъщане на всички дължини на вълните. Но искам да привлека вниманието ви към факта, че ако отново се движим с голяма скорост, ще оставим магнитна следа, по която да ни проследят. Аз натяквам… убеждавам… не, така не е правилно. Аз настоявам да си кротуваме и никъде да не отиваме.

— Предложението ти не се приема — каза Хелър. Взе някаква книга. — Вкарай тези координати в маршрутната си база данни и състави курс за последователно преминаване от една точка към следващата.

Той започна да чете на глас дълга поредица от точни географски координати по цялата Земя — Северна Америка, Карибско море, Южна Америка, Австралия, Азия, Близкия изток, Русия, Централна и Западна Европа, Аляска и Канада.

Сега пък какво бе намислил?

Накрая Хелър млъкна и влекачът каза:

— Запаметих всички в последователност, сър.

— Насочи се към Първа точка — заповяда Хелър.

— Това е Уотсън, щат Калифорния — отвърна влекачът. — Сега сме точно над нея.

— Насочи носа към точката — продължи Хелър.

Той махна предпазните капаци от илюминаторите. Зави ми се свят от завъртането на влекача. Петстотин мили под нас районът на Лос Анджелис се виждаше като голямо петно смог.

Хелър се ориентираше по данните от екраните. Увеличеното изображение на централния екран показваше, че сме се прицелили точно в петролна рафинерия!

— Остани в това положение — поиска Хелър от влекача.

После се пресегна и натисна бутон на видеофона. Появи се разтревоженото лице на Изи.

— Само проверявам — каза Хелър. — Вече имаш ли опции за покупка на всички петролни акции в света на цена един долар за акция?

— Дано небесата ни помогнат — изпъшка Изи. — Всички мислят, че сме се побъркали и си хвърляме парите за неизпълними опции. Иначе — да, брокерите ни продължават да звънят и в момента. Моля, почакайте малко.

Той бързо проведе разговор по другия телефон. Пак се обърна към камерата.

— Ами да, наистина ни смятат за луди, но имаме опциите. Мистър Джет, а как е възможно акциите да се обезценят толкова?

— Ще видиш — обеща Хелър. — До скоро.

Той пак впи поглед в увеличеното изображение на рафинерията под нас. Провери нещо на разгънат чертеж.

— Главни тръбопроводи — промърмори Хелър.

Леко промени положението на кораба. После ръцете му посегнаха към пулта за насочване на лазерното оръдие, което монтира само преди часове.

— НЕ! — отчаяно викнах аз. — Не взривявай рафинериите!

Показалецът му натисна бутона за стрелба. Над нас оръдието леко забръмча.

Гледах, вцепенен от ужас. Представях си, че показаната на екрана част от рафинерията ей сега ще потъне в море от пламъци.

Чаках и чаках.

Не избухна!

— Корки, към Втора точка — заповяда Хелър.

— Това е Уилмингтън, щат Калифорния — напомни влекачът.

Преместихме се. Хелър направи същото като преди.

Не забелязвах никакви промени в съоръженията под нас.

— Трета точка — заповяда Хелър.

— Лонг Бийч, Калифорния — потвърди влекачът.

Хелър повтори съвсем точно действията си. — Четвърта точка — подкани той.

— Ел Секундо, Калифорния — съгласи се влекачът.

Хелър неизменно повтаряше процедурата.

— Ей, какво става тук, по дяволите? — не издържах аз. — Нищо ли няма да взривиш?

— Ти май не знаеш какво искаш — отвърна Хелър. — Преди половин час ми хленчеше, че не бивало да ги взривявам.

— Моля те, обясни ми какво правиш.

Той ме изгледа с ъгълчето на окото.

— Ами аз просто поставям фалшив излъчвател на радиация в метала на тръбопроводите. Ако провериш с Гайгеров брояч, стрелката ще изскочи от уреда, но всъщност радиация няма. Ти и без това никъде няма да ходиш, така че мога да ти кажа — Изи разполага с устройството, което изключва фалшивия излъчвател.

Той ми обърна гръб и се зае с работата си. Двамата с влекача направиха съвсем същото на всяка друга скъпоценна петролна рафинерия в света.

Мина ден и половина, докато привършат.

Тогава Хелър отиде да поспи. Сега бяхме над Канада, след като обиколихме цялото земно кълбо.

Аз клечах до тръбата и размишлявах над странните постъпки на Хелър. Ами че той нищо не разрушаваше. Стори ми се твърде непрактично решение. Напълно противоречеше на указанията във всеки учебник на Апарата. Хелър може и да беше Имперски офицер, но въобще не беше подходящ за една истинска организация на действието като нашата. Никакви взривове! Каква небрежност!

Изкъпан, обръснат и с чисти дрехи, той се върна в пилотската кабина. Първо нахрани котарака, после мен. Пак ме прикова към тръбата и се настани в креслото на планетарния пилот. Обади се на Изи, продиктува му телефонен номер и помоли да го свържат, като приближат слушалката до видеофона.

Изи каза на човека отсреща, че някой иска да говори с него и постави слушалката до своя видеофон.

— Обажда се Уистър — каза Хелър.

— Ох! О, миличък Уистър, каква прекрасна изненада! Нали знаеш, че ще ти бъда вечно благодарна.

БЕШЕ МИС СИМЪНС!

— Аз също винаги ще си спомням за вас — увери я Хелър. — Слушайте ме внимателно, имам нещо твърде интересно за вас. Знаете ли, че всяка петролна рафинерия в света излъчва радиация, която може да бъде измерена с прибори?

— НЕ!

— Обаче това е факт. Според мен веднага трябва да изпратите екипите си, за да проверят. Щом доближите някоя рафинерия и Гайгеровите броячи се побъркват от излъчването!

— БОЖЕ МИЛОСТИВИ!

— Ще проверите ли, за да съм сигурен и аз? — помоли Хелър.

— О, Господи! Уистър, ако това е вярно, антиядрените протестни групи във всяка държава ще се надигнат като неукротим ураган!

— Надявах се да е така — сподели Хелър. — Да има демонстрации навсякъде.

— О, ще ги имаш тези демонстрации, Уистър. Благодаря, благодаря, благодаря, мило мое момче! АХ, ТЕЗИ „БИБИПЦИ“!

Тя прекъсна връзката.

— Ой! — промълви Изи.

— Да — потвърди Хелър. — „Ой“ и пак „ой“. Петролните акции ще паднат като неуправляема ракета. Когато се сринат почти до дъното, продавай. И използвай парите, които преведохме на Майсабонго, за да изкупиш до капка петролните резерви на Щатите. После през юли ще купиш всички петролни компании в света за броени центове.

— Ох, мистър Джет, всички наши мечти се сбъдват! Дано Съдбата не се намеси в наша вреда.

— Ще се погрижа Съдбата да си стои настрана — обеща Хелър. — До скоро.

— Сега да довърша последната дреболия и мисията ще приключи успешно — промърмори Хелър.

— Последната дреболия ли? — креснах аз. — О, Богове, та какво още би могъл да направиш?

— Наистина остана нещо незначително. Южният полюс има навика да се мотае насам-натам. Ще трябва леко да тупна планетата, за да й оправя въртенето. Корки, сега се насочи към планетата Сатурн.

Сатурн ли?

Всичко ми се въртеше в главата.

Но можех само да предъвквам отново и отново, че той задвижи заговор, който щеше окончателно да смаже „Октопус“ и останалите петролни компании. Дори пълният им контрол над новините нямаше да овладее неизбежната паника. Ако не успеех да се изплъзна на свобода, свършено беше с Роксентър!

Повторих си какво бих могъл да направя, за да спра катастрофата. Всъщност трябваше само да накарам Роксентър да изстреля спътник-убиец към устройството, приличащо на чадър, после да взриви Емпайър Стейт Билдинг, след това да пусне атомна бомба над държавицата Майсабонго, за да я изтрие от лицето на земята. Накрая можеше да съобщи на трепетно очакващия свят, че рафинериите НЕ СА радиоактивни. Да, напълно бях способен да се справя с това.

Обаче сега поради някаква загадъчна причина потеглихме към Сатурн.

КАК ДА СЕ ОСВОБОДЯ?