Л. Рон Хабърд
Катастрофа (61)

Четвърта глава

Мистър Калико се наслаждаваше на цялото пътуване до Ню Йорк. Джет избираше полети на неамерикански въздушни линии, които не настояваха упорито домашните животни да бъдат превозвани в специални кутии (след като Джет поговори убедително с тях), а стюардесите позволиха на котарака да заеме свободната седалка до Хелър — и до прозореца, откъдето се любуваше на планините и моретата. Освен това мистър Калико хареса храната, и по време на полетите, и в луксозния ресторант през дългия престой в Брюксел. Наспа се в своята част от разкошното двойно легло в хотела.

Хелър пак опита да се свърже с Изи от Белгия. Отговориха му, че линиите са прекъснати. Помоли да прехвърлят обаждането в неговия апартамент. Балмор вдигна слушалката.

— Знаеш ли къде е Изи сега? — попита Хелър.

— Не, сър, не зная, аз също се питам. Беше тук в неделя и очаквахме да дойде отново вчера, за да огледа новите дървета в саксии, които наредиха градинарите. Но не се появи. Нещо лошо ли се е случило?

— Надявам се, че не — отвърна Хелър.

— Но всичко ще се обърка, ако той е изчезнал. Посрещни ме на летище „Кенеди“ с Ролс-Ройса. Ще пристигна в два следобед, в петък.

Съобщи на Балмор номера на полета.

— О, толкова се радвам, че се прибирате у дома. А дамата с вас ли е, сър?

— В момента не — каза Хелър. — Но тя се чувства добре и ви изпраща най-сърдечни поздрави.

— Тя е такова чаровно момиче, истинска американка. Значи два следобед, сър, летище „Кенеди“.

Чак над Атлантическия океан Хелър научи, че котаракът нямало да бъде допуснат с него в страната и трябвало да бъде поставен под карантина за няколко месеца.

— Те старателно пречат на всеки да се приземи обясни той на зверчето. — Борят се срещу посетители с нокти и зъби. Но ние ще ги надхитрим.

Когато слязоха от самолета, Хелър бе напъхал котарака в чантата и дръпна ципа почти докрай, остави само малка пролука за чист въздух.

Живият труп на имиграционната контрола взе паспорта на Хелър, надникна в тайната си книга, за да провери дали Джером Терънс Уистър е издирван от някого, натисна копчета с коленете си, загледа се в скритите си екрани и без нищо да каже, пусна Хелър да мине.

Пред митническата проверка на ръчния багаж се бе събрала тълпа. Откриха ароматизирани соли в чантичката на една стара дама и бяха сигурни, че са попаднали на кокаин. Сега я бяха залепили до стената и я претърсваха придирчиво — типичното посрещане на завръщащите се американски граждани в страната им.

Наредилият се на опашката Хелър се наведе да си върже обувката — щеше да е чудо, ако бе успял, защото обувките му нямаха връзки. Той отвори скритата между многото крака чанта и пусна котарака.

Хелър му прошепна наставленията си, изправи се и застана пред тезгяха на инспекторите.

— Котешка храна ли? — промърмори единият. — Това пък какво е, по дяволите? Внасяш в Америка американска котешка храна? Барни, я отвори тия консерви и виж дали не са пълни с хашиш.

Инспекторът на име Барни отвори кутиите и опита съдържанието им.

— Няма наркотици, само консерванти. Обаче два от тях са обявени за канцерогенни от Министерството на здравеопазването. Налага се да конфискуваме храната.

Хелър им остави консервите. Тръгна напред. Котаракът го следваше безшумно, прикрит от тезгяха. Мина край конвейера с багажа, прибра си сака и излезе във фоайето. Котаракът вече седеше на стол в чакалнята и си чистеше муцунката с лапички.

— Ти и без това вече имаше криминално досие, дълго като опашката ти — каза му Хелър. — Сега си и нелегален имигрант. Но все някой ден ще трябва да влезеш в правия път.

Той прибра котарака в чантата и я метна на рамо.

Навсякъде се виждаха военни.

Балмор го посрещна и пое сака от ръцете му. Хелър го помоли да изчака, докато пак опита да се обади в Емпайър Стейт Билдинг. Линиите все още бяха прекъснати.

Излязоха на паркинга при Ролс-Ройса. Шофьорът поздрави Хелър.

— Ще мина през апартамента да се измия и преоблека — каза му Хелър. — После ще ме закараш до офиса. Мисля, че ще имам доста работа, както се е заплело положението.

— Надявам се да не възникнат нови неприятности — обади се Балмор от предната седалка. — Много се разстроихме от вестта за смъртта на дамата. А мистър Епщайн плака дни наред. Жалко, че мис Джой не дойде с вас. Откакто ни съобщихте радостната новина, че е жива, бяхме много заети с украсата на апартамента. Очаква ви изненада.

— Мистър Епщайн всички ли остави на работа?

— О да, сър. Той не би искал домът ви да бъде занемарен. Надявам се да ви хареса новият му вид, сър.

Провираха се около час по автостради, задръстени от военни колони. Навсякъде личаха белезите на извънредното положение.

Най-после отбиха от булеварда край Сентръл Парк и колата влезе в подземния гараж.

Разтревожен за съдбата на Изи, Хелър пръв излезе от асансьора на последния етаж. Бързо прекоси малкото преддверие и отвори входната врата.

Почти успя да влезе в стаята си.

Нечий глас заповяда:

— Не мърдай!

Хелър рязко се извъртя и очите му се заковаха в цевта на автоматичен „Колт“ 45-ти калибър.

Мъжът с оръжието заяви:

— Арестуван си!

Още двама мъже излязоха иззад ъгъла. Насочиха карабините си към Хелър.

Джет се вгледа по-внимателно. Първият беше армейски капитан. Другите бяха военни полицаи с бели каски на главите.

Балмор влезе и изтърва сака?

— Ох, сър! — ужасено извика той. — Нямах представа!

— Ти не си виновен — успокои го Хелър. — Вероятно онзи тип от имиграционната контрола ги е предупредил.

— Позна от първия път — каза капитанът. — Сержант, изпълнете дълга си.

От библиотеката излезе трети военен полицай, прибра револвера си в кобура и откачи белезници от колана си.

— Почакайте — помоли Хелър. — За какво е всичко това?

— Ти си дезертьор от армията! Не се яви на служба, когато президентът преди два дни обяви обща мобилизация.

— Имах основателни причини!

— Каквито ще да са, не важат при обявено извънредно положение в страната — обясни капитанът. — Завършил си курса за запасни офицери и си знаел много добре, че трябва да се явиш, за да те зачислим в армията. Значи си дезертьор. Ще ти лепнат поне пет годинки. Сержант, белезниците.

— Не припирайте толкова — каза Хелър. — Бях извън страната. Върнах се само преди два часа!

— Хъм — усъмни се капитанът.

— Вярно е, сър — потвърди сержантът. — Нали точно от имиграционната контрола ни съобщиха за него.

— „Бибипска“ работа! — изфуча капитанът. — Уистър, пишеш се голям хитрец. Ще вдигаш шум, а?

— Непременно — увери го Хелър.

— Ще ни затрупат с разни хартийки! — оплака се капитанът. Както съм зает, нямам време да пиша дълги доклади по случая, нито да свидетелствам на процес срещу тебе. Ето какво ще направим. Не забравяй, правя ти услуга като офицер на бъдещ офицер. Намъквай униформата и ще те откараме да те зачислим в армията.

— Веднага ще уредя да изгладят униформата ви. — Балмор бързо нахълта в спалнята. Но след миг изскочи като опарен. — Сър — изскимтя той, — там са набутали цялата прислуга, вързани от глава до пети!

— Освободете ги — заповяда капитанът на сержанта. — Като гледам, това момче няма да окаже съпротива. Както и да е, дори такива като него са нужни на страната сега. Хайде, мистър, да те видя с униформа.

А какво ще стане, когато бъда зачислен на служба? — попита Хелър, разтревожен от изчезването на Изи.

— Ти си от разузнаването, нали така? — каза капитанът. — Сигурно първо ще те пратят в Кемп Дикс. После може и някъде отвъд океана. Кой знае? Не се бъркам в работата на разузнаването. Но за всеки случай си вземи всичко необходимо. Вече си в армията, тоест ще бъдеш, щом вдигнеш дясната ръка да се закълнеш.

— Бях далеч от тук — каза Хелър. — Ще бъдете ли така добър да ми обясните причината за войната?

Капитанът въздъхна.

— Каква ли полза ще има от тебе в разузнаването, щом и това не знаеш. Но засега няма война. Президентът само обяви обща мобилизация. Днес е петък.

Войната ще бъде обявена, щом Конгресът се събере на сесия в понеделник. Тоя път всичко ще изпипат по закона.

— Срещу кого ще воюваме?

— Срещу Майсабонго, идиот такъв! Ония „бибипци“ ни прибраха целия петролен резерв и единственият начин да си го вземем, е да им обявим война и да се позовем на Закона за конфискация на вражеската собственост.

Хелър се олюля.

Едва сега осъзна с какви проблеми се бе сблъскал Изи! Сигурно бе основната причина за наближаващата война!

А самият той се озова в неумолимите лапи на армията и нямаше с какво да помогне!

Знаеше и че не бива да остава на Земята повече от пет седмици. Бавенето щеше да бъде фатално за Императора и цялата база!