Л. Рон Хабърд
Катастрофа (26)

Шеста глава

Моята блестяща идея да го подмамя към трупа на графиня Крек беше на път да се осъществи.

Минахме през виещите се бели кълба дим в хангара, насочихме се към коридорите с килиите. Показвах откъде да завием, но въпреки това Хелър все ме буташе напред.

Стигнахме до края на най-дългия коридор. Шпионката на вратата беше закрита и аз се пречках на Хелър, за да не надникне. Знаех точно какво исках да направя. Незабележимо опипах скрития в якето нож. Колкото и зле да се чувствах, все пак можех да го измъкна светкавично и да го забия в гърба на Хелър, стига да му изскоча отзад. И знаех, че на Хелър му предстои да преживее нов тежък шок.

Набрах комбинацията на ключалката. Открехнах вратата едва-едва, колкото да промуша ръката си и да отключа решетката.

Килията беше осветена съвсем слабо. По пода бяха пръснати парчета от повечето светлинни плочи.

Отворих решетката и отстъпих назад, като рязко отворих и външната врата.

Сега вече бях зад Хелър!

А той веднага влезе в килията.

Стори ми се, че през тавана проникваше ярък слънчев лъч. И под него лежеше нещо тъмно.

Хелър направи четири крачки навътре. Спря и погледна надолу.

Гърбът му беше чудесна мишена!

Ръката ми се прокрадна към дръжката на ножа. Безшумно влязох в килията.

Вдигнах ножа, за да забия острието до гръбнака на Хелър.

БАМ!

Нещо ме удари по главата!

Завъртях се както падах.

Тежка книга отново се стовари върху главата ми.

Срещнах погледа на извънредно разгневената графиня Крек!

Книгата още веднъж ме прасна и загубих съзнание.

Опомних се след няколко минути. В ръката ми нямаше нож, а китките ми бяха стегнати болезнено зад гърба, вероятно с тел.

Хелър седеше на леглото и плачеше!

Графинята беше коленичила пред него, галеше косата му и стискаше едната му ръка.

— Знаех, че ще дойдеш — каза тя. — Когато чух стрелбата, бях сигурна, че моят Джетеро идва.

Той се опита да говори, но от устата му не се чу нито дума.

Газовата маска бе свалена от лицето ми. С облекчение видях, че вратата е затворена. Килията имаше собствена система за подмяна на въздуха.

Накрая Хелър промълви:

— Мислех, че си мъртва. Тези няколко дни бяха най-страшните в живота ми. И когато той ми каза, че си жива, дори не посмях да му повярвам.

Двамата пак се разплакаха и се вкопчиха един в друг.

След време Хелър огледа килията.

— Какво е станало с осветлението? И какво има на пода?

— Струпах кашони и дрехи — обясни графинята. — Опитвах да се кача до тавана, за да изпълзя през шахтата нагоре. Преди няколко дни се случи нещо странно. Горе в шахтата се чу взрив. Доста силен беше и за малко ме зашемети. Разшири дупката и счупи повечето светлинни плочи.

Тя посочи и аз също погледнах към отвора на шахтата, откъдето нахлуваше прашен въздух. Тогава си спомних, че в проекта бях предвидил куки в шахтата, за да не може затворникът да се изкатери в нея. Освен това заложих няколко заряда, които биха убили опитващия се да избяга. Когато Ахмед пусна в шахтата газовата граната, тя просто е възпламенила зарядите и серията от експлозии е изтласкала обратно нагоре отровата. В края на краищата само бяхме разширили шахтата. И ако графиня Крек бе успяла да измъкне куките от стените, щеше да се освободи сама!

— Трябва да те измъкна от тук — заяви Хелър. — За щастие, миналата есен предвидих, че вероятно ще ми се наложи да превзема тази база. Но за нещастие заради една от предпазните ми мерки сега всичко наоколо е потънало в опиумен дим.

Той извади още една газова маска и я даде на графинята.

Наведе се над мен и пак нагласи моята маска на лицето ми.

— Какво ще го правиш? — попита Крек.

Взе ножа от ъгъла, където явно го бе изритала. Погледна ме. Не се и съмнявах какво искаше да направи. Гореше от желание да ми пререже гърлото.

— Дадох му думата си, че ще го върна на Волтар, за да бъде съден — отвърна Хелър.

— Искаш да кажеш, че се прибираме у дома? — сети се графинята.

— Щом се погрижа за още две-три неща и ремонтирам влекача — да, прибираме се. Мисията ми на практика приключи.

— О, това е чудесно! — възкликна Крек. — А когато се върнем на Волтар, имам за тебе най-прекрасната изненада, която би могъл да си представиш!

Въздъхнах с облекчение. Щом кацнем на Волтар, Хелър ще бъде арестуван по някакъв повод. Ломбар ще го довърши!

А тя нямаше на какво да се радва — Имперските прокламации бяха фалшиви и ако се опиташе да ги представи за изпълнение, това би означавало незабавната й екзекуция.

ВДЪХНОВЕНИЕ!

Как да уредя нещата така, че наистина да представят прокламациите и Ломбар да получи повод веднага да се отърве от тези двамата?

О, още не бях победен. В никакъв случай!

Щях да се разплатя с тях за всички отвратителни неща, които ми сториха!