Л. Рон Хабърд
Катастрофа (29)

Девета глава

Прекарах тежка безсънна нощ. Двама стражи от базата смениха котарака. Просто седяха с пушки на коленете, гледаха ме и нищо не казваха.

Младият доктор Прахд Битълстифендър, същият доктор Мохамед Ататюрк, влезе в стаята. Носеше табла с инструменти. Посочи на стражите да излязат и те застанаха отвън.

Прахд затвори плътно вратата, след което каза най-възмутителното нещо, което съм чувал през живота си:

— Аз съм ваш приятел.

Изсъсках. Ако не бях вързан, щях да му откъсна гръкляна!

— Хайде, не се вълнувайте толкова — посъветва ме Прахд. — И без това прекарах ден и половина в изтощителни занимания. Нямате представа колко се нервира човек, ако трябва да оперира с насочен към него бластер.

— И кой е допуснал грешката да не те застреля? — заядох го аз.

— Хайде да не се държим толкова враждебно, бива ли? Имперският офицер Хелър почти бе опрял грамаден ръчен бластер в главата ми, докато отстранявах двете следящи устройства от главата на графиня Крек, а когато тя се възстанови, стоеше с пушка в ръце, докато оперирах него. Сега вече нямат чужди тела в главите си. Доволен съм. Да знаете, те са много приятни хора, за разлика от някои други мои познати.

— И защо изведнъж си станал мой приятел? — свирепо попитах аз.

Прахд не ми отговори.

Разкопча един от ремъците и премести ръката ми, за да огледа ребрата. Провери превръзките на раните ми. После инжектира заздравяващ разтвор. Все едно ми вля течен огън!

Отново нагласи превръзките и закопча ремъка. Чак тогава ме погледна.

— Има всякакви приятелства — отвърна Прахд. — Тази сутрин ви спестих още много неприятности.

— Едва ли мога да закъсам повече, отколкото в момента! — изчегърта гласът ми.

— О, според мен е напълно възможно — каза Прахд.

Погледът му не предвещаваше нищо добро за мен.

— Помните ли, че сложих нещо в костта на черепа ви по ваша молба? — подхвана докторът.

Напрегнах се.

— Е, тогава не ми казахте какво е то. Но у мен не остана никакво съмнение, че не искате никой да знае за операцията.

Изпотих се. Говореше за прекъсвача, който пречеше на всеки хипношлем в базата да ми въздейства.

Без този прекъсвач щях да съм като глина в ръцете на графиня Крек!

— Те ме разпитваха — продължи Прахд. — Искаха да знаят дали съм присаждал още някакви устройства на когото и да било. Чуйте ме добре — вчера сте дал още едно лъжливо обещание на сестра Билдирджин. Не вярвам, че имате намерение да преведете пари за здравните фондове или откупа. Дори не вярвам да възстановите джамията, която взривихте.

— Ти ми говориш за милиони долари! — изръмжах насреща му.

— Не, говоря за онова нещо в черепа ви. Нали разбирате, не споменах за това пред офицер Хелър и графиня Крек.

— Изнудвач! — креснах аз. — Прасе такова!

— Е, с каквито се събереш, такъв ставаш, нали? — отбеляза Прахд, докато прибираше инструментите си. — Иначе казано — доста научих, докато работих за Апарата. Вие бяхте чудесен учител.

— Значи няма да им споменеш за онова нещо в главата ми, стига аз да…

— Стига да си изпълните задълженията — довърши Прахд. — Честно казано, нямам представа какво е устройството. Но вас познавам твърде добре. Затова ще продължа да ви прикривам под предлог, че спазвам професионалната тайна. Офицер Хелър искрено се стреми да оправи бъркотията, която направихте, а щом вече съм лекар от Флота, мой дълг е да му помагам с всички сили.

Зелените му очи гледаха толкова невинно, че бих го удушил веднага, стига да можех.

— Значи няма да му кажеш! — изсъсках.

— Значи няма да му кажа — съгласи се Прахд. — А вие поне веднъж ще спазите обещанията си. Така за всички ще е по-добре. Споразумяхме ли се?

Не можех да говоря, защото зъбите ми скърцаха.

Но успях да кимна.

Прахд си отиде доволен.

Мрачният ден се точеше безкрайно. В ранния следобед стана още по-лошо — една пойна птичка се настани в храстите пред прозореца и най-безгрижно записука. Знаеше, че съм вътре и го правеше напук.

После ме връхлетя поредното злощастие.

ГРАФИНЯ КРЕК!

Влезе преливаща от жизненост, с модерна прическа, с бледосин тоалет, подхождащ на цвета на очите й. Съвършенството се нарушаваше само от лепенката на челото. Не бе обула подкованите си ботуши, но пък носеше кутия.

Стражите излязоха, а тя остави кутията до краката ми на леглото.

— Съвсем новичък е — каза тя. — Специално за тебе.

Извади хипношлем и се зае да го проверява.

Това беше първото доказателство, че Прахд наистина бе премълчал за устройството, което присади в главата ми, иначе Хелър щеше да се сети за какво служи. Нали вече видя загадъчно включилия се алармен сигнал във влекача. А щом графинята се канеше да нахлупи хипношлема на главата ми, несъмнено нямаше представа, че не може да ми въздейства. Прекъсвачът в черепа ме предпазваше от хипноза.

Тя дори не си направи труда да ми обяснява, просто сложи шлема на главата ми и го включи.

— Сън, сън, сладък сън — каза тя.

Затворих очи и се престорих, че шлемът работи.

— А сега, Солтан, отговаряй искрено на въпросите ми. Какво стана с внушенията от миналата година да не причиняваш вреда на Джетеро?

Знаех как да я изиграя. Промърморих:

— Шарлатанинът.

— Разкажи ми всичко.

— Беше ми зле и отидох при един лекар от бордеите. Той ми обясни, че съм бил подложен на внушения, откри какви са те и ги премахна.

— Аха — промълви графиня Крек. — А защо беше способен да причиняваш зло и на мен?

— Стараех се да не правя почти нищо. Освен това ви спасих от самолета, който терористите взривиха.

Дори не смеех да примижа, за да видя изражението й. Последва дълго мълчание.

— Добре — рече най-сетне тя.

Едва сдържах ликуването си. Тя се хвана на въдицата!

— Сега ме слушай внимателно. Всичко, което хипнотизаторът ти е казал, не е вярно. Вече ще внимаваш много да не правиш нищо лошо на Джетеро или на мен. Ще споделяш с нас всичко, което според тебе ще ни помотае. Ако не ме послушаш, ще се чувстваш ужасно и главата ще те заболи непоносимо. Разбра ли?

— Да — глухо отвърнах аз.

— Освен това не бива да бягаш от нас. Ако се опиташ, ще усетиш, че краката ти изгарят в пламъци. Разбра ли?

— Да.

— Виж какво, Джетеро е толкова добър, че полага усилия да оправи нещата, които си причинил на тази планета. Аз ти заповядвам недвусмислено да изпълняваш всичко, което той ти каже. Разбра ли?

— Да — потвърдих, но това никак не ми хареса.

Ако започна да упорствам, тя ще се сети, че хипношлемът не ми е подействал.

— Ако не го послушаш, веднага ще усетиш напъни за повръщане. Разбра ли?

— Да отговорих, но вече кипях от яд.

Да я „бибипам“! Тя ме напъха в капан!

— Когато се събудиш, ще се почувстваш много по-добре. Ще изпитваш силно желание да помотаеш на Джетеро в опитите му да те върне към нормалния живот. Сега ще забравиш, че аз съм ти внушила това и ще бъдеш уверен, че това са собствените ти мисли. Твоите рани ще заздравеят бързо. Когато се събудиш, ще помниш, че точно заради тях съм те подложила на хипноза. Раните ще заздравеят бързо. Ще ми благодариш, че съм ти помогнала. Разбра ли?

— Да.

Тя изключи шлема и го махна от главата ми.

— Събуди се.

Грижливо овладях гласа си, за да не проличи бушуващата в мен ярост.

— Благодаря, че ми помогнахте.

Тя прибра шлема в кутията и излезе.

Дълги минути не можех да спра псувните, изливащи се от устата ми. Хвана ме в капан! Бях принуден да се подчинявам на Джетеро Хелър, иначе двамата щяха да се досетят, че шлемът не е работил и бързо щяха да ме превърнат в обезобразен труп.

Всички се бяха обърнали срещу мен. Прахд, базата, хората в Турция, дори пойната птичка пред прозореца.

Свирепо се заклех пред всеки Бог, за който бях чувал, включително Исус Христос, че ще си уредя сметките с всички и с всеки поотделно!

Въобразяваха си, че съм напълно безпомощен. Но не подозираха, че можех да си послужа с цялата мощ на Волтарианската конфедерация, стига само Хелър и Крек да ме отведат у дома.

Въртях се и се гърчех до късно през нощта. И през тези мрачни часове стигнах до решение. Докато сме още на тази планета, ще напрегна докрай хитростта си. Ще се преструвам, че изпълнявам всяка заповед на Хелър. Само се надявах да не прекалява.

Трябваше да направя всичко възможно, за да го върна на Волтар.

О, ако знаех само на какви страдания щеше да ме подложи на другия ден! Предстоеше ми да се уверя, че всичко лошо, което съм мислил за него, е било самата истина!