Л. Рон Хабърд
Катастрофа (45)

Четвърта глава

Съзнавах, че поемам в свои ръце насоката на живота си. Братовчед ми сър Чал, доста по-възрастен от мен, упорства в намерението си да ме направи чиновник в архива на Имперския астрографски институт. Държанието му може да подлъже всеки. Обикновено изглежда мечтателен и равнодушен към житейските грижи, но може да се спусне на земята твърде бързо, ако обстоятелствата го изискват.

Овладях своите бушуващи нерви и отлетях към куполообразното здание на института, разположено южно от града. Питах се каква ли линия на поведение би избрал един репортер-детектив? Небрежност? Лукавство? Чар? Откровеност?

Реших да опитам с лукавството. Отидох в канцеларията, където работеше чиновник, познаващ ме от времето, когато ходех прав под масата. Казах му:

— Флипър, би ли могъл да ми дадеш някакви стари карти? Искам да си подбера украса за кабинета. Но да е нещо старинно.

— О, няма проблем, млади Монте — отговори той и посочи един страничен коридор. — Чекмеджетата с номера от 35 до 190. Но после ела при мен, за да сме сигурни, че не си взел някоя карта в единствен екземпляр.

Започнах да ровя из чекмеджетата и да вадя карти. Макар и отпечатани на плоски листове, даваха триизмерно изображение на сложните планетни системи. Някой дори бяха украсени по краищата с мънички чудесни рисунки на типични за планетите дървета и животинки. А на една от картите оптическа илюзия сякаш задвижваше планетите по техните орбити и в небето преминаваше комета. Стори ми се особено любопитна. В следващия миг отказах да повярвам на очите си.

ПЛАНЕТНАТА СИСТЕМА БЛИТО!

И без никаква възможност за съмнение погледът ми се спря на Блито-3!

Нахлух в кабинета на моя братовчед. Той вдигна глава.

— Я виж ти, Монте! Сигурно идваш да те назначим на работа.

Предварително се бях подготвил за опасностите, дебнещи ме зад тази врата. Побързах да размахам картата.

— Братовчеде Чал! Тук има планета, която въобще не е спомената в книгите, издадени от правителството. Блито-3!

И той веднага се спусна от мисловните си облаци, за да стъпи здраво на земята.

— Каква планета?

— Блито-3! — повторих аз. — Която местните хора наричат „Земя“! Всички одобрени от властта текстове я премълчават, но на картата е показана!

Той се намръщи.

— Дай да видя. Брей, тази карта е от много стар тип. Такива не издаваме поне от хиляда години.

— Но планетата е отбелязана! — Докоснах точицата с пръст и тя се завъртя около своето слънце. — А нито един съвременен текст не казва нищо за нея.

— Старите карти са неточни. И не са осигурявали надеждни данни за космонавтите. Някои посоки са сгрешени с цели ъглови минути.

— Да, но тази неточност едва ли е стигнала и до включване на цяла планета!

— Дай ми тази карта — каза той.

Чудна работа, нали вече беше в ръцете му. Не ми хареса мрачната нотка в гласа му.

Той се запъти към канцеларията.

— Кой даде тази карта на Монте?

— Аз — призна си Флипър.

— Флипър, — изрече сър Чал. — От известно време мисля над въпроса дали нямаш нужда от освежаване на професионалните си умения. Ще издам заповед за включването ти в някоя изследователска експедиция, при това незабавно.

Флипър ме изгледа укорително.

Сериозна разправия предизвиках. Мина цял час, докато се свържа с леля си Бле и я накарам да се обади на съпруга си Лорд Крос, който да спре заповедта в Имперското кадрово управление и да изпрати Флипър като библиотекар в някое от нашите родови имения. Иначе щях да се чувствам толкова гузен, сякаш са оставили отрязаната глава на Флипър на коленете ми.

Не ми позволиха да задържа онази карта. Но се сдобих с нещо друго. С увереност.

ДА, ИМАШЕ ПРАВИТЕЛСТВЕН ЗАГОВОР НА МЪЛЧАНИЕТО ЗА БЛИТО-3!

Убедих се и в друго — професията на репортера-детектив криеше сериозни опасности!

Но вече виждах името си изписано в небето над Волтар. Кошмарните мисли за Модон отстъпиха по-назад в съзнанието ми.

Но каква ли трябваше да бъде следващата ми стъпка?