Л. Рон Хабърд
Катастрофа (58)

Първа глава

Хелър попита влекача:

— Къде се намираме в момента?

— Височина шестстотин мили, набираме скорост. Имаше едно запитване за посоката и целта на полета, после никой не прояви интерес. Моля ви да затворите антирадиационните покрития на илюминаторите. Скоро ще навлезем в долните слоеве на магнитосферата.

Хелър изпълни съвета на робота.

— Някакви други опасности? — осведоми се той.

— Ако продължим по този курс, ще доближим ненужно луната Найко.

— Ами добре, заобиколи я — съгласи се Хелър.

— Най-добре да решите накъде ще се насочим — пожела влекачът. — С това голямо ускорение кой знае къде ще се озовем.

Хелър се върна в медицинския кабинет. Графинята вадеше още одеяла от шкафовете и грижливо завиваше Императора.

— Мисля, че е заспал, но е твърде неспокоен.

Джет отново опипа пулса на съсипания човек.

— Струва ми се, че сърцето му е много слабо, а пулсът е неравномерен. Нуждае се от по-компетентна помощ, отколкото можем да му окажем.

Хелър влезе в пилотската кабина. Включи радиостанция и я нагласи на полицейските честоти.

Незабавно в кабината гръмна нечий глас:

— … Да бъде застрелян на място. Внимание, до всички патрули и полицейски управления. Издадена е заповед за общодържавно издирване на Джетеро Хелър, Ранг X, боен инженер от Флота, опитал се да убие Ломбар Хист, Шеф на Апарата и държавен министър. Офицерът е въоръжен и опасен. Заповедта недвусмислено изисква да не поемате никакви рискове. Да бъде застрелян на място. Внимание, до всички патрули и полицейски управления. Издадена е…

Графиня Крек чу съобщението.

— Но как е научил, че ти си бил там?

Хелър завъртя глава.

— Вече няма значение. Важното е, че в ръцете ни е един тежко болен човек, а аз с нищо не мога да му помогна. Не бива да замесвам Флота в тази история.

Императорът беше особено неспокоен, измъчваха го спазми и гърчове. Ръката му се изметна изпод одеялото. Хелър я зяпна. От вътрешната страна кожата беше покрита с белези от убождания.

Хелър вдигна другата ръка и я разгледа. Беше още по-зле.

Джет пусна ръката и сграбчи малко фенерче. Вдигна клепача на едното око. Взря се в зеницата, после остави фенерчето.

— Хероин! — промърмори той.

— Какво?

— Виждал съм вече човек в такова състояние. Мери Шмек.

— Кой? Пак ли някоя жена?

— Няма значение. Онази нещастница умря. И то само защото не можа да си намери доза за едно боцкане.

Графиня Крек недоумяваше.

— Това пък какво означава?

Джет не отговори на въпроса.

— Хист е пристрастил Императора към хероина. Не знам дали не му е пробутвал и други дроги. Но вече проявява всички симптоми на лишен от отровата си наркоман и не знам дали на тази възраст сърцето му ще издържи.

— О, горкичкият! Не ме интересува дали ще подпише прокламациите. Джетеро, не го оставяй да умре така.

Хелър постоя объркан; но изведнъж лицето му светна.

— Я подръж тази кислородна маска на лицето му — помоли той. — Ей сега ще се върна.

Стори му се, че намери временно решение. Бе донесъл от Земята проби хероин, опиум и амфетамини, но ги остави на Круп, за да ги предаде на Бис. Но се сети, че в деня на отлитането им от Волтар, Грис си носеше някакви наркотици. Хелър влезе в каютата му и отвори сейфа и шкафовете. Надеждите му се сгромолясаха. Всичко беше изпразнено.

Помисли дали Грис не е скрил запасите на друго място и започна да търси в съседната кабина, заемана преди от капитан Стаб. Не бе изхвърлил нищо от каютите на антиманкосите. Отвори сейфа.

МНОЖЕСТВО ПАКЕТИ!

Амфетамини, морфин и хероин!

Стаб също е бил наркоман!

Бързо прегледа сейфовете в останалите каюти.

Всички антиманкоси са били наркомани!

Награби колкото можа от пакетчетата и се върна в медицинския кабинет.

— Сетих се! — каза на графиня Крек. — Ами сега, в името на Небесата, как да приготвя тази гадост?

— Нима ще му инжектираш отрова? — стъписа се графинята.

— Е, това е твърде причудлив начин да служа на своя Император, но засега е единственият, който ще го предпази от непоносимо състояние. Ако не направя това, той ще се събуди, ще го обливат горещи и студени вълни, ще усеща ужасни болки в краката и най-вероятно сърцето му няма да понесе напрежението. Ще го налегне треска, ще започнат напъни за повръщане, а накрая почти сигурно ще умре.

Опитваше се да си припомни прочетеното по време на престоя си във ФБР. Едно нещо се загнезди в мислите му като трън — ако Мери Шмек си бе получила дозата, нямаше да умре.

Намери метална купичка. Пъхна я в стерилизатор. После наля в нея малко вода и я кипна над малка горелка. Въобще не беше сигурен, че спазва процедурата и се плашеше от опасността да прекали, защото дори не знаеше какво количество хероин да използва за дозата. Отвори едно хартиено пакетче и се увери, че съдържаше необходимото вещество. Поръси малко кристален прах във водата и изчака да се разтвори.

— Сигурен ли си, че знаеш какво правиш? — попита графиня Крек, защото очевидното му колебание беше твърде неприсъщо за Хелър.

— Не. Знам само, че иначе до утре тук ще има един мъртвец. Вземи този маркуч и го стегни около мишницата му.

Хелър взе импулсен инжектор от чекмеджето и изтегли течността в кухината.

Потърси изпъкнали вени по ръката на стареца. Всички до една бяха свити и сплескани. Посочи на графинята да отвърже маркуча. Помоли я да го стегне на бедрото. И там не изпъкнаха вени.

Хелър дълбоко си пое дъх и просто изстреля съдържанието на инжектора в мускулите на крака.

— Сега можем само да се надяваме. Не знам до какви дози е стигнал. Не знам и дали мускулната инжекция ще свърши работа. Дори не знам дали не съм го отровил със свръхдоза. Наблюдавай го и му давай да диша кислород.

— Каква опасност! — въздъхна графиня Крек.

— Да, но най-опасно е нищо да не предприемем.

Не смееха да дишат.

Мятането на Императора постепенно затихна. Дали пък не изпадаше в кома?

Хелър опипа пулса му. Трудно долавяше някаква разлика, но му се стори, че се засилва. Старецът вече не дишаше толкова измъчено.

Но дали дозата щеше да се окаже прекалена?

Клепачите на изнемощелия мъж потрепнаха. Той отстрани кислородната маска от лицето си. Не беше лесно да разгадаят изражението на съсухреното лице. Приличаше на мумия. Императорът ги погледна. Изпусна дълга треперлива въздишка и затвори очи.

Хелър следеше пулса и се вслушваше в дишането му.

— Просто заспа. Ще ми се някак да го накараме да хапне.

— Ако се събуди, ще опитам — предложи графиня Крек. — Но има нужда от много по-сериозна помощ.

— Наистина е така — съгласи се Хелър, — но щом Ломбар Хист е стигнал да такова падение, ще направи всичко възможно, за да докопа отново Императора. А Негово Величество беше уверен, че го очаква неминуема смърт. Освен това не вярвам в Конфедерацията да се намери дори един лекар, който е способен да лекува наркотична зависимост. За тях това е непозната територия. И не можем да кацнем на никоя планета в границите на Конфедерацията…

Изведнъж двамата се спогледаха. И възкликнаха в един глас:

— ПРАХД!