Л. Рон Хабърд
Катастрофа (19)

Осма глава

Гигантските времеви двигатели „Бъдеще-Минало“ запълваха с грохота си дребния корпус на влекача, теглещите мотори виеха. Милиарди тонове сребрист лед прелитаха милиони мили през мастиленочерното пространство. В един момент от пътешествието достигнахме половината скорост на светлината. После влекачът се завъртя и започна да забавя. Сега отново бяхме обърнати с кърмата към ледените парчета, изминали почти цялото разстояние, но все още бяхме далеч извън орбитата на земната Луна.

Хелър усърдно изчисляваше разни неща като въртенето на Земята около оста й и координатите й спрямо Слънцето. Два-три пъти се наложи да променя по малко скоростта, накрая остана доволен от курса на сближаване с планетата.

Земята вече беше не само една от ярките светлинни точки в небето, а започваше да придобива форма. Ясно виждах границата между деня и нощта по повърхността й.

Хелър изчака, докато намалихме разстоянието до около четирикратния радиус на въртене на Луната, тогава остави настрани изчисленията си. Ние и ледът все още летяхме с твърде висока скорост, според мен.

— Корки, провери тези изчисления — Хелър му ги продиктува. — Как ти се струва?

— Сър, цялата тази маса ще удари по северния полюс на планетата под ъгъл тридесет и три градуса, в южна посока по меридиан 36.5 градуса. Чрез жироскопна прецесия ударът леко ще измести въртенето на вътрешното планетарно ядро и магнитните полюси ще се ориентират по-близо до оста на въртене.

— Какво е заключението ти за крайния резултат? — продължи Хелър.

— Ще бъде отстранено движението на южния полюс из моретата и предотвратено наводняването на цели континенти. Има и неприятна вероятност — да улучим някои бели мечки.

— Благодаря. Моля те отново да провериш последните маневри.

— Ами сър, според мен ще трябва още веднъж леко да натиснем леда надолу, точно преди да го пуснем при навлизането му в атмосферата. Иначе плътните въздушни слоеве може да смекчат нежелателно удара. Какво ще предприемем относно белите мечки, сър? Да излъча ли предупреждение?

— Те и без това са измрели — увери го Хелър. — На северния полюс няма никакви заслужаващи внимание форми на живот.

— Благодаря, сър. Ще нанеса поправка в наличните данни. Сър, моят 124-ти мозък подава алармен сигнал. Точно пред нас се наблюдават магнитни смущения, на около половин милион мили от планетата. Изображението е на тринадесети екран.

Точно така си беше! Смущенията личаха ясно.

ЛЕТЯЩОТО ОРЪДИЕ!

Бе се издигнало далеч над Земята, за да ни пресрещне.

— Да гръмнат дано — пожела им Хелър. — Не ги очаквах толкова скоро. — Взе микрофон и заговори в него: — Викам кораба на Апарата.

Никакъв отговор. Хелър провери дали наистина предава на вълната, използвана от корабите на Апарата.

— Тук е Влекач Едно, „Принц Кавкалсия“, зачислен към Външното управление. Тегля товар. Не желая да ми пречите.

Никакъв отговор. Хелър опита отново:

— Кораб на Апарата, тук е Джетеро Хелър, Ранг X, от Волтарианския флот, изпълнявам заповеди на Великия съвет. Нареждам ви да се отклоните от сегашния си курс и да не пречите на обработката на товара.

Никакъв отговор! А би трябвало да му се обадят. Ние се връщахме към планетата, а нали пилотите-убийци трябваше да предотвратят само нашето бягство.

Изведнъж в съзнанието ми изплува увереността, че пилотите-убийци също са получили заповед да ликвидират Хелър!

Летящото оръдие летеше неотклонно към нас.

— Ох, гръм и мълния! — възкликна Хелър. — Не мога точно сега да зарежа този товар! Двамата смахнати слабоумници ще предизвикат катастрофа!

Остави микрофона. Превключи всичко на ръчно управление. Очаквах да се освободи от ледената грамада, за да избягаме.

Но той не го направи! Този упорит кретен искаше да осъществи докрай проекта си!

И нямахме никакво оръжие!

Смъртоносният кораб много бързо нарастваше на нашите екрани. Хелър дръпна лоста за откриване на илюминаторите. Ето го и летящото оръдие! Леко вляво от носа на влекача. Виждаше се добре и с просто око — пилотите-убийци най-пренебрежително бяха забравили да изключат сребристото покритие на своя кораб.

За тях сигурно бяхме невидими, освен по предизвиканите магнитни смущения в пространството. Но теглените от влекача ледени парчета издаваха къде бяхме.

Хелър се пресегна към плочите на тавана, завъртя регулатор и натисна бутон. Не можех и да си представя какво правеше. Нямахме оръдия.

Внезапно на хиляда ярда пред нас се появи още един кораб!

Стъписах се.

Изглеждаше същински близнак на Влекач Едно!

Значи затова бе поставил второто устройство до лазерното оръдие!

Очевидно представляваше генератор на електронни илюзии, толкова често използван на Волтар при празненства и представления.

Но за пилотите-убийци влекачът просто бе включил сребристото си покритие.

Летящото оръдие се завъртя.

ИЗСТРЕЛ!

Високо над илюзията.

ВТОРИ ИЗСТРЕЛ!

Този път мина отдолу.

ТРЕТИ ИЗСТРЕЛ!

И точно в средата на несъществуващия влекач изригнаха пламъци!

Хелър натисна превключвател. Илюзията изчезна.

Затаил дъх, аз се вкопчих в надеждата, че се отървахме.

Ако късметът беше на наша страна, летящото оръдие щеше да се завърти към повърхността на планетата, а пилотите-убийци щяха да останат доволни от добре свършената работа.

Моля ви, махайте се, молех ги безгласно. Моля ви, позволете да бъдете измамени и ни оставете на мира.

Но в следващия миг долових какво не беше наред. Старшият пилот явно забеляза, че след изстрела не се разхвърчаха никакви парчета! Или сам се е сетил, или приборите са му подсказали, че не е стрелял по истинската мишена.

Сега завърташе кораба и макар да беше на десет мили от нас, струваше ми се, че можех да надникна в дулото на грамадното оръдие. Пак беше засякъл излъчваните от влекача смущения!

БЛЯСЪК!

Влекачът се разтресе.

УЛУЧИХА НИ!

Внезапно двигателите „Бъдеще-Мйнало“ запищяха пронизително.

Сякаш бяхме изхвърлено от прашка камъче!

Въртяхме се неспирно в пространството.

Обади се Корки:

— Повреда! Повреда! Нашите дърпащи мотори не работят! Загубихме контакт с товара!

Далечната повърхност на планетата сякаш ни връхлиташе.

Хелър рязко изключи главните двигатели и бутна докрай регулаторите на планетарните.

Спирахме с максимална мощност!

Земята остана на същото разстояние цели три секунди, после отново започна да се смалява.

Пръстите на Хелър трескаво шареха по контролното табло.

Сега носът на влекача се завъртя към огромната ледена маса.

Вдясно от нас се разтвори зеленото цвете на експлозията.

Летящото оръдие стреляше по нас. Сега виждах и него вдясно от леда.

Хелър отклони влекача към мястото на взрива. Поредният изстрел мина вляво от нас.

— Да се гръмне дано! — промърмори Хелър. — Този е по-добър стрелец!

Рязко зави вляво.

Вече знаех, че се борим с главния пилот-убиец. Да, той беше по-добър стрелец. Специалист по унищожението на кораби, опитващи се да избягат от битката. Този невъоръжен и беззащитен влекач за него беше истинско забавление.

Летящото оръдие все повече доближаваше устремно летящата купчина ледени парчета.

Хелър накара влекача да направи рязък скок вдясно. Взривът блесна там, където бяхме само преди частица от секундата.

Хелър ускори и спря рязко. Експлозията намери точката, където трябваше да бъдем!

— Твърде добър е! — призна Хелър. — При това се ориентира само по магнитните смущения!

Хелър светкавично отклони влекача в друга посока. Летящото оръдие беше само на една миля от нас.

Ръката на Хелър натисна бутона за стрелба.

Електронната илюзия на влекача се появи вдясно от оръдието, между него и крайните ледени буци.

Пилотът-убиец завъртя кораба си натам!

По другите екрани следях как се носим бясно надолу към северния полюс на Земята, битката се движеше с шеметната скорост на ледената грамада.

Оръдието стреля!

Лъчът мина безпрепятствено през илюзията и хиляди тонове лед се разхвърчаха във всички посоки.

Хелър направи няколко маневри с влекача.

Илюзията като че упорито опитваше да намали разстоянието до летящото оръдие.

Пилотът-убиец пак стреля. Още лед се пръсна навсякъде.

Илюзията сякаш опитваше да се долепи с летящото оръдие.

Пилотът-убиец явно си помисли, че вече трябва само да завие, да долепи дулото до влекача и да натисне спусъка.

Ускори към илюзията!

Хелър леко докосваше тук-там контролното табло.

Илюзията сигурно закриваше целия преден обзор на пилота-убиец! Но ние виждахме всичко отстрани.

Приборите на летящото оръдие се бяха вкопчили само в илюзията, а пилотът разчиташе само на тях, без да е открил илюминаторите си.

Неговият кораб вече догонваше илюзията!

Хелър я местеше така, че винаги да е пред носа на летящото оръдие.

Изведнъж осъзнах, че фалшивият влекач вече навлизаше сред ледените парчета.

А летящото оръдие връхлетя след него.

ОГРОМЕН ГЕЙЗЕР ОТ ОРАНЖЕВИ И ЗЕЛЕНИ ПЛАМЪЦИ!

Летящото оръдие се заби в леда и избухна.

Горящите отломки се рееха до неотклонно летящата към целта си замръзнала вода.

Прицелените в Земята милиарди тонове лед вече бяха неуправляеми.