Л. Рон Хабърд
Катастрофа (53)

Трета глава

Отново полетяха в небето, твърде бързо и надалеч, за да ги достигнат оръдията от земята. Хелър не отделяше очи от екраните, за да се увери, че наоколо няма пространствени смущения от преследващи ги кораби.

Графиня Крек измъкна прокламациите изпод ризата си. Отвори плика и се загледа в тях. Едната въздаваше почести на Джетеро за успешно изпълнена мисия и му осигуряваше безопасен пост в Имперския щаб — и без това бе служил като боен инженер три пъти по-дълго, отколкото бе обичайно. Беше крайно време да се заеме с някаква по-тиха и спокойна работа, докато е още жив и здрав. Другата прокламация й връщаше гражданските права. Без този документ щеше да си остане никоя, всеки имаше право да я убие, без да понесе никакво наказание. И не можеше да се омъжи. Дори й връщаше родовите имения на Манко, отнети навремето с юридически увъртания.

Двете прокламации изглеждаха толкова красиви с пищния си краснопис и печати, а едната дори носеше подписа на Клинг Надменни. Графинята не подозираше, че тези фалшификати са изработени от подчинени на Грис. Колкото и сръчни да бяха фалшификаторите, прокламациите не бяха регистрирани в канцеларията на Дворцовия град и всеки, осмелил се да ги представи за изпълнение, щеше да бъде заловен и екзекутиран незабавно. Грис умееше да заличава следите си. Дори бе заповядал фалшификаторите да бъдат убити.

— Я ги погледни — каза графиня Крек. — Не си ли струват рисковете?

Джет се откъсна от екраните. Прочете документите и ги провери внимателно. Не забеляза нищо нередно. И все пак тези внушителни документи бяха свързани с Грис.

— Много са хубави — призна Хелър. — Ще си ги окачим в пещерата, където ще се крием.

— О, Джетеро, цялото ни бъдеще зависи от това. Принудена съм да настоявам — трябва да ги представим за изпълнение.

— КАКВО? — изуми се Хелър. — След като забихме в земята Ломбар Хист? Сигурно и в този момент преравя цялата планета, за да ни намери.

— Джетеро, той въобще не знае, че сме били ние. За него това беше само един непознат кораб.

— Съмнявам се. Нали излъчвателят показа изображението на влекач.

— Но той дори не знае, че си се върнал. Грис е мъртъв. Как ще се досети, че бяхме ние?

— Бих се обзаложил, че вече ни издирват.

— Не вярвам — заяви графиня Крек. — А и съобщението за такова издирване няма да стигне до Императорския двор. Стражата там не се занимава с всекидневните грижи на полицията.

— Я почакай! — спря я Хелър. — Нима предлагаш да отида право в двореца?

— Докато бях затворена в онази килия, имах достатъчно време да се запозная с всички закони, включително и с дворцовия протокол. Един Имперски офицер винаги има право да поиска аудиенция при Императора.

— Госпожице, може да е написано такова нещо, но през последните десет хиляди години нито един офицер не е пожелал да се срещне лично с Императора.

— Но все пак имаш това право. Кажи им да проверят в Кодексите.

— Значи искаш да вляза и да кажа: „Хайде Ваше Величество, събудете се и подпишете ей тук, най-отдолу“?

— Във влекача имаш парадна униформа. Нали я беше облякъл, когато излетя от Волтар към Земята. Даже и звездата ти на доброволец „Петдесет бойни задачи“ е закачена на нея.

— О, не! Посред нощ!

— Хората постоянно тичат при Императора с лоши новини. Имаш пълното право да влезеш и да му кажеш: „Здрасти, здрасти! Добра новина! Зная, че Ваше Величество проявява интерес към Мисия Земя. Ами че тя е успешно завършена. Подпишете!“. И дори да са пуснали заповед за издирването ни, ако побързаме, можем да си свършим работата, преди в Дворцовия град да са научили какво е станало. Тогава ще бъдем в безопасност.

— Олеле! — промълви Хелър. — Ти си по-щура дори от боен инженер. Забрави за тази идея!

— Джетеро, като твоя бъдеща покорна съпруга, длъжна съм да тропна с крак и да настоявам!

— О, Богове и Дяволи! — възкликна Хелър. — Ако това е покорство, готов съм да се справя с всеки тиранин! — Той се засмя. — Но ще ти покажа, че не съм някой надут мъжкар, както казват на Земята. Щом си готова да поемеш този риск, съгласен съм. Но искам да бъде записано в семейния архив — „Правя това, само защото най-пламенно мечтая да се оженя за любимото си момиче“.

— О, Джетеро!

Тя обви врата му с ръце и го целуна.

Влекачът се обади:

— Сър, предупреждавам ви, че пулсът и кръвното ви налягане достигнаха необичайни стойности.