Л. Рон Хабърд
Катастрофа (6)

Втора глава

Джийб се наведе над тялото пред стъпалата. Виждах го ясно.

Внезапно се изправи и закрещя към влекача:

— Ей, това не е…

Остър съскащ пукот!

Джийб се разпадна! Средата на тялото му липсваше!

Побързах да отстъпя във вътрешността на кораба.

— СНАЙПЕРИСТ! — нададе вой Стаб. — Ето го! Ето го! Да го очистим!

Сочеше екрана. В инфрачервената светлина се виждаше човек с пушка до отсрещния край на къщата.

Вторият инженер изскочи през люка, трескаво бърникаше регулаторите на визьора. Знаех какво правеше. Нагласяше го за прицелване в инфрачервени лъчи.

Притича двадесет и пет ярда настрани.

Хвърли се зад един храст. Насочи оръжието си и стреля. Лъчът на бластерната пушка не се вижда, но потоци смъртоносна енергия се забиха в мишената.

Но Стаб отново заби пръст в екрана, опитваше да изтръгне вик от гърлото си. Бяха се появили ОЩЕ ТРИ МИШЕНИ!

Вторият инженер завъртя пушката.

МИШЕНИТЕ СТАНАХА ДВЕ!

Изведнъж инженерът викна пронизително.

Подскочи нагоре.

ГЛАВАТА МУ СЕ ПРЪСНА!

— Бързо, да го „бибипам“! — разкрещя се Стаб на двамата пилоти. — Взимайте оръжията, нагласете ги на телесна топлина и прочиствайте района!

Пилотите излетяха като снаряди през люка, настройваха пушките си в движение.

Разделиха се — единият наляво, другият надясно.

Прикриха се.

Стаб се настани в пилотско кресло. Настройваше наблюдателните уреди на телесна топлина.

Мишена вдясно от къщата.

Единият пилот стреля по нея.

Топлинна мишена много по-наляво.

Пилотът превключи на автоматична стрелба.

Изведнъж изпищя.

Тялото му се метна във въздуха.

Коремът липсваше!

Изпаднал в истерия, другият пилот стреляше непрекъснато.

Топлинните мишени се появяваха една след друга по цялата поляна.

Той трескаво се опитваше да се прицели във всички едновременно.

Кресна.

Главата и гръдният му кош се разпаднаха!

— ДА СЕ МАХАМЕ! — викаше Стаб.

Беше в креслото на маневрения пилот.

Аз скочих в креслото на звездния пилот.

Стаб натискаше бутони и дърпаше лостчета.

НИЩО!

Бяхме като приковани към земята!

Очите на Стаб се изцъклиха.

Той стана и се извъртя към мен.

— Ти ни натика в тоя капан, Грис! — излая като разярено куче. — След минута-две и аз ще умра. Обаче преди това ще свърша още една работа.

Той посегна към колана си, измъкна нож и по погледа му веднага разбрах какво бе намислил. Искаше да ме убие!

Стиснах контролната звезда. Натиснах горния лъч, който трябваше да го раздруса с електрически шок.

НИЩО!

Натиснах средата, после пак горния лъч. Сега трябваше да изпадне в унес.

НИЩО!

— Ломбар Хист — изрече капитан Стаб, — ми заповяда да те пречукам веднага, щом оплетеш конците.

ЗНАЧИ НЕЗНАЙНИЯТ УБИЕЦ Е БИЛ КАПИТАН СТАБ!

Вдигна острието, за да го забие в сърцето ми.

Лицето му застина.

Той се свлече върху пилотското кресло, а от гърба му стърчеше дълъг нож — любимото оръжие на Отдела на ножовете!

Някой го хвърли през отворения въздушен шлюз!