Л. Рон Хабърд
Катастрофа (60)

Трета глава

Графиня Крек посрещна Хелър във въздушния шлюз на влекача.

— Ще оживее ли?

— Не знам.

— Горкичкият старец — каза графинята. — А кога ще разберем?

— След няколко дни. Ние може и да сме затънали до ушите, но поне мога да се уверя, че с тази планета всичко ще е наред.

— Мислиш ли, че ще имаме нужда от нея?

— Съмнявам се. Но Изи ни беше добър приятел и искам да проверя дали при него всичко върви добре. И без това нямах желание да си тръгнем оттук толкова прибързано, но си въобразявах, че ще стигна навреме, за да предупредя Флотското разузнаване. Обаче закъснях.

Взе видеофона и го изнесе в хангара, за да не е ясно откъде се обажда. Натисна бутона за повикване.

Никой не отговори!

Екранът остана празен.

В Ню Йорк беше едва краят на следобеда. Изи сигурно работеше.

През следващите два часа Хелър опита още няколко пъти.

Никакъв отговор.

Качи се по тунела до канцеларията на Фахт Бей и поръча международен разговор, с което предизвика шумна свада между турските телефонисти. Незнайно защо, не успяха да го свържат.

Хелър се възползва от комуникационната система на базата, за да изпрати съобщение в нюйоркския офис. Когато там разбраха кой ги търси, развълнуваха се и отговориха много любезно. Бяха щастливи, че вече са част от Флота. Хелър им предаде телефонните номера в Емпайър Стейт Билдинг и ги помоли да се обадят по някакъв измислен повод, за да подканят Изи, да отговори по видеофона.

Чакаше. Изведнъж машината започна да бълва отговора от нюйоркския офис.

СЪР, СЛУЖИТЕЛКАТА ОТ ИНФОРМАЦИЯТА НА МЕСТНАТА ТЕЛЕФОННА КОМПАНИЯ НИ УВЕДОМИ, ЧЕ ВСИЧКИ ПОСОЧЕНИ ОТ ВАС НОМЕРА СА ИЗКЛЮЧЕНИ ОТ СИСТЕМАТА И НЕ СЕ ОБСЛУЖВАТ.

Хелър напечата въпроса си:

ПРИ ВАС ЛИ Е РАТ?

Веднага отговориха:

НЕ, СЪР, В БАЗАТА Е.

Хелър им благодари и изключи машината. Намери Рат в жилищните помещения до хангара.

— Чувал си за нещо извънредно там? — попита го Хелър, след като се поздравиха.

— Не, сър. Минах през офиса в Ню Йорк само преди два дни, точно преди да се кача в самолета. Всичко си беше нормално. Разбира се, в самия Ню Йорк има голяма суматоха, също като тук. Нали знаете, че и Турция, и Швеция нахлуха в бившата руска територия и май се готвят за война, за да се види кой ще заграби тези земи. А в Щатите обявиха обща мобилизация. Не знам дали има връзка с гибелта на Русия. Когато отпътувах от летище „Кенеди“, навсякъде беше пълно с войници. А и разписанието на полетите беше отишло по дяволите. Тези сведения помагат ли ви да се ориентирате?

— Не — каза Хелър. — Не виждам какво общо има това с Изи. Ами че той е напълно негоден за военна служба с неговите алергии. Сигурен ли си, че при него всичко е било наред?

— Видях го с очите си. Тичаше по един коридор, награбил куп хартии, стори ми се много зает и весел.

— Гръм и мълния! — промърмори Хелър. — Но какво ли го е сполетяло през последните два дни? Всички негови телефони са изключени.

— Сър, искате ли да се върна там?

Хелър поклати глава.

— Кой ден е сега на Земята?

— Ами снощи беше сряда, сър.

— Всички негови опции трябва да бъдат реализирани до понеделник. И ако не се е заел с това, ще затъне в проблеми.

Хелър се върна във влекача. Разшета се много делово в задните каюти. Графиня Крек влезе тъкмо когато той обличаше европейски летен костюм.

— Слушай — каза й Хелър, — искам да се грижиш за Императора и да си сигурна, че е толкова добре, колкото е възможно. Наглеждай и базата.

— Накъде си тръгнал? — попита тя, изпаднала в паника.

— Ще помоля Ахмед и Терс да ме откарат до Истанбул. Рано сутринта ще хвана самолета за Ню Йорк.

— О, не! Изи проблеми ли има?

— Не съм сигурен. Обещавам да не се занимавам с никакви мис Америка. Ще се върна само след няколко дни. Можеш да ме намериш в апартамента или поне да ми оставиш съобщение.

Хвърляше различни предмети в пътническия си сак. Отвори шкаф и извади сгъваема летяща платформа, каквито имаха космическите командоси. Взе и няколко бомби.

— О, милостиви Небеса! — промълви графиня Крек. — Нима се готвиш за война!

— Наоколо наистина е замирисало на изгоряло. Но аз само се грижа за предпазните мерки.

— Предпазни мерки ли? С бомби в сака?

Хелър се засмя и я целуна. Тръгна към въздушния шлюз. В следващия миг из кораба се разнесе ужасно мяукане. Мистър Калико бе застанал пред стълбичката и не пускаше Хелър да слезе.

— Той позна дрехите и сака — каза графиня Крек. — Мисли, че пак потегляш нанякъде и ще го изоставиш.

Хелър погледна котарака.

Животинчето изписка отчаяно.

Хелър се разсмя, взе чанта с ремък, напъха вътре някои от принадлежностите на мистър Калико, после пусна котарака в чантата и я метна през рамо, Мистър Калико се хвана с нокти за края на чантата и подаде глава навън. Мъркаше.

Графинята и Хелър се сбогуваха и той слезе по стълбичката. Беше се запътил към такава война, каквато не си и представяше!