Л. Рон Хабърд
Катастрофа (7)

Трета глава

Стъпки.

Някой идваше.

Мъчех се да измъкна пистолета си.

— Грис, въобще не мърдай. Аз те виждам, но ти мен — не.

ГЛАСЪТ НА ХЕЛЪР!

Призрак!

О, Богове! Всяка кост в тялото ми се разтресе.

— Разкопчай колана с кобура и го хвърли през люка.

Изпъшках и се подчиних.

— Вдигни високо ръцете си.

Веднага го послушах. Бях обърнат към контролното табло. Не смеех да погледна през рамо. Не знаех какво би причинил на психиката ми един призрак.

Леки стъпки зад мен.

В следващия миг въже омота китките ми и ги стегна една към друга. Намотките привързаха тялото ми към пилотското кресло.

Още стъпки. В отраженията от повърхността на екраните виждах как призракът се прокрадваше по коридорите и риташе вратите, готов да стреля.

Друг глас:

— Значи искахте и аз да си намеря белята като моя партньор Търб.

РАТ!

Извих очи. Стоеше си цял-целеничък, мустаците му стърчаха гордо под носа. И беше насочил пистолет към мен!

— Предател! — изчегърта гласът ми.

— О не, Грис. Вие сте предател. Когато подмамихте онази прекрасна жена да срещне смъртта си, направо ми се обърна стомахът. А пък заповедта ви да убия Имперски офицер! Сигурно сте луд!

— Значи не е мъртъв? Не е призрак?

Рат се засмя гадно.

— Въобще не е призрак. Той е ИСТИНСКИ офицер, какъвто вие никога не сте бил. Когато той замина за Италия, аз го проследих. Знаех, че вече е извън обсега на наблюдаващите устройства, които сте му присадил, затова му казах какво става. Той ми показа заповедите си. Отгоре на всичко са издадени от Великия съвет!

Затова дойдох тук преди него, дадох на старицата бележка, която й прочете нейната племенница, после нагласих тук всичко според нашия план.

— Значи той ти се доверява толкова, че ти даде пушка?

— Въобще не съм държал пушка в ръце. Онова там бяха обикновени сигнални заряди, които взривявахме. Аз го извиках и той излезе. Взривих един заряд до вратата. После друг до храста. После и той стреля и аз взривих трети заряд, всичко ставаше с дистанционно управление. Просто изключих зрителния канал на междинния предавател и при вас екранът му угасна. Той хвърли парче желязо, за да помислите, че е изтървал пистолета, после тропна силно с крака, за да прозвучи като паднал човек. След това само изключих и слуховия канал на предавателя.

— Изменнико, значи ти си нагласил и сегашната касапница?

— Ами, не. Когато се увери, че вече нито виждате, нито чувате какво става тук, той уреди всичко. Пръсна навсякъде инфрачервени излъчватели и симулатори на телесна топлина, всичко се управляваше дистанционно. Бяхме се скрили навътре в гората. Въобще не бяхме близо до вас! О, той е истински офицер, той е… радвам се, че поне веднъж работих с такъв човек, а не с боклуци като вас. Търб е отмъстен!

Аз обаче не проумявах нещо.

— А защо тези хора подскачаха и пищяха?

— Заради тайното му оръжие. То ги намираше един по един и ги дереше. Това е котарак, сигурно и той е с дистанционно управление.

Хелър каза зад гърба ми:

— Мистър Калико, качи се там. Седни върху него и ако мръдне или заговори, удари го.

Котаракът нахълта в кораба. С един скок се метна върху мен. Седеше и ме гледаше зло.

Отворих уста.

Зверчето свирепо заби нокти в лицето ми.

— Според мен — каза Рат, — той знае, че сте участвал в убийството на неговата господарка. На ваше място бих внимавал много. Това е най-страхотният котаракубиец! Плаши ме до смърт!

Сведох поглед към преливащите от ярост очи.

Чух тихо гърлено ръмжене.

Не смеех да шавна.