Л. Рон Хабърд
Катастрофа (59)

Втора глава

Побягнаха към Земята, отдалечена на повече от двадесет и две светлинни години.

Влекач Едно, преименуван на „Принц Кавкалсия“, необременен с товар и с времеви двигатели „Бъдеще-Минало“, беше предназначен за междугалактически пътувалия, затова можеше да ги пренесе до Земята за три дни. Хелър знаеше, че това ще им даде предимство от пет седмици и три дни пред всеки друг кораб, който можеше да измине това разстояние. Ако се впуснат да ги преследват (а той не се съмняваше, че Ломбар Хист ще се сети за Земята като възможно скривалище), волтарианските кораби, с изключение на влекача, щяха да се мъкнат шест седмици. Печелеше доста време.

Хелър и графиня Крек се грижеха за Императора на смени. Състоянието му не беше добро. Клинг Надменни през цялото време беше на границата на комата и почти не успяваха да говорят с него.

Опасност застрашаваше не само живота на Клинг — ако той не засвидетелстваше, че е отведен по негова собствена заповед, можеха да обвинят Хелър в отвличане на височайшата особа. Но трябва да отдадем на Хелър дължимото уважение — той не мислеше за това, съсредоточи усилията си в опита да спаси живота на монарха.

Имаше още някаква незнайна причина за тежкото му положение, Хелър и Крек вече бяха сигурни в това. Човекът едва преглъщаше, оказа се почти невъзможно да му дават храна и вода. Вените му бяха толкова свити, че задачата да забият игла в тях надхвърляше уменията им. Графиня Крек овлажняваше старческото тяло с мокра гъба и капеше вода по напуканите устни. Жадуваше да измисли как да го нахрани.

На всеки три до шест часа той започваше да се мята и те му биеха поредната инжекция с хероин. Изглежда само това поддържаше сърцето му да не спре.

Уморени и разтревожени, най-сетне се озоваха над градчето Афийон в Турция и под прикритието на вечерния мрак се плъзнаха надолу през електронното изображение на планински връх във волтарианската база на Земята.

Фахт Бей вече ги чакаше неспокойно в хангара. Бяха излетели само преди седем дни и той се надяваше всичко да мине безпрепятствено на Волтар. Но Хелър му обеща да го измъкне от всяка вероятна неприятност. Значи неприятностите вече бяха се появили.

Хелър отвори външния люк и извика:

— Докарайте ми тук Прахд и линейка, но по-бързо!

Фахт Бей се втурна към най-близкия телефон. Когато се върна, до люка на влекача вече беше подпряна подвижна стълбичка. Хелър слизаше, понесъл товар, увит в одеяло.

— Кой е този? — попита Фахт Бей. — Загазихме ли?

— После, после — каза Хелър и тръгна с товара на рамо към тунела, а Фахт Бей подтичваше до него.

— Къде е Грис?

— Доколкото знам, мъртъв е.

— Благословени Небеса! — развесели се Фахт Бей. — Надявам се, че смъртта му е била гадна.

— Така ми се струва — отвърна Хелър. — Къде е тази линейка?

— Ей сега ще пристигне — успокои го Фахт Бей.

Когато стигнаха до бараките отвън, линейката вече беше спряла пред тях. Прахд ги чакаше. Настаниха донесения от Хелър мъж на носилката и след секунди вече фучаха с вой на сирени към болницата.

— Какво му е? — попита Прахд и дръпна одеялото.

— Ако знаех, нямаше да съм тук — отговори Хелър. — Наркотична зависимост от хероин, почти е изпаднал в кома, но въобще не показва признаци на подобрение. Не вярвам сърцето му да издържи, ако спрем наркотика. Има и нещо друго.

Прахд огледа хлътналото лице и изтънелите ръце.

— Тежко обезводняване.

— Не може да преглъща. Всички вени са се свили. Чуй ме добре — трябва да го настаниш в строго охранявана стая и да не допускаш никого до него.

— Защо?

— Просто го направи — отсече Хелър.

— Ще го настаня в подземието, където никой няма да го види. Всички пазачи там са неми и глухи. Къде е Грис?

— Изглежда е мъртъв.

— Слава на Аллах, от който произтича земното блаженство! — извика Прахд. — Чудесна новина. Значи сме добре.

— Не съвсем. Ако този човек умре, боя се да не загазим всички.

— Кой е той?

— Няма значение.

Спряха пред входа на подземието и вкараха носилката в болницата. При тях дойде сестра Билдирджин, с общи усилия включиха един от лечебните контейнери и сложиха вътре болния мъж.

Прахд започна да отчита данните от различни уреди и да пълни контейнера с разтвори. Работеше като бесен, а Хелър стоеше наоколо, за да помогне при нужда.

Накрая Прахд направи всичко, което можеше засега. Пристъпи към неспокойния Хелър.

— Той е изцедена до край жертва на „шпората“. Амфетамини.

— Значи не съм улучил наркотика, който да му давам! — възкликна Хелър.

— Не, не е така. Освен това е привикнал към хероин. Като си му давал дозите, предпазил си го от проявите на тежка абстиненция, която би го убила, защото сърцето му е съвсем слабо. Вземал е наркотици по схемата „нагоре-надолу“ — потиснат ли си, гълтай амфетамин, напрегнат ли си — бий си доза хероин. Поне си го докарал жив.

— Трудно е да се каже — отбеляза Хелър.

— Трябва да е бил на прага на смъртта, когато си го намерил — продължи Прахд. — И без това е на възраст, а амфетамините са причинили и преждевременно състаряване. Тази гадост може да ти прибави десетина години за броени месеци. Дори да си е имал всички зъби, преди да привикне, сега почти не са му останали. И всяка жлеза в тялото му е почти атрофирала. Кой е той все пак?

Хелър не отговори. Не искаше и тази грижа да стоварва на раменете на Прахд.

Но Прахд разгада нещо в мълчанието му. Върна се и прочете отново данните от кръвните проби и показанията на други уреди. Яркозелените му очи се впиха в лицето на Хелър.

— Този мъж не е обикновен човек. Той принадлежи към аристокрацията и е плод на извънредно внимателен подбор на родителите в продължение на хиляди години, може би и десетки хиляди.

— Можеш ли да го възстановиш?

— Не знам. В най-добрия случай съзнанието му ще бъде замъглено. Речникът му ще се ограничава с няколкостотин думи. Нужни са години за възстановяване от амфетамините, а той е достатъчно възрастен, за да се съмнявам в успеха.

— Поне ще поддържаш ли живота му?

— И това не знам.

— Всъщност основната причина да го доведа тук е човеколюбието — започна Хелър. — Не бих го изоставил, за да го убият. Но освен това наложително е да запази способността си да пише и чете.

Очите на Прахд се присвиха. Върна се да погледне потопения в лечебната течност старец. Нещо като че подразни паметта му. Изведнъж Прахд надигна капака на контейнера, взе четка, потопи я в някакъв разтвор и намаза рамото на мъжа.

Появи се нарисувана комета.

Прахд отстъпи стъписан.

— Белегът, който веднага нанасят по кожата на новородените от императорски произход! — Той зяпна Хелър. — Това е Клинг Надменни, Императорът на Волтар!

— Да — потвърди Хелър, — и ако не му помогнеш да се опомни достатъчно, за да свидетелства, че сам е заповядал да бъде изведен от Дворцовия град, всички ни ще екзекутират за укриване на отвлечения Император.

Прахд се свлече на най-близката пейка. Изтри чело с пеша на престилката си.

— Ама че начин да стана Личния лекар на Негово Величество!