Л. Рон Хабърд
Катастрофа (31)

Втора глава

На следващия ден в базата те се отнасяха все по-жестоко към мен. По отношението на околните разбрах, че изпитваха садистично удоволствие да оскърбяват човек, който според тях не можеше да се защити. И аз преглъщах обидите, за да не заподозрат какво им бях приготвил.

На сутринта графиня Крек си беше наумила (или Хелър я помоли за това) да събере всички доказателства, с които да ме обеси без никакъв шанс за спасение.

— Когато те предадем на съда, искаме да сме сигурни, че съдията ще разполага с всички улики. Докато бях затворена в онази килия, имах предостатъчно време да изчета всички Кодекси на Волтар. Много предвидливо ги беше оставил на мое разположение. Волтарианските закони са изключително праволинейни и не търпят никакви глупости. Но ти си прекарал достатъчно време на Земята и моят скорошен опит ми подсказва, че всеки запознат с тяхното така наречено правосъдие може да намери хиляди пролуки и оправдания. Незнайно защо, Джетеро иска да бъдеш съден справедливо. Разбира се, ти ще твърдиш, че има всякакви несъответствия и смекчаващи вината обстоятелства. Най-често ще повтаряш „Не съм запазил това в архива си“ или „Обвинението се основава на голословни твърдения“. Фахт Бей е изпратил няколко групи да събират клетвени декларации за извършеното от тебе. Затова ще преровим онези прашни купчини, които наричаш свой архив, за да ги подредим. Ако въобще имаш нещо, което да свидетелства в твоя полза, съветвам те наистина да го намериш.

Бях съвсем сигурен, че няма да се състои никакъв съдебен процес срещу мен. А Ломбар щеше бързичко да се разправи с тях и без процес. Не се притеснявах и за онези клетвени декларации — имах твърдото намерение да се върна тук начело на цял Смъртен батальон и да смажа това гнездо на предатели.

Но за да не проникне острият й поглед в моите замисли, аз позволих двамата стражи да ме придружат до тайната стая на вилата и под зоркото им наблюдение се залових за работа.

Разни неща бяха покрити от купища други неща. Кутии със записи бяха изцапани с прах, боя и петна засъхнала шира. Дневниците ми бяха твърде небрежни, дори когато се насилвах да ги попълвам — така и не се усъвършенствах в умението да разчитам собствените си драсканици.

Въздухът се насити с прах и след малко графинята започна да обикаля из вилата, обзета от нетърпение.

Подслушвателното устройство в стаята на Утанч работеше чудесно и чувах с какво се занимаваше Крек там. Откри двете момченца, плачещи под леглото. Тя не разбираше нито дума турски, а те не знаеха друг език, затова нищо не проумя от бърборенето им. Тя отиде да повика Карагьоз и Мелахат — и двамата владееха английски. Заедно се опитаха да разберат какво не беше наред.

Началникът на прислугата и домакинята се смутиха и объркаха. А графиня Крек слушаше обясненията им с нарастващ ужас и погнуса.

Както се оказа, Педалов превърнал момченцата в свои пасивни партньори. Всяка нощ, а понякога и през деня, те се занимавали с най-различни сексуални извращения, за да задоволява той нагона си. През цялото време двете момченца знаели, че Утанч е мъж, но не го издали.

От всички тези приказки за педерасти доста ми прилоша и се налагаше стражите да ме побутват, за да се занимавам с архива си. И въобще не бях подготвен за следващото сътресение.

Графиня Крек не можеше да повярва на ушите си — момченцата бяха разстроени, защото нямало повече да имат такива забавления след изчезването на Утанч.

С неловката помощ на Карагьоз и Мелахат, графиня Крек се опита да ги разубеди, но само влоши положението. Момченцата казаха, че ако техните майки не им позволят да потърсят Утанч, ще избягат, за да си намерят други мъже, а ако и в това им попречат, ще се самоубият при първия сгоден случай.

По това време Карагьоз и Мелахат се обливаха в сълзи, момченцата пищяха истерично, а Крек побесня.

— Що за извратена планета! — извика тя. — Сякаш никога не са и чували за нормален секс!

Извлякоха насила момченцата от стаята и чувах как графиня Крек ровеше из принадлежностите на Утанч и заповядваше всичко да бъде опаковано, за да бъде под ръка при нужда.

След малко дойде и впи в мен гневен поглед.

— Тъкмо се занимаваш с това и най-добре ще е за тебе да изровиш всички свидетелства как си се забъркал с този Педалов. В наказателните кодекси имат точно тридесет и два параграфа за хомосексуализма.

— И в Конфедерацията има хомосексуализъм! — раздразнено отсякох аз.

— Но не и с деца, гад мръсен.

— Чакайте малко! — кипнах аз. — Нямам нищо общо с това! Мразя педерастите!

— Най-добре се подготви да го докажеш! — сопна ми се графинята и излезе.

Несправедливостта като че превръщаше кръвта ми в оцет. Започнах да ровя още по-усърдно и да подреждам записите и дневниците си. После спрях. По дяволите, как можеш да докажеш, че не си хомо? Та нали е почти невъзможно да доказваш, че НЕ СИ някакъв. Можеш да събереш само доказателства, че СИ това или онова. В съда не позволяват да се опираш на липсата на нещо. Нелепо е да се изправиш пред съдията и да му заявиш: „Ето ви списък на колите, които НЕ СЪМ откраднал“. Съдията трябва само да каже: „Значи си пропуснал в списъка онези, които СИ откраднал. Признавам те за виновен“. Правосъдието е твърде едностранчиво. То не признава отрицателните доказателства.

И точно в този миг очите ми се спряха на пачка снимки — бяхме аз и Тийни. Ето ме, проникнал в нея отзад — лъжливо доказателство за содомия! И още по-страшно — привидно изнасилвах малолетна!

Единият страж се ухили.

Припряно посегнах да скъсам снимките.

Другият ме спря.

— Грис, на твое място бих размислил. От нас се иска да потвърдим, че не си унищожил никакви улики и доказателства.

Изпотих се. Нали не аз превърнах момченцата в педерасти. А и снимките бяха абсолютна лъжа. Вече усещах във въображението си как мрежите на закона ме оплитат. Можех да увисна на въжето за неща, които НЕ СЪМ направил!

Успокоих се насила. Веднага съставих план да унищожа всичко подобно на тези снимки, крадешком и при първа възможност, а да подбера само нещата, които биха уличили други — за всеки случай. Това придаде смисъл на работата ми и скоро започнах да откривам полезни дреболии. Държах в ръка копие от договора, който таксиметровият шофьор Ахмед състави за покупката на Утанч. Ободрих се. В този случай Ахмед беше престъпникът, а не аз. А под договора бяха струпани касетите със записи от наблюдаващите устройства на Хелър и Крек. Бях уверен, че с тях ще покажа как двамата неуморно заговорничеха да нарушават грижливо съставените мои нареждания за тях, както и много други техни странни постъпки. В края на краищата, аз също изпълнявах заповеди тук. И ИМАХ доказателствата чудовищен заговор срещу мен.

Заех се да ги събера.

Но след още три часа усилия в мен се насъбра умора и раздразнение. Защо си губя времето с това? Само за да задоволят те жестокостта си към мен.

Нали не предстоеше никакъв процес срещу мен. Задачата ми беше да предам Хелър и Крек на Ломбар. Само един поглед към фалшифицираните имперски прокламации щеше да бъде последван от заповедта „Екзекутирайте тези двамата!“. При това незабавно, защото Ломбар лично мразеше Хелър и презираше аристократите като графиня Крек.

Но продължавах да се преструвам, че съм се примирил със смешната идея, че ще бъда съден.

Въпреки това никак не ми харесваше.