Л. Рон Хабърд
Катастрофа (10)

Шеста глава

Хелър се занимаваше с някакви съобщителни терминали, монтирани в тавана. Прокара тънък кабел от видеофона до контактите, включваше го ту в един, ту в друг и се озърташе към екрана на устройството, каквото бе пратил и на Изи.

— Хайде де, Изи — каза Хелър малко нетърпеливо. — Не ми се вярва да има нещо повредено във външните антени, но по-добре да проверя.

Отиде до ъгъла, където бе струпал няколко предмета и се върна с преносим телевизор. Прокара и от него кабел до контактите в тавана и го включи. Попадна на вечерно интервю. В студиото беше сенатор Туидъл.

— Така че сами разбирате — казваше сенаторът, — повишаването на цените на бензина е много полезно за американската икономика. То подтиква хората да си седят вкъщи, да гледат телевизия и така да се върнат към американския семеен живот.

— Доколкото знам — намеси се водещият, — „Октопус Ойл“ отново вдига цената за потребителите. Сенаторе, това с какво ще облагодетелства обикновения човек?

— Ще ги направи по-усърдни — заяви Туидъл. — Ще трябва да работят извънредно, за да имат пари за бензин, който ще им стигне да отиват на работа. Безделието е враг на Американската меч…

Хелър изключи телевизора.

— Хъм. Антената си е наред, макар да приема глупости.

Премести края на кабела от видеофона на друг контакт.

И на екрана се появи Изи!

— Божичко, надявам се, че не повредих това нещо.

Котаракът скочи върху контролното табло и се вторачи в екрана. Очилата на Изи с рогови рамки се бяха плъзнали към върха на носа му.

— Мяу — каза котаракът.

— Божичко, така си е — промълви Изи. — Повредил съм го. Сега пък се свързах с котарака. Мистър Хопджой, сигурен ли сте, че мистър Джет ви каза да натискам точно тези бутони? Първо попаднахме на абстрактна картина, изработена с жици, сега пък виждаме котарака.

Говореше на агент Рат, чието лице се виждаше над рамото му.

— Не, мистър Епщайн, каза да натиснете ето този бутон.

Хелър се настани в креслото на планетарния пилот.

— Здрасти, Изи.

— О, слава на небесата. Това е мистър Джет. Боя се, че съвсем се обърках с това ваше ново изобретение. Както изглежда, успявам да се свържа с всеки друг, но не и с вас.

— Ще трябва още да поработя по него — съгласи се Хелър. — Виж какво, Изи, от самолета не можех да говоря свободно. Налагаше се да имам на разположение по-сигурно комуникационно средство.

— Е, мистър Джет, ужасно се радвам, че се обадихте. Мистър Хопджой ми предаде седем милиона долара в злато. Но това злато е много странно, липсват всякакви печати и заверки.

— Остави го в някой трезор — пожела Хелър. — И ако ти потрябва, използвай го.

— Мистър Джет, вие къде сте?

— Ами летя насам-натам — отвърна Хелър. — Изи, нашата „Чудесен нефт за Майсабонго, Инкорпорейтид“ сдоби ли се с опции да закупи всички петролни резерви на Съединените щати?

— О, да — потвърди Изи. — Всяка петролна компания охотно ни издаде опции. Даже разполагаме с опции, подписани от министъра на отбраната, за закупуване на петролните резерви на армията, флота и въздушните сили. Побързаха веднага да сключат сделката — така получиха неочаквани пари, а не могат и да си представят, че някой ще реши да осъществи подобни опции. Помислиха, че в република Майсабонго всички са полудели. Никой няма толкова пари, че да се възползва от опциите. Да, мистър Джет. Затънали сме в опции да купим всяка капка петрол, складиран в Съединените щати. Само трябва да осъществим опциите и Майсабонго ще притежава и последното грамче.

— Много добре си се справил — похвали го Хелър. — Сега ме слушай внимателно, Изи. Приготви се да записваш. Искам да се сдобиеш с опции за продажба на всяка акция на всяка петролна компания в света.

— КАКВО?

— Как мислиш, ще успееш ли?

Изи ми се стори замаян.

— О, няма проблем да купим опциите. Всяка голяма брокерска фирма може да ни ги издаде, а Комисията за борсите и ценните книжа ще наложи спазването им. Но, мистър Джет, вие говорите за невероятен брой акции.

— Я пресметни каква е стойността им.

Изи веднага докопа някакви справочници и започна да си вади числа:

Написа още няколко числа и вдигна поглед.

— Сумата е 190.3 милиарда долара. Твърде много пари са това, мистър Джет.

— А колко ще струват опциите за продажба на тези акции?

— О, нищожна част от тази сума. Но ако цената на акциите се вдигне, все едно че сме си хвърлили парите в печката.

— Ами ако всяка акция падне с по десет долара, тогава какво?

— Ако използваме опциите, ще спечелим около деветнадесет милиарда долара.

— Тези акции ще паднат още по-страшно — увери го Хелър. — Ще се справиш ли със сделката?

— О, да. Мога да купя юлски опции за продажба. И ако не ги използваме дотогава, те просто губят валидност. Но значи ще имаме само няколко седмици. Мистър Джет, а защо сте сигурен, че акциите на всяка петролна компания в света ще поевтинеят?

— Гарантирам го — заяви Хелър. — Виж какво, когато всичко си уредил, кажи ми. А засега трябва да осъществя един проект. Желая ти късмет, Изи.

— И на вас сполука, мистър Джет.

О, Богове, на какво ставах свидетел? Какво чух току-що? Та това беше пряко нападение срещу горкичкия мистър Роксентър! О, Богове на Боговете, как загазих!

Нямах представа какво кроеше Хелър. Нима ще бомбардира петролното сърце на света — „Роксентър Плаца“?