Л. Рон Хабърд
Катастрофа (44)

Трета глава

На следващата сутрин се събудих и въпреки старанията на Хаунд, който вдигаше шум с разни роторни четки за почистване на дрехи и тряскаше вратичките на гардеробите, останах изпънат по гръб и зареял поглед в нищото.

КАКВА е била по-нататъшната съдба на всички онези хора?

Какво е сполетяло Изи Епщайн и Роксентър?

Хаунд се препъна в пръснатите из спалнята ми книги и се обърнах към него с намерението да го попитам дали съзнава, че писателите имат нужда от тишина, за да се съсредоточат, когато очите ми се спряха на един от подритнатите томове. Заглавието гласеше „145-то луксозно издание. В мъглите на времето, легенди от планетите на Волтарианската конфедерация, събрани от Отдела по фолклор на Вътрешното управление“.

Казах си — я да видим. Тази книга бе спомената и в самопризнанията на Грис. Отскочих до кабинета си и въпреки отчания поглед на Хаунд към тавана, стоварих купчината листове върху леглото, без да обръщам внимание на изриталия прашен гейзер. Аха! Ето го и номерът, написан от Грис — Народна легенда 894. В нея се споменаваше планетата Блито-3.

Взех луксозното издание, доволен от късмета си, защото беше последното и без никакви съкращения.

Бързо прехвърлях страниците. Стигнах до Народна легенда 893. Погледнах номера на следващата. Беше Народна легенда 895.

Спри. Провери пак.

НАРОДНА ЛЕГЕНДА 894 БЕШЕ ЗАЛИЧЕНА ОТ СБОРНИКА!

Вкопчих се в историята на Грис. Нима собствените очи ми погаждаха номера? Не, ето я — Народна легенда 894. Той дори я бе преразказал, с всички подробности за принц Кавкалсия и бягството му към Блито-3!

Хаунд се опита да ми отвлече вниманието, като ме накара да седна, за да ме обръсне, но аз се вкопчих в листовете на самопризнанията, сякаш пръстите ми бяха от стомана. Неспирно ги прехвърлях, докато ме обличаха и през цялото време, докато поглъщах закуската си. Недоумявах. Той описваше планетата Земя толкова правдоподобно, че дори не бих го заподозрял в съчинителство.

Погледът ми шареше по страницата, на която бе описано как репортерът-детектив Боб Худуърд свалил от власт един президент. Това някак не съвпадаше с представите ми. Какво ли означаваше „репортер-детектив“? Опитах се да вникна в смисъла. Очевидно това беше човек, който извършваше разследвания и после написваше книга за тях. Да, това трябва да е. Но да помете цял президент? Май ми звучеше като преувеличение. В Конфедерацията не съществуваше професия „репортер-детектив“. Дали накрая Боб Худуърд е успял да обърне цялата планета с главата надолу? Не. В самопризнанията бе отбелязано, че са го застреляли.

Моята майка прекъсна работата ми с известието, че Корса и брат й отдавна ме чакали на моравата, за да поиграем на топка. И разбира се, наложи се да отида. През следващия час наблюдавах как Корса тресеше земята с тежките си стъпки, а нейният брат чупеше бухалка след бухалка. И когато накрая бях съборен от една профучала топка, стана ми кристално ясно, че принудят ли ме да се оженя за това момиче, ще си прекарам живота заслушан в техния гръмовен селяндурски смях всеки път, когато се спъна. А това ме плашеше. Модон несъмнено не беше място, подходящо за мен!

Когато под душа се отървах от потта и полепналите стръкове трева, отчаянието ме стисна в неумолимата си прегръдка.

В търсене на нещо, каквото и да било, което да откъсне мислите ми от зловещите предзнаменования, пак се заех със самопризнанията. Увит в хавлия, прелиствах „Мъглите на времето“. Да, Народна легенда 894 липсваше. Затворих книгата и очите ми светнаха, щом забелязах името на издателя. Вътрешното управление! Тази книга бе издадена от правителството! Значи са имали някаква причина да се отърват от това споменаване за Блито-3.

Изведнъж се стъписах. Та нали и учебниците ми бяха издадени от правителството.

Енциклопедиите също. Всичко, което бях проучил, се оказа творение на властта!

И ако самопризнанията на Грис казваха истината, БЯХ ПОПАДНАЛ НА НАЙ-СТРАШНИЯ ПРАВИТЕЛСТВЕН ЗАГОВОР ЗА ЗАЛИЧАВАНЕ НА СЛЕДИ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ХИЛЯДОЛЕТИЯ!

За пръв път в ума ми се мерна подозрението, че властниците са способни на такова деяние. Повярвай ми, читателю, бях потресен. Винаги са ме възпитавали във вярата, че у правителството истината, искреността и честта са неразделни. Всеки мой роднина бе набивал това в главата ми. И аз вярвах с цялата си душа! Нима властта можеше да се преструва, че нещо съществуващо не съществува? Невероятно!

Отново бях разтърсен. Този път от Хаунд, който си бе наумил да ме напъха в един панталон.

Така е в живота — бутат те ту насам, ту натам. Превърнаха ме в жертва на една предопределена съдба, която може би задоволяваше моите мъчители, НО НЕ И МЕН!

Почти унесено, докато твърде силно стягаха шалчето около врата ми, аз се чудех какво ли е да си агент на свободна практика и да се шмугваш на всякакви тайни местенца, за да проваляш цели държави, също като Боб Худуърд. Сигурно е много приятно. Даже да те гръмнат накрая.

Душата ми затрептя от споходилата ме нова идея. Ако стана репортер-детектив и разкрия този нечуван заговор, ако го опиша в книга, ще бъдат ПРИНУДЕНИ да я публикуват! Иначе ще стана пътуващ лектор и ще обяснявам на хората, че живеят в условията на потисническа цензура!

И ако публикувам това велико разобличение, името ми ще заблести в самите небеса над Волтар! Никой повече няма да се смее зад гърба ми на моите неиздадени оди. Никой повече няма да ми внушава, че трябвало да заема един или друг ужасен обществен пост. Няма да ме заплашва перспективата да прекарам остатъка от живота си под звуците на необуздан селяндурски кикот. И всички ще трябва да признаят — да, наистина, този Монте Пенуел е ПИСАТЕЛ!

Дори си представих как моя чичо Лорд Дом споделя с Върховния съдия по време на обяда: „Знаеш ли какви хвалебствия изсипва критиката за моя племенник Монте? И точно тук започна бляскавата му кариера!“ Как ще се гордее той с мен!

Но май се налагаше да се укротя и да проверя по-грижливо фактите. Имало ли е правителствен заговор или просто при отпечатването на „Мъглите на времето“ е допусната грешка?