Л. Рон Хабърд
Катастрофа (21)

Първа глава

Ако сега се върнех у дома, щом Ломбар чуеше за случилото се, щеше да ме ликвидира.

Вече никакви съмнения за това не можеше да има. Ако някога ми се е налагало да бъда изключително умен и да мисля бързо, беше СЕГА, СЕГА, СЕГА!

Хелър седеше в пилотското кресло и май се беше унесъл в молитва.

Реехме се около триста мили над Русия. От тази точка можех да видя Турция до южния хоризонт.

Изведнъж ме осени идея. Най-после!

— О, Боже на народите — промълви Хелър, — прости ми.

Незабавно се възползвах от настроението му, макар и въобще да не можех да проумея защо някой трябва да съжалява, че е премахнал стотина милиона отрепки.

— Влекачът е повреден — напомних му. — Не можеш да се отправиш веднага към Волтар.

— Повредено е само оборудването за маневриране с товар — възрази Хелър. — Вероятно ще успея да стигна до там.

— Не, не — настоявах аз. — Не бива да се излагаш на такива рискове.

— Нима най-неочаквано ми предлагаш да кацна в тукашната база?

Надявах се, че очите ми не блестяха прекалено от въодушевлението. Целият план ми беше съвсем ясен. И неописуемо дързък.

— Имам информация — започнах. — Тя е изключително важна за тебе. Ако ти я разкрия, ще ми дадеш ли думата си на Имперски офицер, че ще ме отведеш на Волтар, за да бъда съден там?

— Стига информацията ти да има някакъв смисъл.

— О, има и още как! — уверих го. — Нали видя, че онзи пилот искаше да те убие, макар и да знаеше кой си.

— Вярно — съгласи се Хелър.

— Сигурно ще ти е интересно да научиш, че всички в базата те смятат за шпионин, изпратен да ги ликвидира. Щом те видят и те ще се опитат да те убият.

— Това можах и сам да го разбера — каза Хелър.

— Но не знаеш нещо друго. Има таен вход за базата.

Той ме изгледа озадачено. Но аз бях сигурен, че вече е налапал кукичката. Ако успея да го примамя до външната порта на вилата и натисна онзи звънец, ще го застрелят. Дори и да се провали този план, ще го заведа в тайната стая и ще дам сигнал за тревога, а когато Хелър се опита да слезе по тунела, целият персонал на базата вкупом ще му види сметката.

— Че защо трябва тайно да се промъквам в базата? — учуди се Хелър.

Дойде време и за моя върховен номер!

— Дай ми химикалка и хартия — помолих го.

Написах каквото исках и сгънах листчето.

— Информацията е толкова важна за тебе, че ще промени целия ти живот. Обещай ми, че ако я прочетеш и решиш да действаш според написаното, ще ме върнеш на Волтар.

Той помисли малко.

— Но само за да бъдеш съден. Това мога да ти обещая.

— Стига ми.

Подадох му листчето. Той го разгъна. И пребледня като тебешир!

Бях измислил най-страхотния номер. И написах на листчето:

ГРАФИНЯ КРЕК Е ЖИВА

И Е ЗАКЛЮЧЕНА В КИЛИЯ, В БАЗАТА.

Какво вдъхновение ме споходи — нали тя беше мъртва! Как гениално използвах един труп, за да подмамя врага!

Бях решил какво да направя, дори ако Хелър стигне жив до килията й. По пътя все някак щях да се сдобия с оръжие. Когато види трупа й и вниманието му бъде отвлечено, ще го убия, както е изпаднал в шок.

Бях толкова замаян от собствената си хитрост, че не чух какво ми каза Хелър. Наложи се да повтори.

— Лъжеш ли ме?

— Не, разкрих ти самата истина. До нас стигнаха сведения, че самолетът, в който трябваше да лети, ще бъде взривен от терористи. Затова я пресрещнахме на летището в Рим и я откарахме в базата. Тя е жива и здрава, макар и в арестантска килия.

Той млъкна за дълго. Явно беше стъписан. Ох, как прекрасно потръгна всичко!

— По-добре да ми представиш някакво доказателство — поиска Хелър.

И за това се бях подготвил. Отворих портфейла си и дадох на Хелър малък правогълник. Беше кредитната карта от „Скуийза“ — картата на Крек с написания на гърба адрес в Емпайър Стейт Билдинг.

Хелър я погледна и веднага я позна. Ръцете му трепереха. Едва изговори:

— Добре. Отиваме.

Едва не изпаднах в транс от радост и с мъка овладях напиращата усмивка.

Вече щеше да ми падне в ръцете. Бях уверен. После все някак щях да унищожа неговата фирма за евтина енергия, „Крайстър“, Очокичоки, да взривя Емпайър Стейт Билдинг заедно с Изи вътре, преди да се е възползвал от онези опции. Е, щях да имам малко разправии с Роксентър, но можех да му кажа гордо: „Всичко е наред, защото убих вашия враг и империята ви е непокътната“. Щях да си възвърна доверието му. Бих могъл дори да пусна на свобода Черната брада. И накрая все пак щях да стана следващия Шеф на Апарата.

Като премислих всичко, изумих се от своя гений. Кой ли би се сетил да използва за примамка една мъртва жена? Разбира се, само един блестящ офицер от Апарата!