Л. Рон Хабърд
Катастрофа (25)

Пета глава

Хелър ме завъртя към себе си. Вдигна нагоре ризата ми. Дръпнах се, уплашен да не напипа скрития в якето ми нож.

— Между ребрата ти е заседнал куршум — каза Хелър. — Имаш и един в ръката.

Намери някакви кръвоспиращи тампони и медицински лепенки. Притисна с тях кървящите рани.

— Не са засегнати никакви важни органи, няма и разкъсани артерии. По-късно ще се погрижим за това. Сега имаме друга работа. Можеш ли да вървиш?

Изпъшках, но той ме бутна към тайната врата и посегна да я отвори. Достатъчно зле се чувствах, но се престорих на съвсем отпаднал. А дясната ми ръка си беше съвсем наред. Можех много бързо да измъкна ножа от скривалището в подплатата на якето. Само да останех за миг зад гърба на Хелър, с едно намушкване щях да го довърша и всичко щеше да свърши добре. Вероятно нямаше и да ми се наложи. Щом се покажеше в края на тунела, бластерите на целия персонал щяха да го изпепелят.

Вратата беше отворена. Хелър погледна сигурно обездвижения руснак. Бутна ме да вървя напред. Вратата се плъзна на мястото си зад нас.

Хелър затършува над рамката на вратата до бутоните за отваряне. Спомних си, че когато беше тук миналата есен, той обикаляше из цялата база. Сега държеше нещо.

Тласна ме надолу по тунела.

Внезапно осъзнах, че самият аз се озовах в смъртна опасност. Когато изляза от тунела, могат да улучат първо мен. И не с куршуми. А с помитащите лъчи на бластерни пушки!

Хитро се престорих, че ме обзема слабост. До края на тунела оставаха само няколко крачки. Ей сега Хелър щеше да ме избута на открито.

Ловко се измъкнах и се свлякох на пода. И креснах:

— Убийте го!

Веднага отекна гръмовен тътен!

Целият изход блесна в ослепително оранжево!

Почувствах горещината през якето.

Пръсти се вкопчиха в яката ми и ме повлякоха назад.

— Да пукнеш дано! — каза Хелър. — Това беше клопка!

Гласът му заехтя в онзи пронизващ ушите мощен тон на офицер от Флота.

— Въоръжен съм! Не се опитвайте да нахлуете в тунела. Тук ли е командирът на тази база?

Гласът на Фахт Бей се чу от високоговорителите в хангара:

— Хвърлете оръжията и излезте с вдигнати ръце!

— Действам по заповеди на Великия съвет! — викна Хелър. — Всеки опит да попречите на изпълнението им ще доведе до обвинение в държавна измяна. Хвърлете оръжията си и застанете така, че да ви виждам.

— Знаем защо си тук! — разкрещя се Фахт Бей. — Няма да се оставим да ни избиеш!

— Нямам заповеди да ви убивам — с вик отвърна Хелър. — Но тук имам арестант — Солтан Грис, когото трябва да отведа на Волтар.

Фахт Бей се изсмя късо, сякаш излая куче.

— Въобще не можеш да ни измамиш. Грис сигурно те държи на прицел. Искаме да ни падне в ръцете, защото е заложил цялата база. Тук имаме друг арестант — един мъж с черна брада, който всичко си призна. И само Грис знаеше как да включи сигнала за тревога. Грис! Покажи се веднага или всички започваме да стреляме!

— Спрете! — заповяда Хелър. — Грис е арестуван от мен. Вие ще се вразумите ли най-после?

— Грис, не се опитвай да ни правиш номера! — гръмнаха високоговорителите. — И без това днес имаше земетресение, сега и ти ни се изтърси на главите! Настоявам да се предадеш! Обещавам да бъдеш съден по устав от офицерско събрание.

Аз писнах:

— Не аз причиних земетресението! Беше ей този агент на Короната!

— Значи си там, а! — кресна Фахт Бей. — ОГЪН!

Унищожителна завеса от пламъци забушува в началото на тунела. Падаха цели скали! Прах се кълбеше около зелените светлинни плочи.

— Спрете стрелбата! — ревна Хелър с офицерския си глас.

Всички престанаха да стрелят.

Той извика:

— Ако не се предадете веднага, ще стоваря половината покрив на главите ви. Хвърлете оръжията и излезте на открито!

Отговорът беше нов порой от електрически огън!

Хелър се беше проснал на пода зад мен. Огледах се да видя мога ли да пропълзя зад гърба му. Хрумна ми идеята да стоваря вината за трудностите в базата върху него, бих могъл да убедя Утанч/Педалов да разкаже, че Хелър го е наел. Боляха ме раните, виеше ми се свят, но не се отказвах.

Хелър държеше малко устройство, сигурно го взе от скривалището над рамката на вратата. През облаците прах забелязах, че упорито дърпаше някакво лостче.

— Гръм и мълния! — възкликна той. — Зарядите в стените не избухват.

Изведнъж се досетих за какво говореше. Когато пристигнахме тук, той все се катереше по стените на хангара, уж за да провери има ли ерозия на скалата. Значи е поставял взривни заряди! И когато стрелях по Кроуб с игления лъч на зашеметяващата пушка, нищо чудно, че тонове камъни се стовариха отгоре — случайно бях възпламенил зарядите на Хелър! Нищо чудно, че едва не предизвиках.

Яростните пламъци опипваха все по-навътре в тунела. Хелър изпълзя по-нагоре и ме издърпа.

После направи нещо странно. Бръкна в чантата си и извади две маски. Сложи едната на лицето ми, другата нагласи на своето. Газови маски? Но защо?

Пак взе устройството. Натисна последните три лостчета.

През оглушителната шумотевица от бластерите различих няколко приглушени взрива.

Стените не паднаха. Стрелбата продължаваше. Какво ли направи Хелър?

След малко видях кълба бял дим в частта на хангара, която можех да огледам.

Хората се разкашляха. Фахт Бей се присъедини към тях от високоговорителите.

Някой изпищя:

— Опиум!

Стрелбата спря.

Тропот от стъпките на опитващи се да избягат хора. В тунела нахлу бяла мъгла.

Пещерите за складиране на опиум! Хелър бе поставил запалителни бомби в тях миналата есен. Горяха безбройни тонове наркотик.

Електронната илюзия, служеща за покрив на хангара, не пропускаше чист въздух. Нали видях как Хелър я провери!

Целият хангар бе препълнен с мощен наркотик — ОПИУМЕН ДИМ!

Чувах как бягащите падаха на пода.

После чувах само пращенето на горящите запаси в складовете.

Хелър ме бутна напред.

Виждах телата на персонала през сънотворната мъгла. Бяха проснати навсякъде, изтървали оръжията си.

Хелър заповяда:

— Заведи ме в килията.

Още имах шансове. Опипах ножа през якето и се замислих как да подлъжа Хелър, за да изскоча зад гърба му.