Л. Рон Хабърд
Катастрофа (33)

Четвърта глава

В понеслия се сред пространството влекач прекарах цели три дни, вързан за едно жироскопично легло.

Беше си чисто изтезание. Времевите двигатели „Бъдеще-Минало“ ревяха с цялата си мощ през първата половина от пътуването, ускорявайки ни до границата на унищожението, после ревяха с пълна мощ, за да намалят скоростта. Навсякъде прескачаха искри и сред пращенето и тътена не знаех дали следващият миг ще ме срещне със смъртта. Мразя космическите полети, особено пък в този „бибипски“ влекач.

Каютата, където ме оставиха, беше точно зад пилотската кабина и при всяко отваряне на вратата извивах шия, за да проверя дали някой седи пред контролното табло.

Графиня Крек, облечена в черен изолационен скафандър, идваше от време навреме да ме нахрани и да провери здраво ли съм завързан. Нито веднъж не видях някой да следи уредите за управление. Стигнах до извода, че попаднах в ръцете не само на вманиачени любители на високите скорости, но и на неизлечимо луди. Между звездите можеш да се натъкнеш на какво ли не, но тези двамата бяха оставили роботавлекач да се грижи за избягването на препятствията. През цялото време бях на ръба на нервната криза, от устата ми излизаше пяна.

Но сега двигателите „Бъдеще-Минало“ бяха замлъкнали и ни задвижваха помощните двигатели за планетарни маневри, като намалявахме скоростта и в тази последна част от пътя.

Графиня Крек влезе в каютата, облечена в обикновен бледосин работен комбинезон на Флота. Остави ми храната и понечи да излезе.

Спрях я.

— Тук ще полудея.

Тя сви рамене.

— Добре де, ще оставя вратата отворена.

Това беше съчувствието, което получих от нея, но все пак подпря вратата.

Точно сега, когато не ни заплашваше нищо, нито имаше нужда от внимание, Хелър седеше в креслото на планетарния пилот.

Графиня Крек се настани в празното кресло на звездния пилот.

— Колко мили ни остават?

— А, не са много. Само няколко хиляди. Скоро ще навлезем във външния отбранителен периметър на Волтар.

— Изглеждаш ми угрижен — отбеляза графинята.

— Да, така е. Мислех за твоята безопасност. Нали знаеш, че още не съществуваш според закона. Бих искал да те отведа на сигурно място, преди да представя официално отчета си.

— Необходимо ли е? — усъмни се Крек.

— Ще бъда откровен с тебе — каза Хелър. — Тази мисия започна твърде особено — затвориха ме в Спитеос. А след нападенията на пилотите-убийци цялата история ми се струва доста подозрителна. Офицер Бис от Флотското разузнаване и аз решихме да видим какво ще стане, за да разберем с какво се занимава Апаратът. И какво намирам — тайна база, за която никой нищо не знае извън Апарата. Но още не мога да си представя цялата схема. Току-виж започнат фойерверки и не искам ти да се озовеш насред бъркотията с твоето юридическо положение. Ами че аз дори не знам как вървят нещата на Волтар в момента.

— Дали вече сме в обсега на „Домашен екран“? — попита графиня Крек. — Вероятно ще научим нещо от новините.

Той нагласи един от екраните на гражданските канали и се чу музика от „Домашен екран“.

Цялото ми съзнание беше нащрек. Не знаех, че Хелър и Флотското разузнаване имат подозрения. Внезапно осъзнах, че броят на враговете ми се е умножил значително. Припомних си страховитите заплахи на офицерите в клуба на Флота какво биха направили с мен, ако нещо лошо сполети Джетеро Хелър. Тъпанарите издигаха в идол този човек, само защото беше състезателен пилот и добър атлет, а и защото беше участвал доброволно в повече от петдесет бойни операции. Значи си имах работа с герой на Флота.

Обаче Ломбар Хист беше разумен човек. Мразеше Флота, мразеше Хелър и нямаше да го спре някаква незаслужена слава. Бързичко щеше да се разправи с Хелър. Моята задача беше само да натикам Хелър в ръцете му.

Изведнъж водещият на предаването ме отвлече от размислите за моите проблеми.

— Имаме удоволствието да ви представим запис от популярен мюзикъл на Хайти Хелър, любимката на милиарди обожаващи я почитатели.

Хайти, сестрата на Хелър, се появи на екрана. Казваха, че била най-хубавата жена от сто и десетте планети на Волтарианската конфедерация.

Зад нея видях голяма танцова трупа и хор.

Тя изпя „Храбрият принц Кавкалсия“, всички се натовариха на някакво глупашко корабче и отплаваха в небето.

Нещастните идиоти Хелър и Крек ръкопляскаха, сякаш Хайти можеше да ги чуе.

— Е, поне още имам семейство — каза Хелър.

— Ще имаш още по-многобройно семейство, ако успеем всичко да наредим както трябва — отвърна графинята.

— Затова имам намерение да се приберем съвсем предпазливо — натърти Хелър. — Не искам да ти се случи нищо лошо. А, ето ги и новините.

Имаше кадри от освещаването на мемориален парк на някаква планета, после съобщиха за откриването на нов вид птица на Флистен, последваха още глупости.

На екрана се появиха танкове, превозвани през някаква невероятно широка река. Говорителят каза:

— Бунтовниците от планетата Калабар бяха подложени през последната седмица на силен натиск от новите подразделения на Апарата, наскоро стоварени в района.

Показаха един навъсен офицер.

— Армейският командир Зог е отстранен за неспособността му да постигне решителен успех в сраженията с бунтовниците.

Армейският командир заговори:

— Привържениците на разбунтувалия се принц Мортиуай имат на разположение неизвестен брой бази из планинските вериги на Калабар, на места достигащи височина сто хиляди фута. Тези планини са истински лабиринт от пещери. Винаги съм настоявал да не провеждаме фронтални атаки, които ни струват твърде скъпо. Ще представя оставката си на Лорда на Армейското управление.

Говорителят добави:

— Помощник на Лорда на Армейското управление заяви, че Зог сигурно ще бъде изправен пред военен съд. Великият съвет е възмутен от факта, че този бунт продължава вече пета година, затова прехвърли задачата по потушаването му от Армията на силите на Апарата към Външното управление.

Показаха Лорд Ендоу, който полека пускаше лиги и късогледо се взираше в предварително написаното изявление.

— Време е ние… ъъъ… да сложим край… аха… на тази недопустима… хъм… и неразумна подкрепа за принц Мортиай… ъъъ… ами… не бива да търпим… да, да търпим… населението на цяла една планета да поддържа… ъъъ… хъм… принц Мортиуай. Аз съм горд… не, щастлив… ей, каква е тази дума?

Изведнъж офицер от Апарата зае мястото му на екрана.

— Лорд Ендоу желае да заяви, че ще смаже привържениците на принц Мортиуай с огън и мълнии, за да ликвидира бързо и окончателно този бунт.

— Виж ти, виж ти — промърмори Хелър. — Значи изтеглят Армията от фронта, а Флотът въобще не участва. Онези „къркачи“ от Апарата ще започнат да разграбват всичко. Знаеш ли, Калабар е прелестна планета, с чудесна природа. Бях там веднъж, още като кадет и всички се чудехме колко грамадно е всичко. И колко красиво.

— И жените ли? — вметна графинята.

Хелър се засмя.

— Въобще не могат да се сравняват с тебе, мила.

Самодоволно си помислих, че никак нямаше да му е до смях, ако знаеше, че и неговият влиятелен приятел в двора на Императора — капитан Таре Роук, е отстранен от длъжност и изпратен на Калабар.

После мислите ми поеха в друга посока — изглежда Апаратът разширяваше влиянието си. Предназначен поначало да се занимава с проблеми извън границите на Конфедерацията, сега се заемаше с вътрешните дела повече от всякога. И понеже никога не е имал многоброен персонал, сега сигурно получаваше значителни попълнения от хора и техника. Да бъда Шеф на Апарата щеше да се окаже нелека задача.

Минаха още новини, после чух:

— Загрижеността за здравето на Негово Величество Клинг Надменни — пожелаваме му дълъг живот — беше разсеяна днес от оптимистичното съобщение на неговия личен говорител Ломбар Хист, според което след непродължителен отдих Негово Величество ще живее още дълги години.

— Чакай! — възкликна Хелър. — Какво беше това? Ломбар Хист — говорител на Клинг Надменни?

— Невъзможно! — заяви графиня Крек. — Та нали Хист е един измъкнал се от клоаките плъх! Той не е благородник! Това е нарушение на дворцовия протокол. Знам, защото имах достатъчно време да изчета всички закони. Този пост трябва да се заема от някой Лорд на Империята.

— Ето, има нещо нередно — отбеляза Хелър.

Беснеех безмълвно. Бях заложил всичко на надеждата да го подмамя към някоя от базите на Апарата. Проклети да са онези от „Домашен екран“ за подозренията, които му внушиха! Знаех, че Ломбар Хист и без друго контролира положението. Но защо им трябваше да ми съсипват плановете!

— Скъпа, — каза Хелър, — може би е уместно да поговориш с нашия арестант и да провериш дали може нещо да ни обясни.

Стреснах се. Нима той четеше мислите ми!

Крек веднага стана, отвори една кутия, влезе в моята каюта и без дори да ми се извини, нахлупи хипношлема на главата ми!

Включи го и каза:

— Какви заговори плете Ломбар Хист?

— О, няма такова нещо — отговорих с уж приглушения глас на хипнотизиран, обаче, без да усещам никакво влияние от шлема. — Ломбар просто е един много способен служител, който прикрива некадърността на Лорд Ендоу.

Тя помисли малко.

— Когато се опитваше да провалиш тази мисия, заповеди на Ломбар Хист ли изпълняваше?

— Не. И точно от това се страхувам. Че ще ме разкрият. Идеята беше само моя. Защото завиждам на Хелър.

— Знаеш ли дали има някакви промени в правителството?

— Няма. Не съм чувал за нищо извънредно. Последните изпратени до мен съобщения показваха, че всичко е както винаги.

Тя ми заповяда да не виждам и чувам нищо. Върна се в пилотската кабина, само на десетина крачки от мен.

— Мили, той твърди, че нямало нищо нередно. Според мен можем спокойно да кацнем. И да тръгнем право към Спитеос.

— Спитеос ли? — повтори Хелър като поразен от мълния. — Защо?

— Скъпи мой, оставих там документи. Те са ключът към нашето бъдеще.

— Госпожице, — заяви Хелър, — Спитеос е територия на Ломбар Хист. И тези намеци ги правиш месеци наред. Мисля, че е време да ми разкажеш всичко.

— Добре, вече мога да ти разкажа. Нали мисията приключи.

И тя започна да му обяснява за фалшивите прокламации, които й пробутах. Едната още не била подписана, но когато това стане, щяла да й върне гражданските права, титлите и именията. А другата трябвало да бъде представена за изпълнение след успешния край на мисията, за да бъде Хелър назначен като служител на Имперския двор, без повече самоубийствени бойни операции.

Хелър се стъписа.

— Ти видя ли ги?

— Да, истински са. Не бива да забравяш, че има и други хора, които те ценят! Само трябва да ги представим на Негово величество, за да бъдат подписани и изпълнени.

— И къде са сега? — попита Хелър.

— Скрих ги в Спитеос — отговори Крек.

— Ох, не знам — промърмори Хелър. — Нека видим фактите. Ти все още не съществуваш официално. Ако те заловят, преди да си взела документите, пак ще те тикнат в затвора. Рискът е твърде голям. Толкова се измъчих, когато мислех, че съм те загубил. Не желая дори да обсъждам предложението ти. Когато си на двеста години, побеляла и беззъба, а аз съм мъртъв от десетилетия, можеш пак да мислиш за това. Но дотогава — не. Точка. Край. Никакви спорове. Няма да припарваш до Спитеос! ТОВА Е!

— О, Джетеро!

— Сериозно ти говоря! НЯМА да те загубя отново!

— Джетеро, но нали винаги си ми казвал, че животът е скок от риск на риск с настръхнала от опасността коса.

— Никога не съм ти казвал това!

— Е, при твоя начин на живот сигурно си го мислиш. А тази възможност не е нещо, което да захвърлиш небрежно. Дава ти шанс за несравнимо по-добър живот и означава, че мога да се омъжа за тебе. Не, не бива да се отказваме. Ти стой тук.

Графиня Крек влезе в каютата. Взе микрофона на хипношлема.

— Има ли още копия на тези документи?

Бях затаил дъх. Но сега като ослепителна синя светкавица ми изскочи идея, която беше толкова вероятно да успее, че чак се уплаших от самия себе си. Целият план ми хрумна ей така, в миг! Можех не само да избягам, но и да уредя залавянето им.

С мъка прикрих възторга си. Пак приглуших гласа си. И излъгах:

— Да, има. Точно същите документи, заверени копия, оставени са под пода на моя кабинет в Отдел 451.

Когато тя махна шлема от главата ми, напрегнах всичките си сили, за да не си сцепя устните от хилене.

Хелър и Крек сами си подлагаха главите под брадвата!