Л. Рон Хабърд
Катастрофа (68)

Четвърта глава

— Благодарение на шеметната скорост, която Джовани поддържаше по пустите, тъмни улици на Манхатън, лимузината пристигна малко по-рано от уговорения час. Спряха до малък, тъмен парк.

Четвърт миля по на изток се намираше полицейското управление, но това личеше само по синята лампа над входа. По-наблизо, невидими в тъмата, бяха федералният и щатският съд. Вдясно се издигаше неясният силует на небостъргача, където беше леговището на шайката на Наркотичи. Сградата на „Тотъл Контрол, Инкорпорейтид“ беше облицована с тъмно стъкло, но дори то не проблясваше под трепкащите звезди.

Хелър прегледа за последен път плановете на етажите, които Бейб му намери по-рано през деня.

Нечии тихи стъпки доближиха лимузината и Бейб веднага вдигна глава. Спусна стъклото на прозореца и отвън надникна мъж.

— Госпожо?

Беше синьоре Сагеца, съветник във фамилията Корлеоне.

— Всичко ли е готово? — попита Бейб.

— Mia capa — започна Сагеца, — не бих ли могъл да ви разубедя и да отменя акцията, преди да е станало твърде късно? Дори „Свети Джо“ би премислил подобно начинание хиляди пъти, преди да предприеме — нещо.

— Синьоре, осъзнавам, че е ваш дълг да ни преведете невредими през житейските бури — каза Бейб, но оставете празните приказки и отговорете на въпроса ми. Всичко ли е готов Милостивият Бог се отнася с особени грижи към неизлечимо лудите — отбеляза синьоре Сагеца. — Само се надявам тази нощ да не е зает с нещо по-важно. Да премина и към доклада си аварийният им генератор дава мощност колкото за единединствен асансьор. Нощта е гореща и климатичните инсталации не работят, затова някои прозорци са отворени. Виждате ли онова слабо сияние на тридесет и петия етаж? Осветяват банкетната зала със свещи. Всички шефове на града са там, последният пристигна само преди пет минути. Нашите бойни групи са по местата си. Но се налага да ви предупредя не само вие смятате тази непрогледна нощ за щастлива възможност да нападнете — Фаустино е разположил силите си до последния войник в сградата, наблюдават всеки възможен вход. Освен това един танков батальон е разположен на миля и половина от тук и сигурно ще дойдат с гръм и трясък, ако започне стрелба. А полицейското управление е само на четвърт миля.

Погрижете се да не използват колите си — заповяда Бейб.

— С това вече се справихме, госпожо, но полицаите имат и крака. Целият този замисъл е пълна лудост. Уредих вашият реактивен самолет да чака в готовност на летището в Нюарк, защото може и да стигнем до там. Все още ли смятате да направите това?

— Синьоре, възможност като тази се пада веднъж в живота — заяви Бейб. — Време е да вдигнем завесите и да започнем шоуто.

— Тогава вземете тази радиостанция и дано добрият Бог се смили над душите ни.

Той подаде през прозореца ултракъсовълновия приемо-предавател и изчезна в мрака.

Хелър също й даде една от своите радиостанции. Показа й къде е бутонът за включване.

— Готова съм за атака — каза Бейб. — Хайде, започвай войната!

— Пуснете секундомера — каза Хелър.

Включи и своя.

Той излезе от лимузината, нагласи ремъците на чантите на раменете си и взе сгънатата летяща платформа.

— Късмет — пожела му Бейб.

Той й махна с ръка и потъна в тъмния парк.

Когато се скри от нежелани погледи, бързо сглоби платформата. Легна по корем отгоре и провери да не е притиснал котарака. Обви с пръсти бутоните за управление върху предните пръти.

И излетя право нагоре.

Докато набираше височина, зави към сградата, издигаща се петдесет и пет етажа в небето. В непрогледния мрак едва не мина встрани от покрива.

Беше само на една ръка разстояние от покритата с хром и стъкло фасада. Хелър нагласи платформата неподвижно. Бръкна в чантата и извади пълна шепа кръгли предмети. Оглеждаше номерата им. Намери кълбото със светеща на него единица и го притисна към хромираната рамка на черното стъкло. Погледна си часовника и завъртя малкия регулатор на кълбото.

Бе си свършил работата на последния етаж.

Спусна се два етажа надолу. Намери кълбо номер 2. Притисна го към фасадата.

Още два етажа надолу. Нагласи и номер 3.

Все по-надолу, спираше само колкото да залепи за сградата поредното кълбо.

Накрая нагласи и номер 10.

Погледна своя светещ часовник.

Тридесет и пет етажа под него, земята беше неразличима в нощта.

Платформата се плъзна хоризонтално и Хелър намери каквото търсеше — прозореца на офиса, заеман от Фаустино.

На една маса гореше свещ, но светлинката не стигаше до стенописите със сцени от Сицилия. Над креслото се виждаше стоманен купол, приличащ на издут чадър. Креслото беше празно. Вратата към банкетната зала беше затворена.

Спрял платформата пред прозореца, Хелър извади дезинтегратор от чантата. Включи го, като внимаваше да не го насочи към самата платформа. Оръжието забръмча.

Хелър управляваше с една ръка платформата, а с другата насочи дезинтегратора към стъклото. То започна да изчезва. Като опитен майстор, Хелър махна цялото стъкло, без да засегне жичките на алармената система, омотали цялата рамка.

Нахлулият нощен ветрец угаси свещта в стаята.

Хелър вкара платформата вътре.

Изключи я и я подпря на стената.

Бързо застана до вратата и се заслуша. Чуваше смях и дрънчене на прибори и чаши.

Премести превключвателя с палец и лъчът на дезинтегратора се сви до мъничка точка. Хелър проби дупка във вратата и прибра оръжието.

Надникна към залата. Всичко се виждаше достатъчно добре.

Шефовете на град Ню Йорк седяха около подковообразната маса. Бяха петдесетина. В средата на залата имаше обширно празно пространство.

В този момент Хелър се натъкна на първото затруднение. Върхът на подковата не беше с гръб към вратата, а точно в отсрещния край на залата!

И там седеше Фаустино. Разделяха ги повече от сто фута.

Но все някак трябваше да стигне до отсрещната страна на тази зала. Не можеше просто да отвори вратата и да сграбчи Фаустино за яката. Налагаше се да измине стоте фута пред погледите на всички!

Осветен от множество свещи, Фаустино произнасяше реч. Дърдореше за успехите на Лигата за граждански реформи. Прекъсваха го с кикот и ръкопляскалия на всеки няколко думи. Беше невероятно дебел, сигурно тежеше повече от триста фунта. Лицето му беше толкова залоено, че сякаш нямаше очи — балон с отваряща се и затваряща дупка вместо уста.

Хелър си погледна часовника.

Спазването на графика беше решаващо за победата.

Извади котарака от торбата и прикрепи мъничката слушалка в ухото му. Пъхна между зъбите си предавателчето и шепнешком обясни на зверчето какво искаше от него.

Той остави шапката на един стол. Свали чантите от раменете си и ги пусна до платформата. Разглади с длан смокинга и нагласи папийонката.

Открехна съвсем леко вратата към залата.

После отиде при вратата към коридора и надникна.

Пред входа за залата стояха двама пазачи с едрокалибрени пушки. Не беше лесно да мине оттам.

Хелър се върна до вратата за банкетната зала. Нямаше какво друго да направи, освен да рискува.

Сграбчи дръжката и бавно отвори вратата. После я захлопна с рязко движение, но пъхна върха на обувката си, за да не тресне.

Въздушното течение връхлетя като ураган в залата.

Всички свещи, освен една угаснаха!

Хелър се смъкна на колене и длани, проникна в залата като черна сянка.

Стреснати ругатни отекваха в мрака.

Запламтяха огънчетата на запалки. Свещите отново затрепкаха по масата. Но Хелър вече беше в другия край на залата. Бързо пропълзя зад Фаустино. Някой се надигна да погледне вратата към офиса и понечи да тръгне натам.

Изправеният Фаустино го спря.

— Недей. Сядай. Вятърът е отворил някой прозорец. Хайде, успокойте се. Та тъкмо ви казвах, господа, че тази седмица беше най-успешната за уличните продажби на наркотици. Напрежението от предстоящата война повиши неимоверно консумацията. И сега, като благодарност за чудесното ви сътрудничество, обявявам ДВОЙНИ ПРЕМИИ за всички вас!

Фаустино се поклони сред бурни овации. Вдигна плик. За кмета една кралска награда тази седмица! Вижте…

— Тръгвай веднага! — прошепна Хелър в предавателчето, стиснато между зъбите му.

От отсрещната страна на залата се чу пресекливо съскане. Вместо да се взират във високо вдигнатия плик, всички очи се извиха към вратата на офиса!

Котаракът влезе в залата.

Влачеше след себе си черна топка.

И стискаше фитила й зъби.

От горящия фитил хвърчаха искри!

Обща въздишка на ужас се изтръгна от множеството.

Котаракът невъзмутимо напредваше към средата на подковообразната маса.

Очите му бяха като светещи зелени кръгчета.

Искрите подскачаха по пода. — БОМБА! — писнаха всички в хор.

Фаустино трескаво пъхна ръка под смокинга си, хвана дръжката на пистолета с налудничавото намерение да застреля котарака.

Но ръката на Хелър мълниеносно сграбчи оръжието.

Другата му ръка стисна яката на Фаустино.

— ЕЙ СЕГА ЩЕ ИЗБУХНЕ! — кресна Хелър.

Някои от градските шефове се опитваха да прескочат масата, за да угасят фитила. Но след мощния вик на Хелър се отказаха.

Тълпата се скупчи на изхода.

Всички напираха да излязат — освен Фаустино, когото Хелър бе хванал здраво.