Л. Рон Хабърд
Катастрофа (15)

Четвърта глава

Хелър заповяда на влекача:

— Наглеждай си часовниците, за да не се сблъскаме случайно с онова нещо навън.

— Да, сър.

Сякаш нещо ме прободе.

— Само по това ли ще следиш да не се сблъскаме? И как ще наблюдаваш Черната дупка с телескопа, щом изкривява пространството и времето?

— В този телескоп има миниатюрна времева камера, а освен това черните дупки излъчват гама-лъчи. Изглеждаш ми много изнервен.

— Така е.

— Добре — безсърдечно каза Хелър. — Може би ще разбереш най-после какво изпитват другите хора заради твоите мръсни номера.

Пренебрегнах поученията му. Другите хора да вървят по дяволите. Почнеш ли да се тревожиш за тях, мястото ти въобще не е в Апарата. А и трудно би живял в борба със съвестта си. Вдигнах глава, за да погледна през илюминаторите пред пилотските кресла. Нищо, освен черно небе и някъде много далеч дребен астероид.

— Сър — обади се влекачът, — според мен трябва да намаля скоростта.

— О, Богове — въздъхнах аз, — точно сега ли реши да се повреди това нещо.

— Сър, желаете ли да записвам забележките на враждебно настроения арестант Грис?

— Запази ги само в оперативната памет — заповяда Хелър. — Той няма да остане дълго с нас, нито пък изобщо в тази Вселена. Намали скоростта плавно.

— Да, сър. Според показанията на моите прибори може би остават само 203.4 мили до черната дупка.

— Добре. Сравнявай показанията с твоя универсален часовник за абсолютното време и спри в мига, когато пресечем времевия пояс.

— Да, сър. Има сигнал от моя 123 мозък относно арестанта Грис. Той предлага решение. Досега този мозък се занимаваше с проблема. Сър, може ли да ви съобщя предложението?

— Я да чуем.

— В съответствие с основната ми цел да ви осигуря безопасност, предложението е следното: Арестантът е извършил тежки престъпления, включително е заповядал да бъдете убит. Моят списък на волтарианските бази не включва база на Блито-3. Можем да се позовем на незнанието си за наличието на офицерско събрание на планетата. Решение на проблема: Щом стигнем до черната дупка, да използваме арестанта за проверка и да го пратим през нея в някоя друга вселена. Очаквам вашето одобрение.

Озъртах се гневно. Дори този влекач се обърна срещу мен! Що за садист! Истинско чудовище!

Идеята си има добри страни — съгласи се Хелър. — Обаче отговорът ми е отрицателен.

— Сър, моля ви да размислите. Излъчваните от него мозъчни вълни показват крайна враждебност. Ако, както сам казахте, на него му предстои да се премести в някоя друга Вселена, не виждам причина да се бавим. Отрицателният ви отговор противоречи на заложената в мен основна цел, следователно е нелогичен.

— Запази предложението, ще го разгледаме друг път. Сега на какво разстояние сме от черната дупка?

— Около тридесет мили, сър.

Секундите се изнизваха една след друга.

— Сър, пригответе се за изместване във времето. Спирам.

Внезапно усетих ужасно разтегляне в тялото си. В мозъка ми сякаш блесна светкавица, сърцето ми пропусна един удар. Същото усещане преживях и при влизането в Дворцовия град. Само как го мразех!

— Сър, черната дупка е на точно три мили от нас. Поддържам разстоянието.

Изправих се. Надничах през илюминаторите, но нищо не виждах.

— Там няма нищо — казах им.

Хелър затваряше предпазните капаци на илюминаторите.

— Щеше да е страхотно постижение, ако беше видял нещо. Тази черна дупка не е по-голяма от протон. И това е една от причините, че тукашните хора въобще не подозират за съществуването им. А другата причина е, че сега сме тринадесет минути в бъдещето. Ти нали си влизал и излизал от Дворцовия град?

— Ами да — отговорих предпазливо.

Не виждах защо трябваше да му казвам, че всеки път, когато моят курс от Академията отиваше там за участие в парада, аз за наказание марширувах сам по плаца. Единственият път, когато влязох в Дворцовия град беше през страшния ден, в който Ломбар Хист успя да докопа контрола над злокобната експедиция до Блито-3. Виновен беше Хелър с неговите наблюдения на планетата.

— Искам данни — каза Хелър.

— Да, сър. Освен това ще ви ги разпечатам. Маса — 7.93 милиарда тона. Предполагаем период преди крайната експлозия — 2.754 милиарда години. Излъчване — 5.49 милиарда мегавата. Радиус на изкривяване на пространството — 5.11 мили.

— Благодаря. А сега се обърни с кърмата към черната дупка. Включи теглещите лъчи. Поеми по курс към Блито-3. Включи главните двигатели „Бъдеще-Минало“. Когато си готов, започвай да теглиш. Съобщи ми с удар на гонга, когато сме на осемстотин мили над повърхността на планетата, за да ти помогна да нагласиш черната дупка в орбита.

— Да, сър.

Влекачът се зае да изпълнява заповедите.

Скоро приглушеният грохот на невероятно могъщите главни двигатели се разнесе из целия кораб. Хелър следеше по приборите дали всичко съответстваше на плановете му.

Аз се поуспокоих малко. Внезапно се сетих, че щом сме тринадесет минути в бъдещето, пилотите-убийци не могат да ни забележат. И тъкмо да се отпусна напълно, в мислите ми проблесна като мълния, че щом се освободим от товара си и се върнем в нормалното пространство, отново ще станем лесна мишена.

Хелър май беше забравил за това. Разгъна някакви чертежи и започна да ги разглежда.

Отиде до големия цилиндър на фалшивия преобразувател и извади още части. Струпа ги във въздушния шлюз.

После навлече аленочервен антирадиационен скафандър. С шлем на главата придоби твърде демоничен вид. Истински Дявол от Манко! Притиснах се уплашено към тръбата. О, Богове, защо не мога да измисля нещо умно, за да се отърва от него веднъж завинаги? Трябва! Трябва! Трябва!

След това Хелър облече още един скафандър за допълнителна защита. Нагласи шлема на главата си и огледалният купол отрази всичко наоколо съвсем разкривено. Котаракът изглеждаше дълъг, цели петдесет фута. Не можех да позная пилотските кресла. А аз приличах на мъничка точица, скрила се някъде в ъгъла. Картината напълно подхождаше на представите, гонещи се из моя нещастен, измъчен ум.

Хелър влезе във въздушния шлюз и затвори люка. После отвори външния. През илюминатора на вътрешния люк виждах какво правеше. Върза се с дълго осигурително въже. Приспособи нещо като работна маса, щръкнала навън в пустотата. Зае се да сглобява нещо.

Бе оставил чертежите вътре, залепени за предните илюминатори. Сториха ми се много любопитни.

Нещото приличаше на грамаден чадър. Точно под разпънатата повърхност се намираше подобие на клетка. Към средата на дръжката имаше широк пръстен, отбелязан с надпис „Конвертор“. И най-долу беше още по-голям пръстен — „Тежести“.

Надникнах през илюминатора на въздушния шлюз. Хелър сглобяваше купола на чадъра. Всъщност това беше обикновено огледало от секции, но в завършен вид щеше да се простира на голяма площ.

Хелър прибави следващата част — клетката, чиито пръти бяха насочени към средата. Прикрепи я с друг прът към центъра на купола.

След това сглоби пръстена-конвертор.

Накрая закрепи тежестите в края на основния прът.

Върза и устройството с осигурителни въжета. Прибра работната маса и инструментите си във въздушния шлюз. Увери се, че сглобената конструкция се рееше в космоса на подходящо разстояние от корпуса на влекача. Тогава затвори външния люк и се върна в пилотската кабина.

Свали скафандрите от себе си и ги прибра в шкафовете, после отиде в задните помещения.

Минаваха часове. Котаракът изглеждаше заспал в едното кресло, но при всяко мое движение ме стрелваше с примижало злобно око.

Удрях главата си с юмруци. Трябваше да измисля някакво спасение. Нима не разбирах, че ме чакаше смърт?

Котаракът изръмжа.