Л. Рон Хабърд
Катастрофа (27)

Седма глава

Часове по-късно хангарът представляваше доста чудновата гледка.

Хелър някак успя да изкачи стената и изключи електронната илюзия, облаците дим полека се разтвориха в нощта. Сега въздухът навсякъде беше чист, може би за пръв път от около осемдесет години.

Прахд се отзова на обаждането по телефона и дойде да се погрижи за раните ми.

Омотаният във въжета Утанч/Педалов лежеше на една пейка.

Графиня Крек стоеше с бластерна пушка в ръце и наблюдаваше входовете, за да пресрещне всеки нежелан посетител.

Хелър домъкна голяма маса по средата на хангара. В кресла около нея бяха настанени всички офицери от базата, с вързани ръце и крака!

Останалите хора от персонала бяха проснати в редици на пода.

Прахд завърши обиколката си около масата и притисна кислородната маска към лицето на последния офицер. Махна с ръка, за да покаже, че си е свършил работата.

Хелър тропна по масата с дръжката на бластер, който му служеше вместо чукчето на председател.

— Я да видим сега, всички ли се събудиха?

Фахт Бей и останалите офицери го зяпнаха. Вече усещаха, че не само ръцете им са вързани към гърбовете, но и са пристегнати към креслата.

— Добре — каза Хелър. — Откривам заседанието. Първа точка от дневния ред е положението в тази база.

— Първа точка — намеси се Фахт Бей, — е съдебният процес срещу Солтан Грис!

Той яростно кимна към мен.

Аз бях вързан на стол, поставен встрани, където обикновено седи подсъдимият.

— Не, ще стигнем и до това — възрази Хелър. — Доколкото ми е известно, казали са ви, че съм изпратен тук да ви избия. Искам да ви освободя от тази заблуда.

Той извади от джоба си копия от заповедите на Великия съвет и от заповедта лично за него. Прочете ги на глас, много официално. Обърна ги към офицерите, за да видят всички подписите и печатите.

— Това задоволява ли ви?

Фахт Бей и другите кимнаха.

— И така — продължи Хелър, оказа се, че тази база не е включена в списъците. Следователно тя не съществува. Какво се случва тук, известно е само на Апарата, но между всичко останало е имало и участие в противозаконна контрабанда. Разполагам с доказателства, че изпращате на Волтар опиум, хероин и амфетамини. Аз прекратявам тези доставки.

— Не можете! — заяви Фахт Бей.

— О, мога и още как — увери го Хелър. — След като прецених положението и като офицер от Флота, отговорен за спазването на законите на Негово Величество, конфискувам цялата база в полза на Волтарианския флот.

— Шефът на Апарата ще ни ликвидира! — възкликна Фахт Бей.

Хелър насочи бластера към лицата им.

— Мисля, че когато се върна на Волтар, там ще настъпят някои промени. Но и да не успея, винаги можете да кажете, че съм ви принудил със заплаха да употребя сила.

Офицерите нервно се вгледаха в оръжието.

— Целият волтариански персонал, намиращ се на Земята — продължи Хелър, от този момент е прехвърлен на служба във Флота със същите рангове и длъжности. И ще получавате флотски заплати.

Офицерите се оживиха. Хората от Апарата не получаваха почти нищо в сравнение с Флота.

— Значи и аз ще имам заплата? — попита Прахд, още стиснал в ръка кислородната маска.

— Ти също — обеща Хелър.

О, Богове, каква бъркотия предизвикваше! Нали Прахд официално беше мъртъв! А и повечето от останалите бяха лишени от всякакви права като осъдени престъпници!

— Известно ли ви е — намеси се Фахт Бей, — че повечето от нас не съществуват от гледна точка на законите?

— Подозирах, че е така. Но според уставите на Флота, Имперските офицери, действащи самостоятелно в още незавоювани райони, могат да наемат и зачисляват на служба екипажи с всякакъв състав, като ги амнистират напълно. Гражданските ви права ще бъдат възстановени.

Зяпнаха го с отворени уста, после започнаха да се споглеждат помежду си. Внезапно Фахт Бей изви глава към мен.

— Това нали не се отнася за него?

— В никакъв случай — увери го Хелър.

— А какво ще стане с него? — настояваше Фахт Бей. — Той заложи тази база. Виновен е за безброй престъпления. Няма да му се размине ей така, нали?

— Ще го отведа на Волтар, за да го съдят — каза Хелър. Посочи Утанч/Педалов. — Ще взема показания от тази твар и като прибавим всичко останало, което е извършил, не ми се вярва съдът дълго да умува как да постъпи със Солтан Грис.

Те изведнъж се развикаха весело, дори изтръшканите на пода техни подчинени надаваха радостни крясъци. Хангарът едва не се разтресе от това оживление.

Накрая Фахт Бей огледа всички и викна:

— Да приемем ли предложението му?

Олелията стана оглушителна!

— Развържете ни по-бързо, за да си свършим работата! — възкликна Фахт Бей. — Трябва да почистим това място, за да е достойно за Флота!

Побеснях. Предатели! Отрепки! След всичко, което направих за тях!

Но аз щях да се смея последен. Никой от тези нещастни глупаци не знаеше, че сега Ломбар контролираше Волтар.

Засега ще си играя ролята. Ще се преструвам на напълно съкрушен. Дори ще им покажа, че съм готов да сътруднича.

За направеното от Хелър не можеше да има прошка. Тези типове си въобразяваха, че са ме арестували. Всъщност те бяха мои арестанти.

Щях да наглася всичко така, че да заведа право към смъртта му този Имперски офицер, на който толкова тъпо се възхищаваха. Скоро след това и те щяха да си получат заслуженото! Позволиха си да предадат Ломбар Хист, който държеше Волтар в ръцете си.