Л. Рон Хабърд
Катастрофа (34)

Пета глава

Хелър прекара влекача през външния отбранителен периметър на Волтар, като даде номера на патрулен кораб. Очаквах да се възползва от моята електронна карта, но той дори не ми я поиска.

Питах се къде ли отивахме. Разбира се, представях си, че ще кацнем в хангара на Апарата, откъдето излетяхме. Но като извих врата си докрай, надзърнах през края на един илюминатор. Летяхме над високо плато. Това дори не беше главната база на Флота! Накъде ли се насочваше Хелър?

Долу като че беше късен следобед. Но не се бяхме спуснали достатъчно, за да различа подробности от местността.

Последва поредната налудничава постъпка на Хелър. Приехме от земята нареждане да се назовем и Хелър каза:

— „Небесен удар“, искам разрешение за кацане.

Какъв ти „Небесен удар“? Та това беше последният запазен междугалактически кораб отпреди 125000 години. Ставаше само за музеен експонат!

Втурнахме се надолу в обичайния за Хелър начин на кацане — устремно и внезапно.

Бяхме обърнати с опашката надолу. Това ме извъртя да увисна на ремъците. Жироскопичното ми легло се нагласи със закъснение и аз погледнах отдолу нагоре през илюминатора.

ОТВСЯКЪДЕ НИ БЯХА ОБКРЪЖИЛИ ЩУРМОВАЦИ НА ФЛОТА!

Стояха с готови за стрелба оръжия, дори бяха докарали самоходен излъчвател.

Без да се колебае, Хелър отвори въздушния шлюз.

Изрева високоговорител:

— Веднага назовете самоличността си!

Познавах този глас. Беше на командир Круп.

Намирахме се в базата с мобилизационния резерв на Флота.

Хелър му извика от височина шестдесет фута:

— Знаех си, че това ще те вбеси!

Смееше се.

— Горящи комети! — кресна командир Круп. — Че това е Джетеро Хелър! Хей, момче! Едва не ни уплаши до смърт! Чак до последните две секунди не разпознахме Влекач Едно! Ами ако те бяхме гръмнали!

— Не исках по комуникационните линии да се разнесе, че сме пристигнали. Освен това имах нужда от тези щурмоваци като охрана. Докарал съм арестант, на който обещах съдебен процес. Трябва да го прехвърля в Имперския затвор.

— Кой е той?

— Помниш ли Солтан Грис?

— Оня „къркач“ ли? Е, време беше някой да го арестува. А какво да правим с Влекач Едно? Сега нали е кораб на Апарата?

— Прехвърлям го за изпълнение на самостоятелна мисия на моя отговорност. До гуша ми дойде от „къркачите“.

— Кой ли ги понася — съгласи се командир Круп. — Ей сега ще допрем стълбичката, за да слезеш.

— Добре — извика Хелър. — И ако старият Ати е някъде тук, искам и с него да си поговоря.

Това не вещаеше нищо добро за мен. Щурмоваците ми се струваха твърде опасни. Напрегнато очаквах какво ще се случи.

Когато допряха стълбичката до външния люк, Хелър се плъзна право надолу по нея. Затича към командир Круп и двамата започнаха да се тупат по гърбовете. Щурмоваците зорко оглеждаха влекача и аз бях уверен, че се наслаждават на надеждите си да застрелят един „къркач“. По лицето ми се стичаха струйки пот.

Някогашният инженер по ремонта Ати, сега пазач в базата, изфуча към влекача, яхнал триколесник, раздруса, енергично ръката на Хелър и изтри сълзите си.

Среща на стари приятелчета от Флота! Наистина бях забравил колко приятели имаше Хелър. Вероятно обмисляше дали да не ме отведе в царските си покои в офицерския клуб и да позволи на младежите там да ме понатупат за забавление.

Всички се бяха скупчили около Хелър. После Круп се втурна нанякъде, Ати също, накрая и един от сержантите на щурмоваците, всички с много делови устрем. Какво ли кроеше Хелър?

Стресна ме мисълта, че никой друг не знаеше за пристигането ни. Молех се идеята ми да проработи. Всичко зависеше от това, дали ще успея да предам Хелър на Ломбар, но тук той беше заобиколен от Флота — смъртните врагове на Апарата.

Сержантът се върна и даде на Хелър един сак, който бързо се качи по стълбичката и предаде сака на графиня Крек.

После старият Ати се върна с камион, натоварен с горивни пръти, следван от камион за обслужване на въздушните и водните системи на кораба.

Накрая цивилен аерокар прелетя над оградата и кацна. Командир Круп излезе от него и заговори на Хелър.

Изведнъж чух стъпки пред вратата на каютата, бързо обърнах глава и ми се стори, че до мен стоеше щурмовак от Флота. Уплаших се. Значи дойдоха да се разправят с мен! Усетих разкопчаването на ремъците и вдигнах поглед.

ГЛЕДАХ В ЛИЦЕТО НА ГРАФИНЯ КРЕК, ОБЛЕЧЕНА КАТО ФЛОТСКИ ЩУРМОВАК!

Косата й бе прибрана под бойния шлем. Кафявата туника с висока яка беше малко по-тъмна от лекия загар на лицето й. Беше се гримирала така, че изглеждаше като млад космически войник, може би прекалено хубав за мъж.

Значи Хелър измисли начин да я скрие. Преодолях ужаса си от нейното присъствие и си казах, че може и да се възползвам от тази информация.