Л. Рон Хабърд
Катастрофа (4)

До моя господар Лорд Турн, Върховен съдия на Имперските съдилища и затвори, Правителствен град, планета Волтар, Волтарианска конфедерация.

Аз, Солтан Грис, Ранг XI, офицер на обща служба, бивш второкласен служител от Координирания информационен апарат на Волтарианската конфедерация (Всички да славят Негово Имперско Величество Клинг Надменни и цялата му империя!), ви представям осмата и последна част от моите самопризнания.

Сега вече мога да обясня как се стигна до попадането ми във вашия чудесен затвор.

Може би Ваша Светлост е бил стъписан да научи, че офицерът от Флота Джетеро Хелър бе убит в онази къща в Кънектикът.

Да, заповядах на агент Рат да го убие, но Хелър си бе виновен за това. В края на краищата нали той купи онази изоставена къща, в която мафията някога криела контрабандния алкохол, нали той се сприятели със сляпата старица и нали той се представяше за „бялото инженерче“ от делегацията на Майсабонго. И точно той нае онези двама помощник-шерифи и ги направи „морски пехотинци на Майсабонго“.

В онзи момент бях странно безчувствен. Бях планирал, замислял и мечтал за смъртта на Хелър месеци наред и би трябвало да съм обладан от възторг. Но незнайно защо не бях.

А и не изпитах никаква радост, когато гледах как Ахмед пусна бомбата с отровен газ във въздушната шахта към килията на графиня Крек.

Обаче личните ми преживявания не ме възпряха да изпълня дълга си, щом агент Рат ми съобщи, че открил в къщата диаманти. Бях заповядал на Рат да убие Хелър, а смотаният идиот само хленчеше, че му изтичала кръвта и все ми досаждаше по радиото с молби за помощ. Типична отрепка. Но когато каза, че намерил цяла торба диаманти, чух гласа на своя дълг.

Затова с голямо удоволствие се качих с капитан Стаб и неговите антиманкоси във Влекач Едно и излетяхме от Афийон. Корабът — Хелър го наричаше „Принц Кавкалсия“ — не бе използван, докато Хелър се мотаеше из Съединените щати. Казах си, че е съвсем подходящо да стигна до трупа му точно с кораба, с който пристигнахме на Земята. Нали именно тогава започнаха всички мои неприятности.

Уведомих пилотите-убийци, че няма за какво да се притесняват — не се канехме да бягаме от планетата. (Така и не научих кой ги бе пратил да ни следят, сигурно такава идея би хрумнала първо на Ломбар Хист, шефа на Апарата.)​

И като споменах за убийци — за мен бе голямо облекчение да не се тревожа за онзи, когото Ломбар бе натоварил със задачата да ме премахне, ако оплескам всичко.

Планът ми беше много прост. Щяхме да отскочим до Кънектикът, за да приберем диамантите, мигновено да се пренесем над Флорида и да изтрием от лицето на Земята инсталациите за пречистване на атмосферата, монтирани от Хелър, да се втурнем към Детройт и да бомбардираме заводите на „Крайстър“, където той произвеждаше новите карбуратори, после да се върнем над Ню Йорк, за да взривим Емпайър Стейт Билдинг. Тогава щях да кажа на Роксентър, че съм успял и че Хелър вече не заплашва неговия петролен монопол.

И със следващия кораб, натоварен с опиум за Ломбар, щях да се върна победоносно на Волтар и да стана шеф на Апарата.

Целунах скъпата си Утанч за довиждане и поех по пътя си.