Л. Рон Хабърд
Катастрофа (46)

Пета глава

Седях си в скоростния аерокар и размишлявах над този въпрос.

Бях взел самопризнанията на Грис. Те съдържаха още една пътеводна нишка, но с известна нервност си казах, че ще е твърде опасно да я следвам.

Чичо ми Гас беше цивилен помощник на Лорда, възглавяващ Флота. Беше непреклонен в политическите си възгледи и готов да ги защитава пред всеки часове наред. Никой не можеше да спре словесния поток. Освен това се налива с цели галони „тап“ и принуждава събеседника си да прави същото. Отдавна е съставил план за бъдещето ми, който според него е идеален — да приемам идващите в неговата служба важни личности. Те също пият „тап“. Но работата при сър Гас би била толкова съсипваща за здравето ми, че бих могъл да се надявам само на ранна смърт от изтощен черен дроб.

Имах номера на онзи патрулен кораб, с който Хелър за пръв път стигнал до Земята. А във Флота пазят всички данни за всеки кораб, който някога са имали.

Мили читателю, надявам се, че разбираш — изправих се срещу опасността с мисълта да ти бъда полезен.

Полетях към административния комплекс на Флота в Правителствения град.

Типично за всички постройки на Флота — приличаха на група кораби в боен строй. Ами дори за да влезе човек вътре, трябва да минава през въздушни шлюзове.

Смятах, че моят чичо Гас в този час на деня вече ще е привършил с обяда си. Но нямах късмет. Тъкмо излизаше, не искаше и да помисли дори, че няма да го придружа за срещата му с адмирал Бласт, който по-късно щеше да потегли на инспекционна обиколка из всички 110 планетарни бази на Флота. Адмирал Бласт също се оказа голям любител на напитката „тап“. Стори му се чудесна идеята да тръгна с него като член на екипа му, за да добия представа за всяка от тези 110 главни планети на Конфедерацията. Каза, че може да ме назначи като цивилен помощник и да го облекча при официалните срещи с разни важни клечки. А чичо ми Гас заяви, че това ще е превъзходна подготовка за бъдещия ми пост в неговата канцелария, защото ще имам шанс да надникна зад завесите на политиката на всяка планета. Двамата едва ли не ми събраха багажа и тъкмо да ме качат в кораба, но погълнатият от тях „тап“ милостиво замъгли главите им и те се понесоха нанякъде под ръка, запели „Към космоса напред!“

Измъкнах се крадешком. След два часа сигурно нямаше и да си спомнят за мен. Отново влязох в главната сграда. Намерих стаята с табела „Архив — Корабни дневници на Флота“. Влязох.

Този път реших да опитам с праволинейния подход към целта.

— Сър Гас каза, че мога да надникна в някои стари корабни дневници.

Бях уверен, че чичо ми и без това нищо няма да си спомни.

Стар космонавт с белези от изгаряния по едната страна на лицето си ме попита:

— На кой кораб?

Отговорих:

— Патрулен, номер B-44-A-539-G.

Посочи ми една странична ниша и аз се настаних пред екрана. Страниците на корабния дневник започнаха да се плъзгат пред очите ми. На пулта имаше бутони за забавяне и спиране на течащия текст. Както и много други, чието предназначение не знаех.

Дневникът наближаваше датата, която търсех. Натиснах „Забавено“.

ЕТО, ОТКРИХ ГО!

Цялото онова пътуване се разкриваше пред очите ми. Излетели от Волтар с бойния инженер Джетеро Хелър на борда, стигнали до Блито-3, извършили наблюденията, без да кацат и се завърнали. Петнадесет седмици, отбелязани като обичайна работа в дневника.

Аха!

Точно за този кораб Ломбар Хист, Шефът на Апарата, бе издал заповед да бъде пленен в патрулната база, а екипажът му — затворен в Спитеос.

Но нищо подобно не бе отбелязано в дневника. Просто видях празна страница. Изведнъж се появиха още записи. Започваха с ремонт и преоборудване на кораба и продължаваха с други обичайни задачи.

Бързо намерих бутона за връщане на текста. До празната страница на екрана се появи мъничък символ. Беше зелена спирала. Погледнах таблицата с кодовете, залепена отстрани на пулта — символът означаваше „Виж Флотско разузнаване“.

Подадох глава от нишата. Старият космонавт беше зает с някаква своя работа. Разгледах пулта. Оказа се, че не е чак толкова различен от пулта на всяка машина в библиотека. Натиснах бутона със зелената спирала и набрах номера на патрулния кораб.

Точно попадение!​

ПАТРУЛЕН КОРАБ B-44-A-539-G. ПРИ РУТИННА ОПЕРАЦИЯ ЗА ЗАЛАВЯНЕ НА КОСМИЧЕСКИ КОНТРАБАНДИСТИ, КООРДИНАТИ 80/45/32, СЕКТОР ФЛИСТЕН, ФЛОТСКИЯТ КРЪСТОСВАН „БОУЛК“ ОТКРИ И ВЪРНА НА ФЛОТА ВЪПРОСНИЯ КОРАБ.

Аха! Ето защо нито Грис, нито някой друг е открил следи от Мошениците от Смъртния батальон на Апарата просто са продали кораба на контрабандисти! Не са го унищожили, както им било заповядано.

Чакай. Появиха се още символи. Разгадах ги — ако исках доклад за сражението, трябваше да набера името на кръстосвала „Боулк“. Но ако желаех да науча премеждията на екипажа от патрулния кораб, трябваше пак да натисна „Флотско разузнаване“.

Престрелките с контрабандисти не ме интересуваха, но жадувах да науча какво се бе случило на хората от патрулния кораб.

Грис бе описал отиването си при тях в Спитеос, когато им пробутал проститутка и отровна храна. Предположил, че не след дълго всички ще бъдат мъртви.

НО ТУК СЕ НАТЪКНАХ НА ДОКЛАД ДО ФЛОТСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ ЗА ЕКИПАЖА!

Повярвайте ми, въобще не си губих времето и натиснах нужните бутони твърде припряно.

Ето го, пред очите ми!

ПОВЕРИТЕЛНО

От: Отговорник на екипажа Соамс, патрулен кораб B-44-A-539-G

До: Офицер Бис от Флотското разузнаване

СЪР! Съгласно искането ви да представя пълен доклад, с удоволствие изпълнявам дълга си.

СЪР! Когато получихме заповеди за незабавно излитане, веднага се качихме в кораба и се издигнахме над базата. Петнадесет души от Смъртния батальон на Апарата неочаквано излязоха от скривалищата си из кораба и ни надвиха.

СЪР! На двеста мили навътре в Голямата пустиня е разположена крепост на Апарата, която не е отбелязана на нашите карти. Това е черно укрепление, за което се предполага, че е развалина, останала от първобитните жители на планетата. Обаче е напълно оборудвана и защитена.

СЪР! Всички ние (списъкът с имената приложен) бяхме затворени, в нарушение на разпоредбите на уставите. Отнеха ни дрехите и ни натикаха голи в подземна килия.

СЪР! Щяхме да умрем от глад, ако не бяхме проявили сръчност при лов на гризачи.

СЪР! Щяхме да умрем от жажда, ако през пукнатини в стените не се просмукваше вода.

След няколко дни при нас дойде офицер на обща служба, с кафяви очи и кестенява коса, който не ни се представи.

СЪР! Той поиска от нас сведения за полета ни до Блито-3, най-вече за ДЖЕТЕРО ХЕЛЪР, Имперския офицер, който официално ръководеше мисията за извършване на наблюдения на въпросната незавоювана планета. Особено настояваше да му кажем какви недостатъци и слабости проявява въпросният Имперски офицер Хелър.

СЪР! Той се опита да ни подкупи с храна, пари, накрая и с проститутка. Досетихме се, че е от „къркалите“ и нищо не му казахме, но му измъкнахме всичко, с което ни подкупваше.

Той ни показа проститутката през решетките и ни увери, че можем да я имаме, ако му съобщим сведенията. Един от нашите хора — пилот родом от Флистен — разпозна момичето като гуаопка по формата на очите и удължените нокти. Като момче научил гуаопски. На родния й език той й каза да не се съпротивлява и да влезе в килията. „Къркачът“ успя да я избута през отвора за подаване на храна, защото беше дребничка. Беше в ужасно състояние, с отрязан ларинкс. Макар да не можеше да говори, с жестове и скици в прахта тя обясни къде сме попаднали. (Справка — горепосочените данни.)

Имахме подозрения за храната и дадохме малко на гризачите, които умряха в страшни мъки.

Нашият финансов отговорник внимателно провери парите и установи, че са фалшиви.

Част от подкупа беше и една „магическа чанта“. Разбрахме как да я отваряме.

Момичето имало пропуск за излизане, оставен на контролния пункт.

Обещахме й, че ако ни помогне да се освободим, ще се погрижим да й бъде присаден изкуствен ларинкс в гърлото и ще я изпратим на родната й планета Флистен. Тя се съгласи.

Изработихме й нож от една консервна кутия. Нашият медик я разкраси така, сякаш има венерическа болест, за да не я изнасилят типовете от охраната.

Тя изпълни дадените й наставления и зарови отровната храна в лагера до крепостта. При следващите си идвания ни носеше метални парчета от стари машини, като ги криеше в чантата със сексуални играчки.

Ние си направихме оръжия.

В уречения ден момичето изрови отровната храна и докато я пренасяше през стаята на охраната, изпусна чантата така, че консервите да се разпилеят по пода. Разбира се, дежурните от охраната сграбчили консервите и започнали да ги отварят, за да изядат храната. А момичето, според плана, подмамило дежурния офицер, като с жестове му обещало задоволяване на желанията му.

Дежурният офицер бе заловен от нас. След като беше заплашен, стана много сговорчив.

Всички други от охраната бяха мъртви след изяждането на отровната храна. Завлякохме труповете в килията и им взехме униформите. Сложихме си защитни шлемове, за да не бъдем разпознати. Когато дойде смяната, погрижихме се и за тях.

Плененият офицер преведе нас и момичето през тунелите.

Той уреди вземането на аерокар и отлетяхме към нашата база. Както се бяхме споразумели, там го освободихме и имам сериозни съмнения, че ще се осмели някога отново да припари до Апарата.

Нашият екипаж осигури средствата за изкуствен ларинкс на момичето и билета й до Флистен, така че Флотът няма финансови задължения в това отношение.

Отправям молба от името на екипажа да ни бъде разрешено да бомбардираме централния щаб на Апарата в Правителствения град, защото те са скапани „къркачи“ и никой няма да плаче за тях.

С уважение

Отговорник Соамс

Забележка: Копие от доклада да се приложи към продължаващото разследване на Флотското разузнаване относно действията на Координирания информационен Апарат.

Забележка: След необходимото лечение, екипажът да бъде върнат на служба.

Забележка: Да не се разрешава бомбардиране на Апарата. Ще продължим да ги наблюдаваме.

Бис

Флотско разузнаване

Светът се завъртя около мен!

Всичко съвпадаше със самопризнанията на Грис!

ИМАЛО Е Апарат!

ИМАЛО Е полет до Блито-3 за извършване на наблюдения!

ИМАЛО Е планета на име Земя!

Ох, горкичкият аз! Заговорът на мълчанието беше наистина чудовищен!

Но не са успели да заличат всички следи!

Старият космонавт попита:

— Намерихте ли каквото търсехте?

Бързо подредих разпечатките от дневника и ги прибрах в чантата си. Не биваше да види с какво съм се занимавал.

О, колко вълнуващ беше животът на репортера-детектив!

Излязох най-спокойно.

Застанах на синия чакъл пред сградата и се замислих. Къде трябваше да отида сега?

Идеята блесна като мълния.

СПИТЕОС!