Л. Рон Хабърд
Катастрофа (65)

Първа глава

Хелър излетя сред сивеещата нощ. Скоро щеше да се зазори. Незабелязан от никой, той се стрелна на югозапад, хиляда фута над земята. Светлинките край Хъдзън профучаваха под него. Бледорозова облачна ивица на запад изместваше скорошния изгрев.

Макар и съвсем неприсъщи за него, сега опасения и несигурност изпълваха мислите му. Но подобно на комарджията, заложил всичко в последното хвърляне на заровете, той трябваше да рискува.

И по време на полета си казваше, че вероятността за успех не е особено голяма. Иначе планът му беше достатъчно добър, но се налагаше първо да преодолее огромно препятствие.

Знаеше, че беше длъжен да спечели войната. Не онази, която Конгресът щеше да обяви в понеделник. Войната не Хелър трябваше да завърши с победа през следващите две денонощия.

Не разполагаше с войски. Явно Роксентър контролираше цялата армия, пък и военното министерство едва ли щеше да се отнесе одобрително към битката, която Хелър замисляше. И искаше да спечели.

Знаеше кой можеше да му даде войници, но не му се вярваше да получи съгласието на… Бейб Корлеоне.

Преди половин година, заради кампанията от лъжи, съчинявани от Дж. Уолтър Медисън, Бейб Корлеоне бе повярвала, че Хелър я е предал и станал човек на Фаустино „Примката“ Наркотичи. Мислеше, че Фаустино му е платил, за да се провали в автомобилното състезание.

Фаустино сам се величаеше като capo di tutti capi. Ho Бейб Корлеоне, която ръководеше фамилията след смъртта на престарелия й съпруг „Свети Джо“, мразеше наркотиците и отказваше да се забърква в мръсотиите на Фаустино.

До деня на злополучната раздяла тя се отнасяше към Хелър като към свой син. А сега той се питаше, дали сам се пъха в гнездо на оси. Гневът на величествената дама беше легендарен, а жаждата й за мъст я бе прочула надлъж и нашир. Когато я видя за последен път, тя посипваше косата си с пепел и му заповяда повече да не й се мярка пред очите. Това много го натъжаваше, защото обожаваше Бейб. Подчини се на желанието й и повече не се опита да говори с нея.

Но тя имаше soldati и попаднал в безизходица, Хелър се надяваше поне да го изслуша. Едва ли можеше да разчита на нещо друго.

Плъзна се над брега на Хъдзън откъм Ню Джърси и мина на няколко стъпки над могъщите кранове по доковете. Ако някой военен радар го засече, ще помислят, че са попаднали на патрулен хеликоптер — честа гледка из този район.

Небето розовееше. Във вече по-ярката светлина различи Бейон пред себе си. Прелетя край западния край на Бейон Парк. Забеляза високата сграда, където целия последен етаж заемаше Бейб. Жилището й бе защитено като крепост, но никой не очакваше нападение откъм покрива.

Хелър натисна бутоните за управление и вятърът престана да роши косата му. Леко й плавно кацна върху плоския, покрит с асфалт покрив.

Вече беше съвсем светло. Шест и половина по лятното време. Само след пет минути слънцето щеше изцяло да се издигне над хоризонта. Стигна навреме, но все още беше ужасно рано за посещения!

Побърза да сгъне летящата платформа. Опря ухо до вратата към стълбището и се заслуша. Нито звук. Отвори вратата с шперц.

Безшумно слезе на етажа. Трябваше да бъде особено предпазлив — всеки, дошъл по този начин, можеше лесно да си изпроси куршума. Но не биваше да рискува, като опита да влезе през главния вход. Сигурно щяха да му затръшнат вратата. Искаше поне да изложи молбата си, преди да го изгонят.

До вратата на асансьора един мъж бе седнал на стол! Джовани! Телохранителят на Бейб!

Седеше с гръб към Хелър. И дремеше. Хелър реши да не му даде шанс да докопа оръжието си. Изправи показалец и го мушна между плешките на Джовани.

— Замръзни! — каза и добави: — Приятел съм!

Джовани се извъртя толкова рязко, че едва не си счупи врата. Зяпна изумено.

— Свещени маймуни! Хлапето! О, Майко Божия! За малко да ме уплашиш до смърт! Откъде?… Как?…

Оглеждаше се трескаво и не проумяваше как Хелър бе успял да влезе.

Хелър опря платформата на стената, после окачи на нея двете чанти. Разкопча сакото си.

— Виждаш ли, не съм си взел топа. Дори и джобно ножче нямам. Трябва да говоря с Бейб.

Джовани го гледаше смутено и объркано.

Иззад вратата в края на коридора се чу глас:

— Кой е там?

Вратата се отвори. Бейб Корлеоне надникна и загърна халата си. В дясната ръка стискаше „Хеклър и Кох“ 45-ти калибър.

Тя впи поглед в Хелър.

— Джером? Не може да бъде. Джером, ти ли си наистина?

Тя изтърва пистолета, наведе глава и се разплака. Изтри очи с опакото на дланта и промълви разкаяно:

— О, Джером, аз… аз толкова се радвам, че вече не си ми сърдит и дойде при мен.

Хелър тръгна към нея.

— Да съм ви сърдит? Мислех, че ВИЕ ми се сърдите.

— Ох, разбирам защо си тръгна — хълцаше Бейб. — Държах се гадно с тебе. Не разбрах, че си насадил Фаустино на пачи яйца, когато го накара да признае, че ти е платил да се провалиш в състезанието. Но когато видях как му навреди…

— Навредих ли му? — учуди се Хелър.

— Ами ти направо му разби хазартния бизнес. Беше принуден да върне всички пари от залозите и вече никой не му вярваше. Всички нелегални лотарии и останалите залагания минаха в наши ръце. Не те виня, че не можа да ми простиш и повече не се обади. Ти проведе типична италианска двойна игра, а аз нищо не разбрах. Бях толкова тъпа. Ще ми простиш ли някога?

— Не ви се обаждах, защото мислех, че още ми се сърдите — каза Хелър. — Нито за миг не съм ви бил ядосан.

Изведнъж тя се хвърли на шията му.

— Значи ми прощаваш! Ох, Джером, толкова ми липсваше!

Тя опря глава на рамото му и заплака неудържимо.

След малко седнаха на дивана в коридора, но Бейб не пускаше ръката му, гледаше го щастливо усмихната и от време на време, проронваше по някоя сълза.

Обърна се и извика:

— Джовани, недей да стърчиш там като някой „бибипан“ глупак!

Веднага събуди Грегорио и кажи на „бибипеца“ да се размърда. Нека донесе на Джером поне мляко и сладкиши! И после да му приготви прилична закуска! — Тя се взря в лицето на Хелър. — Пак не си се хранил добре. И си уморен. Никой не се е грижил за тебе.

— Доста зает бях. И отдавна не съм се наспивал. Как вървят работите на фамилията?

Тя махна с ръка наляво-надясно.

— Поносимо. Но след като ти си отиде, не беше същото.

— Дойдох да ви предложа мир — каза Хелър. — Надявах се, че макар да съм ви разгневил, все пак ще ме изслушате.

— Мило момче, няма нужда да ми предлагаш мир. Обещавам никога вече да не се държа толкова ужасно.

— Е, значи може да ме изслушате — обнадежди се Хелър. — Въобще не съм зървал Фаустино през тези месеци, но според мен знам как да се справим с него.

— Нали вече ни помогна да му отнемем нелегалните залагания. Какво друго си намислил?

— Да сложите ръка и на Фаустино, и на цялата му империя — заяви Хелър. — Всичко ще бъде ваше.

Очите на Бейб светнаха.

— И как?

— С война — каза Хелър. — Но ще имам нужда от войниците, до последния човек. Не е капан. Аз ще свърша опасната работа. И ако потръгне добре, никой повече няма да чуе за Фаустино.

— Значи ще го смажем? И ще унищожим бизнеса с наркотици на Роксентър и И. Г. Барбен?

— Да, искам вие да станете capa di tutti capi.

Бейб затаи дъх.

— О, sangue di Cristo, ТОВА вече ще постави на мястото й жената на кмета!

Тя жадно се приготви да чуе плана на Хелър. Той набързо й обясни онова, което тя трябваше да знае.

Бейб се заинати.

— Няма да ти позволя да направиш това. Твърде опасно е за тебе!

— Рискът е по-незначителен, отколкото изглежда — увери я Хелър.

— Не — упорстваше Бейб. — Не си се върнал, само за да те загубя завинаги. Не бива да забравяш, че си ми единственият син.

Хелър опита да хитрува.

— Да, но нали знаете какво казваше „Свети Джо“.

Надяваше се тъгата по мъртвия съпруг да й припомни нещо, което само предполагаше, че е чувала. Бейб кимна замислено.

— „Добър враг е само мъртвият враг“. Имаш право, Джером.

— Значи се споразумяхме — побърза да каже Хелър.

Тя скочи енергично.

— Ще трябва да свикам хората — Нещо я спря. — Но щом ще се занимаваш с такива неща, трябва да си изядеш закуската и да поспиш. Не, не искам да чувам нито дума. Вече ти личи, че въобще не съм се грижила за тебе. Сега прави каквото казва майка ти. Но къде е онзи „бибипец“ Грегорио!

Тя бутна Хелър към грижливо запазената спалня на „Свети Джо“.

— Сега се изкъпи. Пръстите ти са изцапани с мастило.

Тя се втурна да търси Грегорио.

Хелър послушно се изми под душа. Вярно, още имаше следи от мастилото по пръстите.

Чу как Грегорио вкара количка в спалнята и излезе.

Гласът на Бейб отекна:

— Джовани, „бибипски“ сине, ленивец такъв, внеси багажа му и го настани в леглото. После върви да му намериш някакви прилични дрехи. ПО-ЖИВО!

Джовани подаде на Хелър хавлия — беше стара и пищна, вероятно от гардероба на покойния „Свети Джо“.

Хелър влезе в спалнята. На количката, под сребърни похлупаци беше наредена закуската му. Той отвори чантата и пусна котарака в стаята. Джовани изглежда въобще не се учуди, беше се преситил от изненади.

Джет се настани до количката и хапна малко бъркани яйца, даде и на котарака.

— Исусе Христе, — каза Джовани, — тук всичко тръгна на пета скорост. Хлапе, много се радвам, че пак си тук. През тая половин година тя само се вкисваше. Като я гледам да фучи наоколо, драго ми става. Сега е оттатък и говори по три телефона наведнъж! И като я слушам, май се готвим за истинска гангстерска война. Кого ще ударим?

Хелър се усмихна.

— Довечера ще разбереш.