Л. Рон Хабърд
Катастрофа (56)

Шеста глава

Хелър осъзна, че единственият път към спасението е да се добере до монарха. Нямаше и представа как да обясни насилствената смърт на двамата стражи.

Втурна се към вратата на спалнята. Беше заключена!

Явно ключовете бяха сред купчинките пепел. С риск да си изгори ботушите той разрови останките на бандитите. Да, ето ги и ключовете. Толкова горещи, че светеха.

Хвана единия край на драперията, с която угаси огъня и вдигна ключовете. Озърна се към входа на залата. Все още никой не тичаше насам. Четвъртият ключ пасна в ключалката, но металът беше твърде податлив от нажежаването и се заклещи вътре. Хелър го насили, задавен от вонята на горяща смазка. Вратата се отвори, но не можа да измъкне ключа.

Пак погледна към другия край на залата. Никой не идваше.

Той пристъпи в спалнята на Императора и залости вратата.

Нямаше представа какво бе очаквал да завари. Вероятно да види Клинг Надменни заспал на огромно легло, цялото в злато и сребро. Но гледката, разкрила се пред очите му, беше твърде различна от очакваното.

Помещението приличаше на болнична стая!

А Императорът лежеше на тесен метален нар!

Навсякъде мръсотия!

И тежка смрад!

Под завивката се гушеше нечие тяло. Хелър застана до нара и дръпна одеялото.

На всички портрети Клинг Надменни бе изобразен като висок, добре сложен мъж на средна възраст, около деветдесет или стогодишен, властен и високомерен.

Но това същество толкова се различаваше от познатата картина, че за миг Хелър се усъмни дали е попаднал, където трябва.

На масичка до леглото имаше светлинна плоча. Хелър я включи.

Да, беше същият човек. Но изглеждаше поне на 180 години. Беше съсухрен и посивял. По главата му лепнеха редки кичури мръснобяла коса. Лицето бе покрито със старчески петна, но по-страшно беше впечатлението, че този човек е гладувал почти до смърт. Под кожата дори личаха очертанията на малкото останали зъби.

Докато Хелър се взираше изумено, клепачите на стареца потрепнаха. Очите му бяха кървясали. Полувдървена длан се надигна леко. Страхът в погледа на мъжа бе изместен от смътно разбиране.

Той заговори несигурно:

— Ти Имперски офицер ли си?

— Ваше Величество, — промълви Хелър и веднага се отпусна на коляно до леглото.

Костеливите пръсти колебливо докоснаха златните нашивки на униформата му.

— Истински Имперски офицер — прошепна живият скелет, сякаш му беше трудно да повярва.

— На Вашите заповеди.

— О, слава на Боговете. Най-сетне! В името на всичките ми прадеди, изведи ме от тук, преди Хист да ме е убил!

Хелър понечи да заговори, но в преддверието отекна тропот на ботуши. Оглушителен грохот на цяла тълпа! Един от офицерите бе успял да вдигне тревога.

Джет мигновено извади радиостанцията.

— СЕГА! — каза той.

Вратата се огъваше под натиска!

Зад нея крещяха стражи от Апарата.

Някъде се надигна вой на сирена и запищя пронизително. Включваха се и други сигнали.

Хелър скочи към вратата. В следващия миг тя се отвори с трясък.

Първият нахлул страж получи удар с жезъла по лицето. Сви се и бластерната му пушка се озова в ръцете на Хелър. Прикладът й разби гръдната кост на войника.

Хелър опря коляно в пода.

Показалецът му натисна спусъка.

Отскочилата пушка заля втурналия се вътре патрул с огнена дъга.

Избухна ослепителен пламък.

Късове от стражите се разхвърчаха из залата.

Хелър стана. Един от войниците помръдна. Хелър пак натисна спусъка.

В преддверието се виждаха само парчета от тела и кълба дим.

Шумът от сирените и гонговете беше страхотен.

В зданието настана хаос.

Хелър се върна в спалнята.

Докопа едно покривало и уви с него Императора. Мъжът отчаяно посягаше към нещо и Хелър веднага разбра, че му сочи едно опряно до стената шкафче.

Рязко отвори вратичката. Вътре бяха короната, церемониалният медальон и изваяният от цял диамант държавен печат. Хелър ги изсипа в оставената до тях торбичка. Клинг кимна одобрително.

Хелър вдигна Императора, нагласи покривалото, за да го скрие и прекоси на бегом преддверието.