Л. Рон Хабърд
Катастрофа (20)

Девета глава

— О, Богове — изрече Хелър, — ще падне, без да сме направили последното насочване!

Погледът му беше прикован в огромния леден снаряд. После се отклони към повърхността на планетата. През илюминаторите различавах части от Канада и Гренландия, а зад достъпния на очите ми хоризонт бяха Швеция, Финландия и северния край от европейската част на Русия.

— Побързай, Корки. Какви са повредите?

— Вътре в кораба — никакви. Обаче задните кабелни накрайници за теглещите лъчи са напълно стопени. Дори не бива да включваме моторите, защото ще избухнат.

— Колко време ще ни е необходимо за ремонта? — напрегнато попита Хелър.

— Не разполагате с нужните инструменти в кораба.

Хелър зарея поглед към неукротимата ледена маса. Знаех, че обмисля някоя идиотска идея, например да избута леда с предните тласкащи лъчи. Ха, и как ще избута милиони отделни парчета? Та те направо ще ни погребат.

Хелър пак се вглеждаше в Земята.

— Но така няма да удари точно северния полюс! Нима не можем някак да го отклоним леко надолу?

— С бомби — осведоми го Корки. — Само че не разполагаме с бомби. Тридесет и четвъртият ми мозък казва, че бихте могъл да избутате и самата планета. Но това влиза в противоречие с целта ми да осигурявам вашата безопасност. Ще се взривим напълно безполезно. Силата на нашия удар просто е несравнима с масата на цялата планета. Сър, вече сме близо до магнитосферата, а вие не сте спуснал предпазното покритие. Моля, направете това.

Хелър не помръдна. Гледаше полюса на Земята и устремно доближаващата го ледена грамада.

— О, Богове — въздъхна той.

Огромната, блестяща ледена маса сякаш изяждаше лакомо разстоянието. Оставаха й някакви си сто хиляди мили. Ние летяхме зад нея. Нашите прибори показваха скорост триста мили в секунда, значи ледът изминаваше всяка минута по осемнадесет хиляди мили. Един от часовниците отброяваше оставащото до сблъсъка време — 5.55 минути.

Хелър пак въздъхна дълбоко. Погледна леда. Погледна и повърхността на планетата. Изви очи към контролното табло.

— Е, добре поне, че го спряхме малко — каза той. — Повече нищо не мога да направя.

Той посегна към регулаторите и влекачът се отклони встрани.

Но ледът продължи към целта. Доближаваше под ъгъл точка, доста отдалечена от полюса.

Щеше да удари почти по допирателна линия, но ударът пак щеше да бъде страшен.

Секундите се влачеха, но все пак се събираха в минути.

Знаех, че всички телевизионни програми направо са побеснели. Искаше ми се Хелър да включи малкия телевизор. Непременно са забелязали връхлитащото бедствие през последния час. Сигурно всяка минута излъчваха съобщения за внезапно появилата се „комета“. Вече всеки можеше да я види в небето над Канада, вероятно дори и над северните райони на Англия.

Бесният устрем на милиардите тонове лед надвишаваше около петнадесет пъти скоростта на обикновените метеорити. И вече нямаше никакво съмнение, че не е насочен към северния полюс! Щеше да удари встрани и под ъгъл.

Швеция и Финландия? Не, оставаха малко вдясно.

Щеше да удари в осветената половина от земното кълбо. И то по сушата, а не в океана.

Хелър следваше отдалеч доскорошния ни товар.

Ледената маса нахлу в горните слоеве на атмосферата. Съпротивлението на въздуха започна да променя формата й. Но вече беше късно.

Прелетя над Финландия.

И като че започна да се разтваря във ветрило.

Точно пред ледения поток виждах голямо езеро — синьо петно в кафявата суша на Русия. Някои от парчетата щяха да паднат в езерото.

Както висяхме горе, струваше ми се, че последните мили бяха изминати мъчително бавно.

УДАР!

Невероятен блясък като от мълния!

Само секунда по-късно ледените парчета се пръснаха още по-нашироко, заедно с пометената от езерото вода.

И цялата ледена маса продължаваше напред като острието на коса!

Изравняваше всичко по пътя си.

МОСКВА!

В един миг виждах град долу.

В следващия имаше само хаос.

А острието фучеше напред.

Кипящи облаци продължаваха на юг и постепенно се укротяваха.

Прахът и парчетиите слягаха към земята.

Тогава забелязах още нещо.

Част от отскочилите парчета бяха смазали Ленинград.

Това, което преди малко представляваше европейската част на Русия, сега беше равна пустош!

Цял един народ вече не съществуваше!

Изстенах.

Край на печалбите от урана за Роксентър, сега вече нямаше никаква опасност от атомна война!

О, Богове, сега вече загазих!