Л. Рон Хабърд
Катастрофа (51)

Първа глава

Джетеро Хелър, Имперски офицер от Флота, Ранг X, от Корпуса на бойните инженери, се опитваше да укроти нетърпението на своята приятелка графиня Крек.

Никак не му харесваше идеята да доближи твърде добре защитения Спитеос с един невъоръжен и лишен от всякаква броня влекач.

Току-що завърнал се от, според него успешно приключилата Мисия Земя, не му допадаше положението на Волтар, което завари след десетмесечното си отсъствие.

Все още изпълняваше самостоятелно дадените му заповеди и това му даваше възможност за голям избор. Не беше длъжен да докладва на Апарата, а и нямаше никакво намерение да прави това.

Преди десет месеца, след като бе отвлечен по нареждане на Ломбар Хист и затворен в крепостта Спитеос, бе принуден да приеме участието си в тази мисия, възложена на Външното управление. Формално трябваше да действа под контрола на офицер от Апарата на име Солтан Грис. Но Грис така и не разбра, че Джетеро нито за миг не се смяташе за подчинен на Апарата.

Преди да тръгнат, докато преоборудваха космическия влекач „Принц Кавкалсия“, Джетеро успя да поговори с офицер Бис от Флотското разузнаване.

— „Кърканите“ кроят нещо — каза младият Бис. — Не можем да им се опрем открито, защото нямаме съгласието на Лорда на Флота. Той е благородник и член на Великия съвет, но не е Имперски офицер. Ще имаме нужда от неоспорими доказателства. Тогава бихме могли да наложим волята си. Затова бих искал да приемеш тази задача и да си отваряш очите на четири. Но нито за миг не се отпускай. Дори и в по-добри времена Апаратът винаги си е бил опасен. Затова бъди така добър да оцелееш и да им се измъкнеш, после може и да получим възможност да натикаме Апарата, където му е мястото.

Мисията се оказа достатъчно опасна и за най-склонния към самоубийство човек и Хелър едва не загуби завинаги своята любима графиня Крек.

Когато слушаше новините от Волтар, съобщени по „Домашен екран“, известието, че Ломбар Хист, Шеф на Апарата, вече е личен говорител на Негово Величество Клинг Надменни, прозвуча като сигнал за тревога в ума на Хелър.

Обаче ако докладва на Бис, мисията му щеше да приключи официално, действието на получените от него заповеди щеше да бъде прекратено, така че не би успял да измъкне графиня Крек от сегашното й тежко положение.

Ако и занапред тя не съществува според, закона, ставаше невъзможно да се оженят. Имаше и по-лоша възможност — Апаратът всеки миг да я арестува, за да я натика обратно в Спитеос или дори да я екзекутира.

Трябваше да реши какво да прави и с така наречените Имперски прокламации, които й бе дал Грис. Ако Императорът ги подпише, това ще означава спасение за нея. Въобще не го интересуваше дали ще бъде изпълнена прокламацията, предлагаща му сигурно бъдеще — имаше вече цяла торба с такива документи.

Грис бе дал прокламациите на графинята, за да получи помощта й при започването на мисията. Но Джет не вярваше на нищо, свързано с Грис.

Не откриха копията от тези документи, скрити в кабинета на Грис. А сега изглежда Грис бе вече мъртъв. И графиня Крек заяви, че е скрила оригиналите в Спитеос. Твърде опасно!

Е, дали ще докладва за пристигането си сега или след няколко часа, нямаше никакво значение. Все още имаше правото да действа по собствена преценка. Реши да рискува. Затова се съгласи с молбата на графинята. И решението се оказа съдбоносно — макар засега по нищо да не личеше, то щеше да промени живота на стотици милиарди хора.

В мрака пред отдела на Грис, в Правителствения град, те натовариха кашоните с материалите за изнудване, които откриха, после двамата щурмоваци ги върнаха в базата с мобилизационния резерв на Флота.

Командир Круп ги посрещна до влекача.

— Предадохте ли арестанта в ръцете на закона?

— Самоуби се — каза графиня Крек.

— По-добре, спестил е разходи на правителството — отбеляза Круп. — Как бих искал да уредя по този начин всички „къркачи“.

— Може би някой се е замислил по въпроса — вметна Джет. — Моля те, ще се погрижиш ли тези кашони да стигнат до офицер Бис от Флотското разузнаване? Арестантът е събирал изобличаващи сведения, за да изнудва различни хора. Предай на Бис, че ще му докладвам малко по-късно, трябва да уредя една последна подробност.

Старият Ати, някога старши механик в състезателния екип на Хелър, а сега пазач в базата, дойде при тях сияещ.

— Подменихме водата и въздуха, натъпкахме кораба догоре с храна и оставихме достатъчно резервни горивни пръти в трюма, за да обиколиш околните галактики.

— Но този кораб ще ни трябва само още няколко часа — възрази Джет. — Според мен си се престарал.

— От отпуснатите за Мисия Земя средства бяха останали към сто хиляди кредита. Пари на „кърканите“. Да не мислиш, че ще ги оставя непохарчени? Дори поръчах цветя за дамата!

— Но влекачът после ще бъде върнат тук — каза Джет. — И ще отиде в резерва.

— Не, няма — отсече командир Круп. — Влекач Едно принадлежи на Външното управление и единствената причина да го допусна тук е, че ти действаш по заповеди на Флота.

— Да, но не искам да предам на „кърканите“ такъв прекрасен кораб! — възкликна Джет. — Те просто ще свалят златните и сребърните украшения, ще изтръгнат скъпоценните камъни от гнездата им и ще го използват като боклукчийска кофа.

— Май си участвал в бойни действия — предположи командир Круп. — Както забелязвам, опашката е била ремонтирана. Това ти отваря вратичка — ще докладваш, че корабът е разрушен непоправимо и ще го подариш на дамата.

— Не мога. Не е честно.

— Ама и ти си един — укори го Круп. — Имаш си работа с „кърканите“, значи честността няма нищо общо с това. Виж, мога и аз да попълня доклада за заличаването на кораба от регистрите. Нали знам номера на твоята мисия. Да пукна, ако Апаратът някога изкопни нещо от Флота! Нищо, че за този кораб платиха.

— Не — опъна се Джет.

— Да — натърти Круп. — Госпожице, току-що се сдобихте с космически влекач. Сложете си го в задния двор и пуснете хлапетата да си играят вътре.

Графиня Крек, облечена като флотски щурмовак, се изчерви така, че се виждаше дори в нощта.

Всички се засмяха.

— Явно не мога да опазя нищо в тайна — каза Джет. — Трябва да тръгваме. Не сме си свършили работата за тази нощ. Хиляди благодарности за цялата помощ. Ако всичко мине добре, ще ви поканя на сватбата.