Л. Рон Хабърд
Катастрофа (69)

Пета глава

Котаракът стоеше по средата на залата и все още не изпускаше фитила. Беше обикновена искряща връв, която се запалваше от притискане на край, пъхната в безобидна черна топка.

Хелър изви ръцете на Фаустино зад гърба и ги върза с корда. Прехвърли дебелака през масата и го бутна към офиса.

— Хайде, пускай това — каза Хелър на котарака. — Идвай!

Нахлуха в офиса. Фаустино като че се спъна. Падна под стоманения купол.

— Пази го! — викна Хелър на котарака.

Обърна се да залости вратата към банкетната зала. Извади малко фенерче от джоба си, за да намери резето.

Котаракът измяука гръмко. Хелър се извъртя.

Фаустино се бе претърколил точно под купола.

Вкопчилият се в него котарак го дереше усърдно.

Хелър понечи да скочи към тях.

ТРЯС!

Куполът се стовари на пода.

Фаустино бе натиснал някакъв скрит бутон. Сега мъжът и котаракът бяха зад стоманената преграда.

Хелър вкопчи пръсти в ръба на купола. Опита се да го надигне, но дори не можа да го помръдне.

Посегна в тъмното към чантите.

Чуваше стъпките на връщащите се по коридора мъже.

Метна се към вратата за коридора и също я залости.

Върна се при чантата и напипа дезинтегратора. Скочи към купола. Насочи оръжието под ъгъл, за да не засегне случайно котарака и започна да пробива дупка.

От залата се чу вик:

— Не е бомба! Преметнаха ни!

Сега доста хора напираха да влязат и през двете врати на офиса! Удряха с рамене и ритници.

Стоманата се оказа твърде устойчива. Хелър усили мощността на лъча. Бе пробил съвсем мъничка дупчица.

Изстрел от пушка разби ключалката на вратата към коридора.

Хелър натисна спусъка на пистолета, който взе от Фаустино.

Погледна си часовника. Почти не му оставаше време.

Не би успял да пробие купола. Светна с фенерчето през дупчицата.

ПРАЗНО!

Нито Фаустино, нито котарак, нито под!

Успя да различи началото на спирална шахта.

Едрите сачми от пушката отново разтресоха вратата.

Хелър сграбчи чантите си.

Хвърли се по корем върху летящата платформа.

Отново мощен гръм зад вратата.

Хелър натисна бутоните.

Вратата се разлетя на парчета.

Платформата изфуча през прозореца.

Отново изстрел.

Нещо закачи подметката на едната му обувка.

Хелър се скри в мрака.

ПЪРВИ ВЗРИВ!

Сякаш до него удари мълния, със сух рязък грохот, който разтърси нощта.

Платформата подскочи и се наклони.

Полетя към земята от тридесет и петия етаж.

ВТОРИ ВЗРИВ!

Хелър стисна предните пръти на платформата. Доближаваше земята, трябваше да е съвсем близо, но нищо не виждаше.

Насочи платформата нагоре.

ТРЕТИ ВЗРИВ!

Хелър изравни платформата хоризонтално.

Право пред него изскочи дърво!

Мина на една педя.

Сега поне знаеше къде е земята.

Обърна платформата вертикално и светна надолу с фенерчето.

Приземи се.

ЧЕТВЪРТИ ВЗРИВ!

Озова се зад бойните линии на Бейб, на една пресечка от сградата.

Бързо сгъна платформата и я върза за чантата.

Побягна напред.

— Замръзни!

Заслепи го лъч на прожектор.

— Ей, това е хлапето! — намеси се някой. — Да не го гръмнете!

Бяха хора на фамилията Корлеоне, част от обръча около сградата.

Хелър се тревожеше за котарака.

— Пуснете ме! Трябва да се върна там!

— Не, хлапе. Стой тук! Ония бягат навън като мишки от потъващ кораб.

ПЕТИ ВЗРИВ!

Пак като ударила наблизо мълния, но без никакъв проблясък.

Експлозиите следваха реда, в който постави кълбата от покрива надолу.

Тропот на множество препускащи крака откъм сградата. Трясък и вик.

Още трима от хората на Фаустино се оплетоха в рибарските мрежи, опънати през улицата.

Войниците на Корлеоне ги вдигаха, веднага им отнемаха оръжията и ги избутваха към групата, заета да връзва пленниците.

ШЕСТИ ВЗРИВ!

— Исусе, ама какво става горе? — обърна се един от мъжете към Хелър. — Няма ни пламък, ни парчетии. Ако вярваш на гърмежите, всеки път цял етаж се сгромолясва.

Хелър би могъл да му обясни, че тези бомби усилваха трептенията в материята и бойните инженери на Волтар ги използваха да отвличат вниманието в точка Б, докато тихомълком взривят точка А. При взрив бомбите не предаваха звука направо по въздуха, а само през молекулите на плътни вещества. Нищо не разрушаваха, освен може би някое тъпанче, ако човек има лошия късмет да е наблизо.

Вместо това Хелър каза на италиански:

— Кой знае? Вероятно Божият гняв се стоварва върху тях.

СЕДМИ ВЗРИВ!

Когато ехото заглъхна, от преносима радиостанция се чу гласът на Бейб:

— Синьоре! Какъв е уловът досега?

— Петстотин тридесет и шест, mia capa — изпращя отговорът.

— Остават около двеста — отбеляза Бейб. — Отваряйте си очите на четири! Някой виждал ли е Джером?

ОСМИ ВЗРИВ!

Хелър веднага вдиша своята радиостанция към устата си.

— Долу съм, мисис Корлеоне. На шести пост. Моля ви, заповядайте на хората тук да ме пуснат в сградата.

ДЕВЕТИ ВЗРИВ!

Десетина от хората на Фаустино тичаха в тъмнината, обзети от паника и връхлетяха мрежата близо до Хелър.

Гласът на Бейб:

— Шести пост, не пускайте Джером преди началото на общата атака.

— Да, ясно, mia capa.

ДЕСЕТИ ВЗРИВ!

До ухото на Хелър някой изсъска поредица от заповеди. Същото ставаше по всички постове около обградения небостъргач.

И внезапно петстотин гърла ревнаха:

— КОРЛЕОНЕ!

Гръмовен тътен на втурнали се в мрака нападатели.

Започна общата атака.

Пламъците на оглушителна стрелба осветиха околността.

— Хлапе, вече можеш да отидеш там.

Хелър също затича напред. Вече не беше тъмно. Яростната стрелба от долните етажи и откъм улиците заливаше всичко с несигурна, пулсираща светлина. Повечето от нападателите вече бяха проникнали в сградата.

Някой кресна:

— Танковете на армейците са на половин миля! Довършете онези по-бързо!

Хелър огледа небостъргача. В плановете не бе отбелязана спирална шахта. Подземията точно под офиса на Фаустино бяха изцяло заети от отоплителната инсталация.

Хелър продължи край стената. Сега стоеше под прозореца на Фаустино. Тук стената на сградата се състоеше от грамадни блокове черен камък.

Стрелбата продължаваше навътре по етажите, където последните упорити защитници отказваха да се предадат. Чу се глух взрив на граната.

Хелър търсеше някакъв издайнически знак за изход от скривалище.

ЕДВА ЗАБЕЛЕЖИМА ПОЛУКРЪГЛА ЛИНИЯ НА ТРОТОАРА!

Съвпадаше с края на един от каменните блокове. При последното отваряне на капака около него се бе насъбрал дребен боклук, за да образува следата.

Хелър извади дезинтегратора от чантата и разшири процепа между двата каменни блока. После хвана лост, напъха го вътре и натисна.

Наистина беше врата.

Отново използва дезинтегратора, за да унищожи резето.

Пъхна лоста по-навътре.

Вратата се отвори бавно.

Светна с фенерчето.

Пред него беше котаракът!

Седеше върху вързания Фаустино!

Дебелакът опита да обърне глава към Хелър.

— Спаси ме от този звяр! — изпищя той.

Котаракът заби нокти в бузата му.

— Мистър Калико, аз поемам грижата за него — каза Хелър. — Ти беше страхотен днес!

Хвана Фаустино и го изправи.

— Корлеоне! — викна през рамо. — При мен!

Стрелбата около сградата бе затихнала. Двама мъже дотичаха при Хелър. Той тикна гангстерския шеф в ръцете им.

— Веднага го заведете при Бейб!

Двамата повлякоха Фаустино по тротоара. Хелър се мушна в скривалището да вземе котарака.

Когато отново се показа на улицата, в лицето му светеше мощен фар!

ТАНК!

Хелър пусна котарака и вдигна високо ръцете си. Тръгна срещу танка.

Картечниците бяха насочени в корема му.

От кулата се показа офицер с пистолет в ръка. В светлината от вътрешността на танка Хелър различи на петлиците му сребърния орел на полковник.

— Какво става тук, по дяволите? — изръмжа полковникът.

— Разрешете да ви се представя, сър! — извика Хелър.

— Ела насам и без номера, иначе стрелям!

Хелър скочи върху капака над веригата.

— Бръкнете в страничния ми джоб, сър.

Посочи с брадичка кой точно.

Полковникът изгледа със съмнение смокинга, но извади документите.

— Лейтенант Уистър от армейското разузнаване — представи се Хелър. — Залавяме диверсанти от Майсабонго. Хората наоколо са от моето подразделение, но са преоблечени за маскировка, сър.

Полковникът прочете личната му карта, после заповедта.

— Защо не бях уведомен?

— Всичко трябва да мине скрито-покрито — отвърна Хелър. — Но ние ги спипахме, преди да са взривили целия град.

— Тия „бибипски“ злобари! — възкликна полковникът. — „Бибипски“ добра работа сте свършили! По-силни взривове не съм чувал през целия си живот! Сигурен ли сте, че заловихте всички?

— Довършваме претърсването — увери го Хелър.

Тропот на тежки обувки по улицата.

ПОЛИЦАИ!

Задъхан от тичането, полицейският инспектор Графърти застана пред фаровете на танка.

— Арестувани сте! — изрева той.

Полковникът се вцепени от ярост. Впи поглед в инспектора.

— Това е военна операция! Как смеете да се намесвате!

Погледът на Графърти се закова в Хелър.

— УИСТЪР! — кресна той. — Полковник, познавам този човек! Той е престъпник!

Полковникът кипна неудържимо.

— Значи така, наричаш армейските офицери престъпници! Разкарай се по-далеч от нашата операция, преди да съм те пръснал на парчета с оръдието!

Графърти се сви от страх. Веднага махна на полицаите да се връщат.

Хелър отдаде чест.

— Сър, моля за извинение, но сега трябва да откарам арестуваните диверсанти в концентрационния лагер.

— Разбира се, разбира се — каза полковникът. — Както виждам, справили сте се отлично. — Той отново погледна заповедта, преди да я върне на Хелър. — Ще съобщя на военния министър за проявеното от вас усърдие.

— Извънредно любезен сте, сър — отвърна Хелър. — Аз само изпълних дълга си.

— Чудесно, Уистър. Ще споменете ли за оказаната от мен помощ? Аз съм полковник Буутс.

— Разбира се, сър — увери го Хелър.

— Много добре, лейтенант. Ще върна батальона си на позициите. Вие продължавайте.

Хелър затича в тръс и заобиколи небостъргача. Всичко бе утихнало. Тълпите пленници бяха отведени, а рибарските мрежи — прибрани. Само един стар войник на фамилията Корлеоне старателно събираше в чувал гилзите от улицата.

Хелър отвори вратата на лимузината. Омотаният от глава до пети Фаустино лежеше на пода. Котаракът явно бе тръгнал след гангстерския шеф, защото сега седеше отстрани, готов да помогне с нокти, ако се наложи.

Бейб седеше с радиостанциите в скута си. Погледна Хелър с доволна усмивка и понечи да го заговори, но се чу гласът на Сагеца:

— Mia capa, прибрахме всички компютри. Вече разполагаме и със счетоводните му книги. Нито една не липсва, няма изтрити данни от дисковете на компютрите. Поставих на пост наши хора в сградата. Владеем изцяло положението.

— Прекрасно се справихте, синьоре. Дебелакът е тук, значи приключихме с тях веднъж завинаги.

Хелър се намеси:

— Хванахте ли шефа на нюйоркската полиция?

— Заедно с всеки друг градски шеф, включително кмета. Сега са зад онези храсти и молят на колене да им запазим живота.

— Добре, тогава поискайте от шефа на полицията едно нещо — нека се обади, за да снемат блокадата от Емпайър Стейт Билдинг.

— Разбира се, Джером, щом желаеш това. Целият град е наш!

Още не, каза си на ум Хелър. Всичко може да рухне и ни погребе, ако не си свърша работата до понеделник.